Окопната война Север-Юг

В този текст ще стане дума за много неща - стари и нови, но преди всичко бих искал да припомня на читателя какво означава терминът "окопна война". Според всезнаещата Уикипедия, това е синоним на "война на изтощение, обсада и безсмислено упорство". Към това бих добавил и война между враждуващи страни, които все още не познават силите си, нападат за кратко и отстъпват в странен и жесток танц, в една патова ситуация, която замъглява крайния изход.
Дойде ми на ум този термин, когато преди дни един безсмислен и жесток акт на терор отне живота и рани мнозина невинни минувачи в центъра на Стокхолм, шведската столица, наричана с основание "Северната Венеция". Това стана близо до оживената търговска улица "Кунсгатан", броеница от блестящи витрини на бутици и търговски центрове, в един от чийто хотели бях отседнал, когато за първи път посетих Швеция, през забравената вече 65-а година на миналия век.
И това, което незабавно ме порази, бе красотата: на стилните и елегантни сгради, на чистите до блясък улици и най-вече на скандинавките, на онези северни момичета, които на групи вървяха по тротоара, високи, дългокраки, синеоки и снежнобели, с руси коси, които се спускаха като топено масло по раменете им; манекените на Скандинавия, които дефилираха група след група, за да замаят окото и ума на нещастния пришълец от Централна или Южна Европа. Е, ако трябва да съм обективен, тази красота имаше и малък дефект: от нея лъхаше специфичната студенина на Севера, личеше една недостъпност (или интровертност?), съвсем различна от сърдечната и шумна южняшка атмосфера.
Швеция беше една чиста раса от северни хора (доста по-различна в някои отношения от съседите си датчани, норвежци, финландци), и не знам защо, може би поради близостта си до Полярния кръг и безкрайно дългите зимни нощи, страната години наред водеше в тъжната статистика на опасните депресивни състояния, на самоубийства, на онова положение, в което съпругите правят кейк и черпят съседките си, когато мъжът благоволи да изпълни задълженията си...
Така или иначе цяла Швеция бе една красавица - кошмар за хардлайнерите по времето на реалния социализъм, страната с един от най-високите стандарти на живот в света, управлявана десетилетия от социалдемократи - хора, които се обръщаха помежду си с "другарю", обсъждаха оживено постулатите на Маркс и Енгелс и вярваха, че истинската демокрация е още в бъдещето и че ще настъпи, едва когато всички семейства разполагат с персонални компютри или когато зрелите мъже и жени на изборна възраст ще имат достатъчно време, за да могат два-три пъти седмично да се запознават с новопредлагани закони, разпоредби и т.н. и да гласуват за всяко парламентарно предложение със "за" или "против".
А иначе, още преди много десетилетия, демокрацията просто преливаше в тази северна държава: директори на затвори питаха осъдените престъпници дали имат нещо против да влязат журналисти в учебните часове по квалификация (предоставяни по избор на всички лишени от свобода). Спомням си огромното удивление на колега от солидното седмично сп. "Експрес" на още по-солидната буржоазна Франция, когато премиерът на Швеция Улоф Палме (лека му пръст) бе дал интервю в кухничката на дома си... "Вие питайте, аз ще ви отговарям, но и ще помогна на жена си за салатите". Мога да си представя парижкия журналист, свикнал премиерските и президентските срещи с печата да стават на фона на помпозния декор на Елисейския дворец, под отблясъците от измъкнатите "за почест" саби на пищно натруфените гвардейски караули.
Същият Улоф Палме, заклет социалдемократ, бе смъртоносно намушкан от някакъв полудял имигрант пред очите на жена му и случайните минувачи на излизане от кварталното кино (естествено, без никаква охрана!). Загина така безсмислено и тъжно, както и неколцината шведи преди няколко дни, разхождащи се наблизо до "Кунгсгатан".
Извинявам се за това многословие, но именно тази същата красива Швеция през миналата година прие най-много мигранти на глава от населението. И за броени месеци се озова в положение на "окопна война". Какво имам предвид? Преди двайсетина години големият американски социо-културолог и политолог Самюъл Хънтингън (1927-2008) взриви обществото с труда си "Сблъсъкът на цивилизациите и преосмислянето на световния ред".
Събудилата много противоречиви реакции теза на Хънтингтън е, че основният фактор, определящ недалечното бъдеще, са цивилизациите, обединяващи групи от страни със сходни социо-духовни, културни и религиозни ценности. А също така и неминуемите конфликти, които ще възникват между тях. Според автора тези цивилизационни групи са следните: Западна цивилизация (католицизъм и протестантство), Ислямска, Индуистка, Китайска (будизъм), Японска (шинтоизъм), Латиноамериканска (католицизъм и местни традиции), Православна и Африканска (в процес на формиране).
Всяка цивилизация, твърди авторът, се стреми да запази своята идентичност, а в много случаи и да разшири сферата на своето влияние и заради това той смята, че XXI век ще бъде епоха на междуцивилизационните сблъсъци и конфликти. Сблъсъците, отбелязва Хънтингън, се изострят в определени точки по "линията на разломите" между цивилизациите (например Близкия изток), в които постоянно избухват локални военни конфликти.
В един от последните си трудове "Кои сме ние? Предизвикателствата пред американската национална идентичност" Хънтингтън се спира на въпроса за международната миграция. Според него потокът имигранти, идващ от развиващите се страни, главно от Юга, създава в западните общества острови със съвършено различна култура. По такъв начин "сблъсъкът на цивилизациите" придобива конкретно измерение в рамките на отделните страни. За САЩ според автора най-голяма опасност представляват латино мигрантите, а за европейските страни това са тези от Близкия изток.
И ако погледнем сегашното положение в Швеция, ще видим точно такива етнически "острови" в Гьотеборг или в Стокхолм - райони, където се набиват рекламни табели на недотам хигиенични ресторанти с имена "Багдад", "Техеран", "Ориент", пред които минават жени, увити с безформено кълбо шалове и кърпи (било заради религията, било заради студа), бутащи пред себе си детски колички: бедните южни цивилизации са насочили детеродния си орган като нож към застаряващите и импотентни западняци и ако не с друго, ще ги бият в близко бъдеще с численото си превъзходство. Чуждият печат съобщава за неофициални шериатски патрули, които обикалят мигрантските предградия в Швеция, за да следят за "спазването на морала", но същевременно си затварят очите пред палежите на цивилни и полицейски коли, дори и на линейки (Да!) - в знак на някакво недоволство, предизвикано от страна на домакините. А не дай Боже, човек да извади апарат, пише руската колежка Дария Асламова, за да снима група от тези новодошли брадати гости, които по цял ден стоят в кафенетата и премятат броеници. Това може да му струва дори живота...
И това става днес в тази най-демократична, либерална и толерантна Швеция? Просто не е за вярване. Това преяждане с демокрация довежда дотам, че има негласна договореност шведският печат да мълчи по темата "мигранти" или да се ограничава с крайно лаконични съобщения.
Лично аз, пред термина "цивилизационен конфликт", предпочитам по-старата формула: бедният Юг и богатият Север. Това е почти същото, но за мен е по-разбираемо. Защото всичките тези "разломи", за които говори Хънтингън, са главно на юг - в Африка и Азия, където демографският вулкан заплашително клокочи и където ежедневно и ежечасно се генерират мизерия, насилие и войни.
Поне засега в стара, уморена Европа обстановката, свързана с мигрантското цунами, по-скоро напомня окопна война - страните взаимно се оглеждат и премерват сили, но утрешният ден е бременен с много неизвестни...




Швеция преживя първия самоубийствен атентат - в Стокхолм



"Малка Сомалия" в Швеция. Във втория по големина шведски град Гьотеборг най-многобройната група сред чужденците са... сомалийци



Бежанската вълна не стихва