Няма опашки за банани, ала къде са ни доматите?
/ брой: 136
Навършват се точно 20 години от един предателски държавнически акт спрямо народа ни и неговата плодородна земя, довел до пълната разруха на селското ни стопанство. Мъчителна разруха, предизвикана от заслепени в идеологическата си омраза истеризирани политици, самообявили се за демократи, която продължава до ден днешен. През 1992 г. президентът на страната Желю Желев предлага да се разтурят кооперативните стопанства и земята да се върне на хората в реални граници. Филип Димитров внася това предложение в Народното събрание, където то е прието. Ентусиазмът на "демократите" е толкова голям, че остават глухи за съветите на американски фермери например да не бъдат разтуряни кооперативните стопанства. Впрочем в САЩ продължава да тече процесът на окрупняване на земята. Защо ли? Защото само така тя може да се обработва рентабилно, със съвременна техника. Грижите за 10-15 дка не са достатъчни за закупуването на необходимия машинен парк. При прекомерното фрагментаризиране на земята е невъзможно да бъде оптимизирано производството, да се подобрява производителността, да се повишава качеството на продукцията. Стопанинът е обречен или да обработва земята си на ръка, или да я изостави. Тази проста истина я разбират добре и в Полша, и в Чехия, където също следват своята форма на аграрно коопериране. Единствено в България нашите седесари, водени от сляпа омраза и жажда за мъст и рушителство, погазиха този естествен икономически закон за развиване на съвременно селско стопанство и парчетосаха земята.
Земя "като една човешка длан", но още в началото на "демократичния" преход половината се оказа излишна и пустееща. Механизираното ни селско стопанство, което даваше значителна част от българския износ, беше запратено някъде в историята. Затова пък се явиха арендатори, за да кърпят селското ни стопанство, взривено на милион дребни стопанства. Тези арендатори, естествено, се водят от личния си интерес и от печалбите си. Те разработват едностранчиво сектора, обединени в монополи, служещи си често дори с престъпни методи и действия, които са в разрез с интересите на дребните собственици на земята. А малките производители са изнудвани от прекупвачи, които взимат на безценица произведената с толкова труд и лишения продукция.
Земята ни, подредена като писана черга с багрите на плодородието, раждаше в изобилие плодове и зеленчуци. Но те... останаха само спомен. Да си спомним бригадите от ученици, студенти, работещи и служещи, които с ентусиазиран труд едва смогваха да приберат богатата реколта от полята. Голяма част от тази продукция се разпределяше към добре организираните консервни фабрики, друга част, изпълнила цели влакови композиции, се отправяше зад граница. Аграрният сектор се развиваше под грижите на висококвалифицирани специалисти - агрономи, ветеринарни лекари, зоотехници, инженери, механизатори, хидромелиоратори, полевъди и др. Всичко това остана в миналото. Днес страната ни загърби тези професии, арендаторите нямат нужда да плащат за специалисти.
Още в така наречената "зора на демокрацията", в началото на 90-те години, бяха умишлено ликвидирани добре работещи и със съвременно технологично осигуряване птицеферми, кравеферми, овцеферми, свинекомплекси. Това бе подло предателство спрямо България. От уважаван износител се превърнахме във вносител от Турция, Гърция и Македония на домати, лук, чесън, зеле, картофи, плодове, и то с високо нитратно съдържание. Няма контрол върху качеството на вноса, няма контрол върху ценообразуването. Цените вървят толкова сигурно нагоре, че за много продукти вече се обявява стойността на разфасовки от по 100 грама, вместо на килограм. Да си спомним как "при социализма" хората си купуваха с чували и със щайги съответно любеници и домати родно производство. Днес дините се продават на грижливо увити резени само срещу... 1,50-2 лв. за килограм. Някои повтарят как преди се виели големи опашки, когато изкарвали за продан банани по празниците. Е, добре, сега има банани по близо 3 лв. килото, но ги няма качествените ни ябълки и домати, няма ги напращелите полета и овощни градини с плод, който имаше вкус и истински витамини. Произвеждат ги съседните ни страни.
Къде е държавната политика за селското ни стопанство сега? Навярно тя започва оттам, където висши държавни чиновници, включително земеделският министър Найденов, си затваряха очите пред пладнешкото разграбване на многобройните напоителни системи в България, изградени по време на плановото ни селско стопанство. Следващата стъпка бе официалното министерско разпореждане за бракуване, нарязване и продаване на скрап на тръби, на цели помпени станции и на какви ли не още напоителни съоръжения. Премиерът е зает да реже лентички на поредния участък от некачествено изработена магистрала. За държавната политика в областта на селското стопанство имат грижа правителствата на съседните нам държави. По-важното е, че вече не се редим на опашки за банани, нали?