Мръсното бельо на майката и таткото на Ф-16

Славчо КЪНЧЕВ*

Филип Македонски казал, че се наема да завладее всяка крепост, в която може да влезе натоварено със злато магаре.

Марк Тулий Цицерон (106-43 г. пр.н.е.) - римски оратор и политически деец

Кои са родителите на самолетите Ф-16 ли?

Компанията General Dynamics, която през 2016 г. има приходи в размер на 31,353 млрд. долара и понастоящем е част от Lockheed Martin ("Локхийд Мартин"), образувана през 1995 г. от сливането на компаниите "Locheed Corporation" и "Martin Marieta", е "майката" на самолетите Ф-16. Компанията "Локхийд Мартин" е най-големият доставчик на военна продукция в света, с главоломно нарастващи приходи от 50,658 млрд. щат. дол. през 2016 г. на 67,044 млрд. долара 5 години по-късно.

Тази финансова динамика е постигната в условията на съвременния икономически либерализъм в Съединените щати. Неговата квинтесенция е изказана от доайена на Чикагската икономическа школа и Нобелов лауреат по икономика Милтън Фридмън (31.07.1912 - 16.11.2006 г.): "Аз наричам обществената отговорност "фундаментално подкопаваща доктрина" в едно свободно общество и заявявам, че съществува една и само една обществена отговорност на бизнеса и тя е да използва ресурсите си и да се занимава с дейности, които целят увеличаване на неговите печалби".

И до днес не е известно дали шефовете на компанията "Локхийд" са заимствали наготово указанието на Милтън Фридмън или са достигнали самостоятелно до прозрението как да действат долароугодно. Но, както историята неведнъж е показвала, 

пътят към ада е постлан с добри намерения

В края на 1975 и началото на 1976 г. подкомитет на сената на САЩ, председателстван от сенатора Франк Чърч, заключава, че членовете на управляващия съвет на "Локхийд" са платили на членове на "приятелски" правителства, за да гарантират договори за продажба на своето военно авиационно производство. През 1976 г. стана публично известно, че "Локхийд" е платил 22 млн.  долара подкупи на чуждестранни официални лица в процеса на преговори за продажби на авиационна техника, включително "Ф-104 Старфайтър", т. нар. "сделка на века".

Бившият лобист на "Локхийд" Ернест Хаузър информира разследващите от сената, че тогавашният западногермански министър на отбраната Франц Йозеф Щраус и неговата партия Християнсоциален съюз са получили 10 млн. долара, за да уредят закупуването на 900 броя "Ф-104 G Старфайтър" през 1961 г. Партията и нейният лидер отричат обвиненията, а Франц Йозеф Щраус завежда дело за клевета срещу Хаузър. Но тъй като твърденията не са повторени, делото е прекратено.

През септември 1976 г., във финалната фаза на западногерманските федерални избори, дискусията е подновена, след като се появяват документи, че членът на Бундестага и на неговия съвет за отбрана Манфред Вьорнер е приел покана от "Локхийд" да посети техните самолетостроителни мощности и че цялото пътуване е платено от компанията. Разследването, извършено от властите в САЩ, показва, че компанията е поела част от разноските на секретарката на Манфред Вьорнер, както и е платила неговия обратен самолетен билет.

В Италия скандалът "Локхийд" включва подкупи на политици от Християндемократическата партия и от Социалистическата партия, за да улеснят закупуването от италианските военновъздушни сили на транспортните самолети "С-130 Херкулес". Обвиненията за подкупи бяха подкрепени от политическото списание "Еспресо" и бяха насочени към бившите членове на кабинета Луиджи Гуи и Марио Танаси, бившия министър-председател Марио Румор и тогавашния президент Джовани Леоне, като разкритията го принуждават да подаде оставка на 15 юни 1978 г.

В Япония скандалът "Локхийд" замесва корпорацията "Маруени" и неколцина високопоставени членове на японския политически, бизнес и подземен свят, включително тогавашния финансов министър Ейсако Сато. През 1957 г. японските военновъздушни сили за отбрана искат да закупят самолети на компанията "Grumman", модел "F11F-1F Super Tiger", за да заместят намиращите се тогава в употреба F-86 Sabre, но активно и агресивно лобиране от компанията "Локхийд" пред ключови фигури в Либералнодемократическата партия довежда до закупуването на Ф-104 вместо тях.

По-нататък, отново посредством 

системата на "сребърните аргументи", 

както древните римляни наричали подкупите, компанията "Локхийд" наема влиятелната фигура от подземния свят Йошио Кодама, който е съден след Втората световна война заради военни престъпления, като "консултант", за да повлияе на извършващите държавни услуги японски авиолинии, включително "All Nipon Airways (ANA)", да закупят "Локхийд L-1011 Tri Star" вместо самолетите "DC-10" на компанията "Мак Донъл Дъглас". На 6 февруари 1976 г. вицепрезидентът на "Локхийд" съобщи на заседание на сенатския подкомитет, председателстван от Франк Чърч, че компанията е платила приблизително 3 млн. долара като подкупи на екипа на японския министър-председател Какуей Танака, за помощ при решаването на проблема с уреждането на сделката.

"Локхийд" плаща 2,4 млрд. йени, за да спечели договора с ANA. 500 милиона йени от цялата сума е получена от министър-председателя. 160 милиона йени са получени от служители на ANA. 1,7 млрд. йени са получени от Йошио Кодама. На 30 октомври 1972 г. ANA съобщава за своето решение да закупи 21 броя "Локхийд L-1011 Tristar", като всеки един струва приблизително 5 млн. долара, въпреки че преди това е изявила намерение да закупи  "DC-10".

През 1976 г. Президентската комисия за организираната престъпност в САЩ разкрива, че от 1969 г. до 1975 г. компанията "Локхийд" използва "Deak & Company" - голяма компания за обмяна на валута, притежавана от Николас Дийк, като канал за прехвърляне на пари, за да бъдат подкупвани японски държавни служители. Разследването установява, че 8,3 млн. долара са били доставени в офисите на "Deak & Company" в Хонконг, където един свещеник, испанец по рождение, представляващ "Локхийд", взема парите в брой и ги отнася в Япония.

Танака е арестуван на 27 юли 1976 г. и е освободен срещу гаранция от 200 млн. йени (690 000 щат. дол.). Той е признат за виновен от японски съд на 12 октомври 1983 г. за нарушаване на правилата за преводи на чуждестранна валута, но не и за подкуп. Осъден е на четири години лишаване от свобода, но остава извън затворническите решетки до разглеждането на делото от следващата инстанция, обаче умира през 1993 г.

Декласифицирана кореспонденция между американския дипломат Кингдон Гулд младши и Хенри Кисинджър показва, че Кисинджър е бил информиран за подкупите още през 1975 г., но не е информирал Конгреса.

Между 1970 и 1975 г. компанията "Локхийд" плаща на търговеца на оръжие от Саудитска Арабия Аднан Хашоги 106 млн. долара комисиони. Неговите комисиони започват от 2,5% + и евентуално стигат до 15%. Хашоги "става за всички практични цели пазарно оръжие на "Локхийд". Аднан доставя не само достъп, но стратегия, постоянни съвети и анализи", според Макс Хелзел, тогава вицепрезидент на отдела на компанията "Локхийд" за международен маркетинг. Като резултат от скандала председателят на борда на "Локхийд" Даниел Хотън и вицепрезидентът Карл Кочиан подават оставки от своите постове...

Твърде голям беше скандалът, за да не бъде променена за в бъдеще технологията за пробутване на американските стоки и услуги. Независимо дали става въпрос за шистов газ или самолети Ф-16. Оттук нататък действа по легални и нелегални канали "таткото" - правителството и други представители на официалните власти в САЩ.

Както гласи една немска поговорка: "Ако не искаш да ми станеш брат, ще ти счупя главата!".

Тъй като държавномонополистическият капитализъм в САЩ има дългогодишен опит в уцелването с един куршум поне на два заека, то в конкретния случай освен изгодата за "Локхийд Мартин", българската държава става кредитор на държавния дълг на САЩ. И то като българската хазна губи над 50 млн. долара. Засега, после могат да станат значително повече. Как ли?

Съгласно условията на търговския договор цялата сума по сделката за покупката на първите 8 самолета Ф-16 е преведена изцяло. Но само 550 млн. долара са постъпили по сметката на производителя. Останалите са превърнати 

в американски държавни ценни книжа, 

като на държателя им, т. е. на българската хазна, биват изплащани лихви в размер на 1,5% годишно. Тази процедура ще продължи докато окончателно бъдат доставени на купувача осемте самолета Ф-16. Същевременно вече предложенията на банки за закупуване на български държавни ценни книжа, с които държавният бюджет да попълни дефицита си, са при лихва от над 5%. Или казано с думи прости и мисъл пределно ясна: България предоставя заем на американската икономика срещу 1,5% годишна лихва, а от своя страна търси финансиране, но може да го получи само при лихва над 5%. Загуба 3,5 процента!

Както отдавна е прозрял препатилият, но и мъдър български народ: Не е луд този, който яде зелника, а онзи, който му го дава.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.