Моите опорни точки

Георги Първанов предлага да се разтревожи партията. Тя наистина е разтревожена. Бившият председател на партията, два пъти предлаган от нея и избиран за президент, сега предлага алтернативна листа за евродепутати, обявява тази листа за конкурентна. Партийното ръководство смята, че той се е самоизключил от партията, но за да не го героизира, няма да го обяви за изключен. Ако той има различия и нови смели идеи, нека ги предложи на партиен конгрес, за да се обсъдят, но на последния конгрес той не направи това. Сега предложението на левицата в БСП е да се замрази проектът му, и след изборите на партиен конгрес да стане тази дискусия. Ако той не направи това, значи е преминал от другата страна на барикадата и той и неговите съмишленици не трябва да се считат за партийни членове. На следващите вътрешнопартийни избори Първанов и всички негови поддръжници едва ли ще бъдат избирани на някакви партийни длъжности. Да вървят при Томов, Маринов и всички други напуснали БСП. Това е първата опорна моя точка.
Втора моя опорна точка. Калфин.

Той не е член на БСП

Той се обявява за социалдемократ. В България това не е съвсем едно и също. Той ще води алтернативната конкурентна на БСП евролиста. Пита се, него не го ли лансира партийното ръководство толкова години? За цялата тази каша партийното ръководство не носи ли никаква отговорност? Какви са тези кадри, които партията пробутва толкова години?
Такива има и в парламентарната група на БСП. Те сами заявяват, че ще подкрепят евролистата на Първанов, така пишат вестниците и те не опровергават тези писания. Съобщава се от отговорни партийни дейци, че Първанов може да отклони 30-50 хиляди гласове. Те не са достатъчни за избора на нито един дори евродепутат. Нито Калфин, нито който и да е от листата на Първанов няма да бъде евродепутат, но няколко десетки хиляди гласа, от които може би ще се лиши листата на БСП, са достатъчни евродепутатите на партията да бъдат с един по-малко. Така Първанов пряко подпомага ГЕРБ. Той сега прави само проба, но неговата цел е на следващите парламентарни избори да има отделна парламентарна група и да влияе при съставянето на правителство. Това трябва да е категорично ясно. Първанов е преминал практически в лагера на ГЕРБ. Той за втори път обективно свързва името си с провал на БСП. Първият път е през 1997 г., когато се организира свалянето на БСП от власт при наличието на парламентарно мнозинство.
 Изобщо тази история с двойната листа не е много оригинална. Още в далечната 1893 г. на конгреса на Социнтерна в Цюрих българите се представят с две партии, партисти и съюзисти, чрез Никола Габровски и Кръстьо Раковски. "Браво, казал папата на социализма Кауцки - толкова малка страна и две партии", и не дал думата на Раковски. Как сега втората листа ще бъде призната от Социнтерна за лява, като и тук, в България, и там, в Брюксел, нещата зависят от Станишев. Първанов нали е историк, да иде да пита колегата си Димитър Генчев за тези истории. "Няма ляво, няма дясно", казва Първанов, но той повтаря спора между Янко Сакъзов и Кръстьо Пастухов.
Третата опорна точка. Как да заместим тази загуба от няколко десетки хиляди гласа, които евентуално Първанов ще спечели на евроизборите. Като апелираме към многохилядната бивша партийна маса, гласувала на предишни парламентарни и други избори за БСП. Имаше избори, на които те стигаха до 2-2,5 милиона. На тези хора трябва да се говори по подходящ начин, може БСП и да им се извини и да ги прикани да се върнат и да гласуват за БСП. Да се престане с делението на партийната маса на млади и стари, да се дава път на младите, но да се търси единство на поколенията.
Четвърта опорна точка. Този призив към лявата избирателна маса в България може да стане само с принципите на левия радикализъм, които лявото крило издига от дълго време. Всички знаят, че аз бях остър критик на политиката на Сергей Станишев и прекратих своята критика, защото той стана председател на ПЕС, а и даде сигнали, че възприема предложенията на левицата в БСП за лява политика.

Лявото крило призовава

партийното ръководство да възприеме по-плътно и конкретно идеите на левия радикализъм, само така може да се привлекат нови десетки и стотици хиляди гласове на избирателите, половината от които сега въобще не отиват да гласуват. Дискусията около Първанов е несъществена, не само поради незначителната роля на бившия президент в сегашния политически живот на страната, но и поради това, че отклонява вниманието от главния въпрос сега - нуждата от нов радикален ляв курс.
 Рязко трябва да се подобри съвместната работа на всички леви партии и организации, особено по въпроси на местната, общинска  благоустройствена и социална, просветна и здравна политика. Обикновено в литературата се набляга на противоречията в миналото между социалдемократи, комунисти и земеделци, но това не е вярно, съществувало е сътрудничество по всичките тези въпроси. Тази политика трябва да се възроди по инициатива на БСП. Партията трябва да вдигне милионна лява България на крака с искания за социална политика, за защита на националния интерес пред Евросъюза и НАТО. Има страни членки на НАТО, в които няма американски военни бази и не изпращат военни контингенти на НАТО по света. Евродепутатите на други страни защищават националните интереси на своите страни в Евросъюза, а някои от нашите само блеят на заседанията на комисиите на ЕС. Нали Калфин подписа договора за американските бази в страната. Настаниха се у нас безплатно, а в Гърция и Турция плащат милиони долари.
Пета опорна точка. БСП правилно подкрепя правителството на г-н Орешарски и това правителство се справя добре със своите задачи. Неслучайно проявите на протестиращите пред Народното събрание и на студентите се провалиха. Но БСП трябва да каже дори само вътре в своите редици, че това правителство има общодемократични задачи, то е експертно, а не социалистическо, а политиката на БСП е друга - социалистическа, но за да се проведе тя, е необходима бляскава изборна победа на евроизборите, а на следващите парламентарни избори, рано или късно, са необходими още една, две, че дори и три десетки депутати на БСП, които могат да се получат само с издигане принципите на левия радикализъм.
Лявото крило на БСП подкрепя напълно Янаки Стоилов. То поддържа политиката на партийното ръководство на Сергей Станишев, но настоява за открит вътрешнопартиен дебат, който да отстрани влиянието на Георги Първанов, на десния либерализъм, и да даде превес на лявата социалистическа политика.

Но сега предстоят евроизбори

Има опасност споровете около Първанов да изместят въпроса. Основните проблеми не са около името и делата на г-н Първанов. Той е уважаван общественик, бил е два мандата президент на България, сега е като пенсионер. Държавата му е осигурила всичките условия да развива обществена дейност като бивш президент. Сега преди евроизборите основната тема на дискусията е какви са резултатите от седемгодишното членство на България в Евросъюза, трябва да се прецени работата на българските евродепутати, да се обсъди политиката на различните партии спрямо евроинтеграцията, да се прецени работата на самите органи на еврокомисиите и Европарламента. Това е основната задача, а не дейността на Първанов.
 Резултати от европолитиката има, но дали всичко е наред? В България се развива бързо евроскептицизъм. Чужди дипломати си позволяват публично да се бъркат в българските вътрешни работи, и Министерството на външните работи не им дава прощален обяд, преди да си заминат вкъщи. България се ругае по европейските вестници и нашите посланици в страните, които ни ругаят, не са в състояние да прекратят тази кампания. България и Румъния са различни държави, съотношението на българските и румънски цигани, заминали за Европа, е три към едно в полза на румънците, а нас ни слагат в една торба, когато ни ругаят. Българите бяха обиждани от английски политици и вестници, няма ли те да се извинят? Ако не го направят, ще сбъркат много.
Българските евродепутати, някои от тях се ползват с прозвището на г-жа Кунева, че са йесмени, не защищават както трябва българския интерес в Европа. Това трябва да се обсъжда сега преди изборите за Европарламент. И преди всичко каква е ползата на страната от членството в Евросъюза за тези седем години. Полза, разбира се, има, но защо у българите остава впечатлението, че тя не е толкова голяма, колкото би могла да бъде?   
Ние даваме или взимаме пари

за еврочленството? Защо продължаваме да сме най-бедната страна в Европа? Западният печат пише: защото сте калпави и не работите, защото вашите политици крадат и са мошеници. Това вярно ли е? Защо при приемането на годишните бюджети от Народното събрание министрите на финансите не дават подробен отчет какви средства са ни отпуснати от Европа, какво реално сме получили и защо не сме ползвали всичко докрай.
Близо 40% от българите смятат, че материалното им положение се е влошило, откакто България е станала член на Евросъюза, 10% - че се е подобрило, а 50% - че е останало същото. Вярно ли е това? Защо са ни толкова ниски пенсиите и заплатите? Защо се закриха толкова много работни места и затриха цели отрасли, заводи, селскостопански производства, откакто станахме членове на Евросъюза? Нали ни обещаваха златен дъжд да ни поръси, да почиваме на Канарските острови? Кой ни излъга. Това дискутирайте, господа политици, а не глупавата идея за отделна евролиста на предишния президент Първанов.
 Ръстът на вътрешния брутен вътрешен продукт на България за изминалите седем години е едва 10%, а за предишните шест години преди приемането ни е 40%. Това се съобщава - вярно ли е то и как се обяснява? Един милион българи работят вън от България, те създават национален доход на други държави, плащат данъци там, харчат си парите там, създават принаден продукт там, това добре ли е за България? Този милион българи е роден, израснал и изучен тук с наши пари, а сега работи на Запад. Това добре ли е за нас, като се знае, че за всеки един от тях България е похарчила около сто хиляди евро, за да стане способен да работи. Ние купуваме западни стари автомобили, досега около два милиона за близо три милиарда евро, и Западът се изчисти от боклуци. Това печалба ли е за България?!
Нужна е дискусия по много въпроси за резултатите от евроинтеграцията, защото сега се ширят и много неверни умозаключения. Българите сега могат да пътуват, учат, работят и търгуват по света, както е било преди сто години. Това е много хубаво, но има и други проблеми, които могат да се обсъдят в тази предизборна кампания.