МЕТРОТО - МНОГО ШУМ, МАЛКО ЕФЕКТИВНОСТ!

Много шум вдигна властта с откриването на новата метроотсечка до Летище София. Времето, необходимо за достигане до аерогарата, щяло да се сведе до 18 минути от центъра, а от Централната жп гара - до по-малко от половин час с прекачване от линия 1 на линия 2 на метростанция "Сердика". Сбъднало се обещанието на кметицата Йорданка Фандъкова. От началото на май пък столичани щели да пътуват с метрото и до Младост 4. Новата отсечка струвала само 136 млн. евро, похвали се и шефът на метростроя инж. Стоян Братоев: подземната част била 17 млн. евро, а надземната - 11,4 млн. евро, "много по-ниско" на километър от цената в Будапеща, Прага, Варшава... То не бяха рязане на лентички, публични възторзи, въобще - изобилни РR овации. "Пари за доизграждане на столичното метро ще има", обяви бравурно и премиерът Борисов.
Не спорим, хубаво е да има метро. Хубаво е метрото да се разширява. Хубаво е да има директна връзка с железопътната мрежа. Но защо нито една медия не попита на каква цена? Можем ли да си го позволим на фона на висящите край метростанциите просяци? За колко десетилетия ще се изплати? И защо трябва да се изгражда нещо скъпоструващо ново, ако съществуващото може да се рехабилитира на цена в пъти по-ниска и да се използва?
Защото метрото не е нищо друго, освен релсов път за по-ефективно осъществяване на градския транспорт - било надземен или подземен (S-bahn и U-bahn), както е в германските градове например. Във всички големи градове в Европа и по света релсите на метрото и на жп мрежата са свързани, те представляват и се експлоатират като единно цяло. Защото - нека подчертаем - смисълът на метрото и на градската жп инфраструктура е да осъществява по-ефективна градска комуникация!
На приложения план се вижда, че и сега има релсов път до аерогарата. Минава по ул. "Източна тангента" и е на метри от правителствения терминал. На около 300 м в източна посока е Терминал 1, а на километър и половина - Терминал 2. Същият този релсов път продължава в западна посока през кв. Слатина, където има изградена спирка на ул. "Боян Магесник" и по-нататък в северозападна посока към гара Подуяне, Сточна гара и Централната жп гара, където пък има връзка с втория лъч на софийското метро; а оттам - към Надежда, Връбница, Обеля, Божурище, Банкя... Иначе казано - и сега влакчето може да стигне до аерогарата от Централната гара. Директно, не чрез прекачване! За 10 минути, не за половин час!
Нямаше да има потребност тогава от изграждане на нова подземна част с осреднена цена 17 млн. евро на км! Нямаше да се разходват 11,4 млн. на км за надземната част, както съобщава инж. Братоев, защото оборудването, инфраструктурата, рехабилитацията и ремонтът на съществуващата линия щеше да възлезе на около 1,5-2 млн. евро на км, според оценката на специалисти.
Така трябва да бъде, ако се мисли държавнически, за хората. Ако се мисли как да се спестят тия 136 млн. евро на данъкоплатците, а не как да се "усвояват" стотици милиони чрез непрозрачни схеми и повече или по-малко скрити далавери. Защото парите от ОП "Транспорт" не идват от европейските фондове, както заблуждава министър Ивайло Московски, а от нашия джоб, от нашите вноски в бюджета на ЕС. И още нещо - придвижването до аерогарата от центъра щеше да става за 10 минути! А от Банкя - за 45 минути! Да де, ама ако се мисли за хората!
Малко известен факт е, че бюджетът на Столичната община е почти милиард и половина, приблизително равен на бюджетите на Министерството на просветата, на това на здравеопазването, на културата, на правосъдието, на спорта или пък - на Народното събрание, на Министерския съвет, президента, омбудсмана и Конституционния съд... взети заедно! Това е огромен бюджет за размерите на нашата държава. Но къде отиват парите ни?
От този огромен бюджет Столичната община отделя 90 милиона за "подпомагане" на търговското дружество "Център за градска мобилност" и само 9 млн. лева за социални дейности! София тъне в боклук, в центъра на столицата се разхождат бездомни кучета, пътят към бул. "Брюксел" е затрупан от пропадане на земни маси. А цялата копцепция за метрото и въобще за развитието на София преследва една главна цел: как да се "усвояват" средства, не как да се служи на столичани.
Хвалят се с построеното, но премълчават, че нито една метростанция не е изградена съгласно европейските стандарти за достъп на инвалиди и майки с колички. Ако се мислеше държавнически, ако се мислеше за хората, "усвояваните" средства можеха да бъдат пренасочени за тази цел, за подобряване на инфраструктурата; за асансьори и ескалатори. Или за пешеходен тунел с ескалатори под "Цариградско шосе" така, че жителите на квартала в Дружба 2 да могат за минути да стигат до метростанцията. И най-вече за обещаните от десетилетия подземни паркинги, така че тротоарите и градинките да се освободят от автомобилите, екологичната картина на столицата чувствително да се подобри.
Като споменаваме Дружба 2, да попитам, кой и защо измени плана за мястото на двете метростанции "Цариградско шосе" и "Дружба"? Първата първоначално бе планирана да се намира над третата част на кв. Дружба 2 и до нея да стигат хората от четвърта и пета. Вместо това тя бе турната пред "Експо център", където не обслужва никого, понеже за кварталците до нея няма никакъв транспорт. А бизнесмените, дето ще населят стърчащата там нависоко нелепа бизнес сграда, на метро не се возят... Втората станция - "Дружба", пък трябваше да бъде между трета и четвърта част на Дружба 2, така че пак да обслужва целия квартал. Сега тя е плесната буквално до шосето за летището и до нея стигат удобно само хората от няколко първи блока на Дружба 1. А целият квартал Дружба 2 трябва да ползва или автобус 204, или редкия график на тролей 4. Та, вместо за 18 минути, хората в четвърта и пета част се прибират за час и половина от центъра, ако ползват това метро, защото от него пътуват 7 до 9 спирки с транспорта, плюс чакането. Та, кому е нужна тази станция, на това място?     
Обслужването на жителите на града - това е нещо, което Столичната община в лицето на кмета Йорданска Фандъкова и главния архитект Петър Диков отказват да реализират през всичките тези години. Мислят за "електората", когато дойдат избори. Мислят как да превърнат парите в инвестиции за удължаване на собственото си съществуване като властващ елит, впрегнал всички ресурси на столицата, за да си генерира огромни печалби от строежи, с които "захлебват" близки фирми. Защото нека не се лъжем, публична тайна е, че най-много далавери има там, където може да се вложи много ресурс, но без публичен контрол - като в инфраструктурните проекти например. Размахването на големи строежи като инструмент за печелене на гласове е форма на манипулиране на избирателите. И същите тези столични "фактори" са част от олигархичната власт, която е пуснала пипалата си из целия град, а оттук и из цялата държава.
Това е истината! Другото е манипулация и лъжа!