Лимитиране... и за пожарите

Доживяхме и това. Вместо да гасим, ще оросяваме. С бъчви, манерки, с баражи. Но ще оросяваме ударно, по стахановски, с цялото необходимо за целта техническо обезпечаване. Така поне се опитаха да успокоят общественото мнение вицепремиерът Цветан Цветанов и министърът на земеделието и горите Мирослав Найденов.
За нас, обикновените и наивни граждани, тези успокоителни твърдения наистина подействаха утешаващо. И защо пък не. Нали видяхме как на обхванатия от гъста димна завеса планински масив кръжат два хеликоптера, специално оборудвани за борба с пожарите. При това армейски машини, водени от действително опитни летци, доказали невероятния си професионализъм неведнъж. Казвам го без ирония.
Може би поради спомени от по-раншни времена, си зададох въпроса: А защо са само два тези въздушни спасители? Оказва се, че и в такова опасно и нелеко дело си имало лимит. Това май означава, че или нямаме достатъчно гориво за въздушните спасители, или пък нямаме достатъчно пилоти, обучени да работят в тежки, почти бойни условия. Ще си припомня обаче нещо, което ме учуди (е, почти) в неделния ден. Други два хеликоптера отведоха до поредното триумфално рязане на ленти цяла делегация - като се почне от министри, премиер и президент, та до представител на ЕС.
Какво всъщност е лимитирано в нашата държава? И кой определя лимитите? А от официалните информации узнаваме, че техническото обезпечаване е разнообразено и от два катъра. А помощ от чужбина да не чакаме - има си лимити. Нищо, че нещо гори и изгаря. Просто ще оросяваме...