Лейди "Fuck"

Преди броени дни у нас долетя една небезизвестна личност, по-държавен секретар (разбирай заместник външен министър) на САЩ - Виктория Нюланд. Тя стана доста известна, след като в един записан разговор казваше някому "Fuck EU!" Нашите медии любезно преведоха въпросната фраза като "Майната му на ЕС". Едно уточнение обаче. В английския език глаголът "Fuck" е възможно най-вулгарният.
Защо се спирам на тези филологически подробности ли? Защото тази груба, хамалска псувня показва, че ако само драснем леко, ще изтрием тънкия цивилизационен гланц на В. Нюланд. Под него ще се видят поколения хора със загрубели ръце и почернели нокти, мъже и жени на грубия физически труд. Да се разберем: нямам нищо против хората на тежкия труд. Както казва един класик, това е "солта на Земята", от техните сизифови усилия ние, другите, класата на "белите якички", ядем хляба и пием виното на живота.
И отново едно уточнение. От тях просто не стават дипломати. Ако големият немски стратег маршал фон Клаузевиц е казал, че войната е "продължение на политиката с други средства", то спокойно може да допълним, че дипломацията е острието на политиката, нейният преден фронт. Дипломатите трябва да умеят да говорят, без да казват нищо, или с мълчанието си да казват достатъчно много; обикновено знаят по няколко чужди езика, завършили са престижни колежи и въобще не се учудват, ако около банкетната си чиния видят дузина вилици, лъжици и ножове. Такива хора се назначават за дипломати, поне в цивилизованите страни. Що се отнася до тях, Виктория Нюланд би казала: "Не съм от тях, как' Сийке."
Разбира се, лейди "Fuck" компенсира цивилизационния си дефицит с голяма доза напористост и комбинативност, енергичност и агресивност. Както писа преди дни в заглавие авторитетният лондонски в. "Таймс", "Янукович не е първият държавен глава, свален от Виктория Нюланд". Тази оценка едва ли се нуждае от коментар...
И тук стигаме до по-главния въпрос, свързан с въпросната псуваща дама. Зададен в нейния стил, той би гласял така: "А ти що дириш в България, жено врачанска?" Въпрос, чийто отговор е като куфар с двойно дъно. За пред хората звездата на американската дипломация дойде - заедно с трима нагласени като за парад генерали - за да обсъди с нашите шефове украинската криза. Очевидно глупавата българска тълпа трябваше да бъде убедена, че лъскавите генералски фуражки са достатъчна защита, ако върху малката ни страна гръмне някоя атомна бомба.
Истинската причина пак бе свързана с въпросната криза, но малко индиректно. След неуспеха на небезизвестната Хилари Клинтън желязната лейди от Вашингтон трябваше да убеди твърдоглавите българи колко полезно нещо е шистовият газ, разработван и добиван по американски технологии и от американски фирми, как той ще ни направи напълно независими от "лошия Путин" и в мрака на енергийната криза България ярко ще свети като майска светулка. В пълен синхрон с нейната визита няколко набедени (доларово зависими) "експерти-шистоваци" замънкаха по медиите за "чудесния" шистов газ.
Лично за мен един американски документален филм за въпросния газ нерядко ми носи кошмарни съновидения: в този неукрасен кинодокумент се показваше как в къщата на някакви нещастни хорица от кухненската чешма течеше гъста кафеникаво-жълта течност, която отгоре на всичко се палеше, ако човек поднесе към нея клечка кибрит...
Да започнем отначало: САЩ са държава с милиони квадратни километра площ, България със зор има малко повече от стотина хиляди. Т.е. страната ни, която един покоен поет нарече "колкото човешка длан", е около сто пъти по-малка от Щатите. Там, зад океана, има огромни пущинаци, истински огромни мъртви пустини. Ето защо там донякъде е оправдано защо се практикува получаването на шистов газ. Защото въпросното "синьо гориво" се добива по една много агресивна технология, използваща десетки тонове отровни химикали, които - в допир с кротките земни залежи, предизвикват химическа експлозия, в резултат на която се отделя въпросният горивен газ.
А да запитам: къде са пустините на България? Къде у нас може да се прилага тази "инвазивна" (както биха казали медиците) технология? Страната ни може да няма достатъчно полезни изкопаеми, но за сметка на това има над 600 (да!) целебни минерални извори, изследвани и лицензирани от здравните ни власти. Както преди години ми обясняваше една сериозна специалистка, професор, републикански балнеолог, някои от тях - като например минералната вода в Панчарево, имат същите вкусови и здравословни качества като прословутата френска "Перие", която се продава по два долара шишенцето от 200 грама. И нещо повече, казваше ми тогава специалистката, нашите дори са по-добри, защото идват от по-голяма дълбочина, т.е. не са толкова уязвими от допира с различните земеделски торове и пестициди.
Съвсем друг е въпросът защо, поне досега, нищо не се прави за износа на тази скъпоценна течност, а в минералната баня на Панчарево се къпят няколко бабички и старци, докато по-голямото количество се излива направо в язовира...
Така или иначе въпросното "шисто-енерго-производство" би се оказало фатално не само за минералните ни извори, но и за обикновената  питейна вода. А и не само за тях. Може би повечето от нас си спомнят старите приключенски филми за Дивия Запад, където се показваше как хора "предприемчиви и със замах" се опитват да вадят някои и друг килограм злато с помощта на огромни струи вода, които буквално са сривали цели горски склонове.
Именно тази шистомания бе главната причина у нас да долети самата лейди "Fuck". Ще ми се да вярвам, че нашите управляващи - дори и пред нея, са запазили своето - добро в случая, "твърдоглавие".