Репортаж
Като на стара филмова лента...
Държавният рудодобив в България потъва в праха на забравата
/ брой: 181
Както се вижда от снимките - така изглежда сега централната административна сграда на рудоуправление "Девети септември" над Сеславци. Това беше един от обектите на Държавно стопанско обединение "Редки метали". Днес - строителна развалина, отдадена на грабителство и запустение.
С един от някогашните работници по поддръжката на сградата проникваме внимателно по стълбището на оцеляващата конструкция.
"Тук, отляво, беше библиотеката. Още е пред очите ми интелигентната красива библиотекарка - припомня си той. - А тук - заставаме пред една избита стена, пред която са разпръснати тухли, хоросан и някакви пластмасови кутии - тук беше лампистерната - помещението, в което се съхраняваха по номера и се зареждаха за следващата смяна персоналните миньорски лампи. Ето, в тези пластмасови кутии се слагаха батериите. А тук - спътникът ми се навежда и повдига една фасонка - се завиваше лампата, която се свързваше с батериите. Лампите трябваше да издържат по една смяна под земята."
Продължаваме напред. Наоколо не е останало нищо, което да напомня за миньорите, административния и помощния персонал. През разбитите голи стени светлее небето. Впрочем още си стоят фаянсовите плочки, с които са облепени отделенията на банята, откъдето са минавали миньорите след всяка смята, преди да влязат в столовата. Някои от помещенията са натъпкани с бали от слама. Личат и говежди изпражнения.
"Уранодобивът е тежко производство - подема моят придружител - миньорите бяха осигурявани с всичко, от което имаха нужда всеки ден - здраво облекло и оборудване, силна храна, минерална и газирана вода. След всяка смяна дрехите се сваляха в пералнята, която беше на най-долния етаж. За следващата смяна на миньора бяха вече изпрани и подредени. Служебни автобуси извозваха хората до домовете им в София и обратно - към урановия рудник. Когато преди няколко години се изкачих тук за първи път след три десетилетия, онемях, когато видях тази развалина - споделя с присвито гърло някогашният работник по поддръжката на сградата. - И сега пред очите ми, като на стара филмова лента, са онези миньори, които работеха тук. Колко хора имаше, колко ентусиазъм, колко много надежди сега са в прах и в пепел..."
Към Държавно стопанско обединение "Редки метали" имаше още химически завод за обработване на урановата руда в Бухово, управление "Стройрайон", на гара Яна съществуваше предприятие за стоварване и съхраняване на оборудването за рудниците в района, както и машинно-ремонтен завод към това обединение. Днес за някои от тях напомнят само оцеляващи строителни развалини.
Снимки АВТОРЪТ