Какво говори един стар автограф

В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се пази екземпляр от книгата на Андрей Протич "Същност и развитие на българската църковна архитектура", издадена през 1924 година. Любопитното е, че на титулната страница авторът е написал следния автограф: "На господина Ал. Цанков, министър-председател и министър на Народното просвещение". Датата е април 1924 г.
Несъмнено получателят на това посвещение е известният български икономист и политик Александър Цанков, водач на Партия Демократически сговор, а по-късно и на профашисткото и пронацисткото Народно социално движение. Той е министър-председател на България през 1923-1926 година. През 1921 г. бившият член на Българската работническа социалдемократическа партия Александър Цанков е сред основателите на Народния сговор. Той участва в подготовката на Деветоюнския преврат през 1923 г., когато е свалено правителството на Александър Стамболийски и земеделският водач е убит садистично в родното му село Славовица. Александър Цанков става министър-председател, като поема и Министерството на народното просвещение. Същевременно застава начело и на партия Демократически сговор. (Демократическата, Радикалдемократическата, Обединената народно-прогресивна партия образуват коалиция Съюз за демокрация. На 10 август 1923 г. тя се обединява с Народния сговор, образувайки Демократическия сговор.)
При управлението на Цанков избухват Юнското и Септемврийското въстание - първото антифашистко въстание в света. Известни са зверствата, извършени по това време от военни и полицейски части, както и от шпицкоманди, срещу пленени въстаници и мирно население.
През януари 1924 г. правителството прокарва Закон за защита на държавата. През април, с решение на Върховния касационен съд, са обявени извън закона БКП, Партия на труда, Общ работнически синдикален съюз и Български комунистически младежки съюз.
През 1925 г., по време на второто управление на Цанков, са извършени многобройни отвличания, изтезания и жестоки убийства. Сред жертвите са поетите Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, както и журналистът Йосиф Хербст. Заради жестоките масови убийства, насърчавани от Александър Цанков, той е наречен от българския народ "кръволок".
В началото на септември 1944 г. Александър Цанков и семейството му емигрират в Австрия. През 1949 г. заминават за Аржентина, където Цанков умира.
Андрей Протич, авторът на автографа, предназначен за Александър Цанков като министър-председател и министър на народното просвещение, е първият дипломиран изкуствовед в България. Роден е на 8 ноември 1875 година във Велес. Следва философия и германистика в Хайделберг и Лайпциг. Завършва германска филология с история на изкуството и философия. През 1901 г. се връща в България и работи като гимназиален учител. Преди 110 години, през 1903 г., е сред основателите на дружество "Съвременно изкуство". Издава опис на българските периодични издания от 1844 до 1900 г. Занимава се активно с оперативна критика - пише статии и рецензии, посветени на изобразителното изкуство, литературата и театъра в списанията "Мисъл", "Отечество", "Българан". Всъщност започва творческата си дейност като белетрист. Издава сборник с разкази и романите си "Русалка" (1914) и "Девственият Йосиф" (1918).
Участва като доброволец в Балканските войни. По време на Първата световна война е военен кореспондент, награден е с орден "За храброст". През 1919 г. редактира вестник "Военни известия". От 1920 до 1928 г. е директор на Археологическия музей в София. Сътрудничи на списанията "Съвременно изкуство" и "Пролом", както и на вестниците "Развигор", "Камбана" и литературен глас". Започнал творческата си дейност с оперативна критика, постепенно се отдава на изкуствоведски изследвания, предимно в областта на старобългарското, възрожденското и новото ни изкуство.
Андрей Протич е редовен член на Българската академия на науките, член-кореспондент на Румънската академия и член-основател на Македонския научен институт.
По-важните му научни трудове са: "Изкуство, театър и литература. Студии и критика" (1907), "Архитектоническата форма на софийската църква "Света София". Художествено-историческо изследване" (1912), "Новото българско изкуство" (1922), "Същност и развитие на българската църковна архитектура" (1924), "Югозападната школа в българската стенопис ХІІІ - ХІV век", Сборник в чест на Васил Златарски (1925), "Къщата на копривщенци" (1927), "Петдесет години българско изкуство", 2 тома (1933 - 1934), И. В. Мърквичка. Живот и творчество" (1955).
Андрей Протич умира в София на 3 ноември 1959 година.