Икономическият оптимизъм на Китай не е надут балон

Отминаха европейската Коледа и Нова година, отшумя Пролетният празник в огромен Китай (традиционната Нова година по Лунния календар) и светът навлиза в делничния коловоз на 2019 г. След изминалата турбулентна година, изпълнена с социално-политически и икономически трусове, как народът на Китай (23% от световното население) посреща и какво очаква от текущите 12 месеца?

Прави впечатление, че редица икономически отрасли в Поднебесната като химическата промишленост, електрониката, машиностроенето, медицината и др. са настроени оптимистично и успяват да генерират печалби още в първите седмици на 2019 г. съобразно техните междинни финансови резултати. Както съобщава Синхуа от Шанхай, за отчетния период, започнал на 21 януари, от 1436  листвани на Шанхайската борса компании, 333 имат положителни прогнози за тази година. Осем са съобщили, че темпът на нарастване на годишната им нетна печалба ще надхвърли 1000 (Да!) процента. Други 13 прогнозират 500% ръст, освен това 118 фирми заявяват, че очакват 100-процентов скок, а 167 предвиждат 50% увеличение на нетната печалба.

Реалистични ли са тези прогнози, които несъмнено оказват влияние върху цялата световна икономика? Ако проследим развитието на стопанския ръст на КНР през последните 10 години (въпреки "плавното кацане" на годишния темп от 9.5 на 6.6 процента), ще видим, че в споменатия срок Китай 

е увеличил три пъти икономическия си растеж 

В това отношение не може да има никакви съмнения относно цифровите показатели, защото в ерата на електрониката всичко става все по-прозрачно и открито и както предвиди известният американски социолог от шотландски произход Маршал Маклуън още през 60-те години на миналия век, в дигиталната ера светът се превръща в едно глобално село, където добрите и лоши новини се разпространяват със същата скорост както в едно малко селище.

А в наши дни глобализацията се разпростира не само върху нематериалните, културно-информационни пластове на планетарната общност, но обхваща и всички аспекти на производствено-търговската сфера. Това е една обективна реалност, която никой не може да отрече или отхвърли с лека ръка.

През изминалата година глобализацията бе изправена срещу силните насрещни ветрове на популизма и протекционизма. През летните месеци на 2018 г. президентът Тръмп обяви "търговска война" на Китай, на ЕС и Иран и на кого ли още не. Същевременно края на годината замрази и дейността (а и заплатите) на 800 000 държавни чиновници заради параноичната си идея да построи огромна, "възпираща миграцията", стена по границата с Мексико на стойност над 5 милиарда долара. Към тези обезпокоителни факти би могло да се добавят и десетки други примери за протекционистични мерки на държави от всички краища на света - все фактори, които нанесоха пукнатини в процеса на глобализацията.

И не напразно авторитетният форум в Давос (Швейцария) този януари бе посветен именно на този въпрос: Какво ще избере светът - изолационизъм или сътрудничество? Основната тема на форума говореше сама за себе си "Глобализацията 4.0 - изграждане на рамка за четвъртата индустриална революция". С този лайтмотиф организаторите на тазгодишния Давоски форум заставаха на позицията, че 

глобализация навлиза в един нов етап

Основателят и изпълнителен президент на Световния икономически форум в Давос - Клаус Швааб, в своята встъпителна реч изтъкна, че глобализацията не само няма да приключи, а ще се задълбочи. "Ако предишната глобализацията се дължи на ликвидирането на търговските бариери, днешната е базирана на взаимовръзките между дигиталните и виртуални системи на страните по света, както и на размяната на съответните концепции и услуги. Това е сърцевината на съвременната глобализация", каза той.

Интересна е историческата хронология на етапите на глобализацията, предлагана в речите и коментарите в Давос. Според тях Глобализация 1.0 започва след Първата световна война и се характеризира с използването на влакове, кораби и други съвременни превозни средства. Благодарение на улесненията в транспорта държавите започват да разменят продуктите си и растежът на световната търговия се увеличава значително. След Втората световна война започва Глобализация 2.0, в която формирането на глобалното управление е основано на ясни правила със създаването на ООН, Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация. В Глобализация 3.0, заводите "прекрачват" предишните си граници, персоналът и капиталът се движат в световен мащаб и производствените вериги се разпростират в целия свят.

Глобализация 4.0 в нашата епоха е свързана неразривно с четвъртата индустриална революция, характеризираща се с нови технологии като изкуствения интелект, роботиката, интернет на нещата, дигитален "облак", безпилотни автомобили и други. 

А какво е мястото на Китай в предстоящия етап на глобализацията? Съвсем уместен въпрос, защото несъмнено огромната азиатска държава е в челото на този процес, който на практика засяга всички страни и всички хора на планетата. От една страна, Китай си е извоювал репутацията на "фабрика на света", от друга - с населението си от близо 1.4 милиарда души това е и най-големият пазар за местни и чужди стоки. С две думи, най-големият производител и износител, но и най-големият консуматор и вносител в света. 

Тези два елемента определят челното място 

на страната в процеса на глобализация, особено когато в наши дни срещу процесите на глобализация има противотокове, когато протекционизмът и популизмът действат като един вид спирачки на естествени процеси, започнали преди много десетилетия. В тази връзка заслужава да си припомним речта на президента на Китай Си Цзинпин, произнесена в Давос преди две години, когато той изтъкна, че: "Пред възможностите и предизвикателствата от глобализацията всички страни трябва да използват шансовете си и да положат съвместни усилия за справяне с възникващите проблеми, и да придвижат глобализацията в правилна посока. Всяка държава имат право на развитие, но това не трябва да вреди на интересите на други държави."

А що се отнася до предизвикателствата, те са повече от ясни. Най-вече това е липсата на правилна политика и способност за рационално справяне с рисковете от глобализацията в някои от големите страни. "Вече започна Глобализация 4.0, но ние още не сме готови - казва Клаус Швааб. - Например автоматизацията и широкото внедряване на роботите води до намаляване на работни места, заради което някои държавници смятат, че други страни посягат към техните баници."

А истината е съвсем друга. Анкета, проведена на последния форум в Давос показва, че 76% от 10 хилядите запитани са уверени и очакват страните да си сътрудничат в името на общи интереси. 

До подобен извод стига и проведеното неотдавна в Пекин съвещание на китайското правителство, на което бе направен преглед на китайската икономика през миналата година и анализ на икономическата обстановка и бъдещите перспективи. Един от основните изводи бе, че Китай има дългосрочни стратегически шансове за развитието си. Заради търговските спорове между Китай и САЩ през миналата година, се изтъква в анализа, чуждестранни аналитици смятат, че стратегическите шансове пред Китай са намалели. В отговор на подобно твърдение икономическото съвещание признава, че "има безпокойство и промени в известна степен, но 

дългосрочните стратегически шансове пред Китай остават" 

Изводът се базира на стремежа на страните по света към мир и развитие, на необратимата тенденция към глобализация въпреки противотока и на неразривните връзки между икономиките в глобалната производствена сфера. Подчертава се същевременно, че Китай "разполага с огромен пазар за новите технологии, индустрии и модели, и е решен да продължи с политиката си за реформа и отваряне, докато другите икономики нямат тези предимства". Освен това Китай е важен участник в международното сътрудничество за ликвидиране на бедността, справяне с климатичните промени, умиротворителните операции и т.н.

Текущата 2019 г. е белязана от знака на 70-годишния юбилей от създаването на Китайската народна република. Същевременно тя е и важен етап от стратегията на Китайската компартия и правителството за изграждане на общество със средно ниво на благосъстояние. Ето защо в настоящия момент се предвиждат редица ключови мерки за китайската икономика - както във вътрешен, така и в глобален план. Тук може да споменем новият организационен подход към "националната лабораторна система за иновации", намаляването на данъци и разходи, изграждане на мощните индустриални зони като "Пекин-Тиенцзин-Хъбей", "Гуандун-Хонконг-Макао", Делтата на река Янцзъ и други. Това са водещи сили към рационално развитие и изграждане на прозрачен, отворен, жизнеспособен и гъвкав капиталов пазар, към защита правата на чуждестранните компании и на тяхната интелектуална собственост.

Неотдавнашните съвещания на правителството и на Централния комитет на ККП предлагат убедителни данни и изводи за гъвкавостта и потенциала на китайската икономика, както и демонстрират увереността и спокойствието на китайските лидери. Затова КНР, а и трезво мислещите хора по света могат да бъдат оптимистично настроени за бъдещето на китайското стопанско развитие.

* Авторът Петър Герасимов е главен редактор на новия национален седмичник "Китай днес", започнал да излиза от началото на годината като продължение на едноименната притурката на в. "Земя". Вестникът е издание на Пресгрупа "Днес" и е двуезичен седмичник без аналог на Балканите, който цели да представя Китай, превърнал се във втора икономическа сила в света чрез политика на социализъм с китайски характеристики.