Евроизборите - шанс за България
/ брой: 108
Трябваше тези дни да говоря пред радио К2 за разликите между политиката и медиите у нас и в по-улегналата част на ЕС. Ние сме Европа, но напомняме дивия Запад, нищо, че сме на изток. У нас правосъдие все още се раздава със стрелба, а човешкият труд се заплаща с един пробит долар.
Но не това беше основната ми теза. Аз твърдя, че в областта на политиката в нормалните страни управляват политиците, лоши или добри, а у нас управлява пиарът, който не е лош, нито добър - просто не му е това работата.
Пиарът, или "пъблик рилейшънс", е понятие диво и западно, което се разви у нас след Десети ноември подобно на колорадския бръмбар през 20-те години на миналия век. Драгите зрители със сигурност си спомнят как у нас министри започнаха да препращат за всякаква информация към своите пиари, как навсякъде започнаха да шетат бодри пресаташета. Топлите връзки пиар-политик-главен редактор убиха българската журналистика, затова в класациите за свобода на пресата сме на 78-о място заедно с Антигуа и Барбуда. Когато журналистиката престана да бъде съпротивителна сила спрямо управляващите, а е тяхна метреса, тази страна и нейното общество не могат да бъдат считани за свободни.
При един народ, свикнал и без това на десетилетия лоша комуникация, тоест лъжа, между власт и общество, много журналисти започнаха да си общуват с пиари вместо с политици и съзнателно да подменят истинските въпроси и отговори с лъжливи. Политикът няма право да подкупи журналиста, пиарът може и това да прави.
Министерства и ведомства "аутсорсваха" своята комуникация към пиарите, тоест дадоха много държавни пари на частни фирми, по правило роднински. Системата е - бащата - министър, дъщерята - скрит собственик на пиар фирмата, с която неговото министерство е сключило договор. По-сладко от солунска митница дори.
Живял съм в Африка и мъничко познавам езика суахили. В него сложните понятия се превеждат с простички. Пиар на суахили е търчи-лъжи. Сега живея в Брюксел, и тук има пиар, но тук това не е мръсна дума, а уважавана професия. В Стара Европа пиарът е като щипка сол към основното ястие, но у нас ни сервират подправки вместо храна.
В Белгия не е възможно да станеш политик, просто купувайки си рекламно време. Тук хората не вярват на налудничави обещания, като например безплатен таблет за всеки ученик. Но и тук пиарът има място - например кризисният пиар. Белгийският външен министър Дидие Рейндерс, който е лидер на либералната партия "Реформаторско движение", неотдавна в публичен диспут с премиера и лидер на социалистите Елио ди Рупо обвини левите за това, че при тяхното управление държавата се е намирала в хаос и свидетелство за това са отвличанията на деца през 90-те години.
Думите му предизвикаха вълна на възмущение, защото са недопустимо груба атака срещу политически опонент - не са социалистите тези, които са отвличали деца. Скандалът е огромен, защото на 25 май белгийците гласуват не само на европейски, но и на парламентарни и регионални избори, а Рейндерс и Ди Рупо представляват най-големите политически сили във френски говорящата половина от страната.
Кризисният пиар на Рейндерс го посъветва да се извини и да се скрие зад по-активна международна дейност, с надежда темата да позаглъхне. Резултатът от гафа му и от ефекта на кризисния пиар ще се види на изборите.
Когато политици водят телевизионен диспут в Белгия или във Франция, след това анализатори коментират тяхното участие. Най-важният елемент от анализа е дали някой от политиците е излъгал. Обикновено се оказва, че никой не е излъгал, но всеки се е позовавал на официални данни, които са му изгодни. Лъжата може много сериозно да компрометира и най-утвърдения политик, тя може да доведе до неговата оставка, ако е на власт, и до политическата смърт на лъжеца.
У нас лесно се лъже, защото диспути де факто няма, никой не коментира изявленията в реално време, и в резултат от това най-много "точки" в телевизионните появи печели най-големият ментърджия. А нашенските пиари обикалят като Котарака с чизми и създават приказен имидж на Маркиз дьо Карабас, досущ като в приказката на Шарл Перо.
Защо телевизионните диспути между кандидатите за председател на европейската политика на големите европейски семейства изглеждат скучни в нашите очи? Първо, защото никой не смее да си послужи с лъжа или с груба манипулация. И второ, защото повечето от тези кандидати утре ще трябва да влязат в коалиция. Защото целта е да може Европа да се управлява по някакъв начин.
В нашата менте-демокрация пиарите на драго сърце приемат поръчките на задкулисието и създават политически сили, поредна солунска митница на всяка бъдеща власт. Защото целта е друга. У нас влизането в управлението се възприема като завоювано право да се краде. Но партиите често управляват до следващите избори, а пиарите управляват винаги.