Екстремизъм VS. екстремизъм

Късно разкаяние или пък лицемерие - към подобен извод ме водят думите на небезизвестния корифей на военностратегическото мислене в САЩ Леон Панета, отправени към политическото лутане на президента Обама. Особено в сферата на международната му политика, така безхаберно и фриволно, но затова пък последователно развявана в последно време над всички кътчета на света.
За надигането на бруталната "Ислямска държава" частично може да се обвинява провалът на президента Барак Обама да въоръжи умерените сирийски бунтовници много по-рано, обяви Панета. Той подчерта, че заедно с други влиятелни американски политици настоявали въоръжаването на сирийската опозиция да бъде осъществено през 2012 г. "Това трябваше да се случи. Смятам, че платихме цената за това, че не го сторихме, с това, което виждаме като събития около ИД", допълни Панета. Явно в съзнанието на въпросния експерт, със сигурност участвал най-дейно в плановете за продължаването на "арабската пролет", последващото дестабилизиране на целия Близък изток, а в крайна сметка и на съседни региони (както виждаме това да става дори и в Европа), за провала на стратегиите има и един главен виновник. В случая - странно противоречивият и колеблив президент Обама.
Колкото до самия Панета, бивш шеф на ЦРУ, бивш министър на отбраната на САЩ, а вероятно и в друго подобно поприще потенциален "бивш", понятие като разкаяние едва ли съществува. За себе си той е прав - един ястреб, колкото и достолепно да е присъствал на световната сцена, в определени житейски ситуации едва ли би допуснал да изглежда нелепо. Школовката си е школовка, а методите и изразните средства, както е известно, се менят. Според мизансцена, разбира се.
Та накратко - господин Панета очевидно заложи на скрити някъде дълбоко в джобовете похвати, известни повече като лицемерие. Разбираемо е все пак - утре-вдругиден ще се появи друг президент, който със сигурност пак ще заложи на школуваните и обръгнали експерти. Да надцакаш президент е повече от геройство, но отзвукът от подобно събитие може да те превърне в легенда. Въпрос на гледна точка и светоусещане. Но тук понамирисва и на предупреждение - не дотолкова към Обама, а по-скоро към партньорите на САЩ в геополитическото доктринерство.
Като стана дума за партньори, нека си припомним и за понятия като мотивация, кроежи, пренасочване на интереси, мераци... Алиансът, така или иначе, се вслушва в "добронамерените", в името на "общото благо", повели на Вашингтон, и къде стройно - в хор, къде с известна предпазливост, все пак поддържа исото. Но в същото време "Ислямска държава" бесува и разгражда с кървави послания либералниченето на спокойния доскоро Запад, отдавна вече забравил не само какво е война, нежели войни на няколко фронта. Твърде непреодолимо препятствие за възбудения от доктринерската си обреченост Леон Панета. Един типаж от познатите ни от TV екшъни, в който един призван от човеколюбието си екстремален герой лицемерно се изправя с цял ръст срещу заливащия света нечий екстремизъм.