Двама планинари срещу ураган със скорост 300 км в час

Всекидневието на човека се дели на време, прекарано в работа, и свободно време. Работата в значителна степен поставя хората под един знаменател. Със свободното време обаче не е така, защото тогава всеки има избор какво да прави:
- едни се стремят да изкарат някой лев допълнително, поработвайки вкъщи;
- други са пред телевизора с бира в ръка;
- трети - на стадиона на футболен мач;
- четвърти се посвещават изцяло на семейството...
Дотук добре, но да не забравяме поклонниците на планината. Двама от тях са пловдивчаните Борислав Екимски и Мирослав Трифонов. Те са по на 26 г. и от есента на 2009 г. непрекъснато участват в планински походи. Въпреки че умишлено подценяват досегашния си опит, зад гърба си имат изкачвания на всички по-високи върхове в България и стотици изминати километри по родните планини, както през лятото, така и през зимата. През 2012 г. двамата приятели изкачват връх Митикас в планината Олимп в Гърция, а преди две седмици скачат с парапланери край Сопот на височина от 1700 метра. В допълнение към това Борислав е сертифициран подводен гмуркач и има опит в спускането с рафтинг.
Всички приключения на двамата се основават на едно над 20-годишно приятелство, защото Борислав и  Мирослав са израснали в един и същ квартал. И досега те си спомнят за съвместните игри и бели, за тренировките по карате, които са посещавали заедно, и за наистина стойностните разговори - те са им показали, че имат сходен поглед към нещата и че могат да разчитат един на друг.
На въпрос защо прекарват свободното си време по този начин, Борислав и Мирослав са единодушни, че днешното общество деградира. Според тях ценности като уважението към другите хора и към природата, на които те са били възпитавани от своите родители, започват да изчезват. Днешното общество е станало много по-вулгарно, по-просто и по-безперспективно и тази тенденция се засилва с всяко следващо поколение. Миро е на мнение, че градът се е превърнал в изолирана среда, а Борката дава пример с изключително красивото розово небе, на което става свидетел преди няколко дни, и което не представлява интерес за нито един от движещите се по улиците на града софиянци.
Двамата искат да избягат от тази отблъскваща среда и затова отиват в планината, където цари абсолютна свобода. Там човек буквално и преносно може да погледне на света по-отвисоко и да се докосне до истински стойностните неща. От друга страна, те непрекъснато търсят контакта с природата, защото се опасяват, че нейното време е преброено. Убедени са, че със сегашните темпове на замърсяване на околната среда техните деца изобщо няма да имат възможността да видят и изпитат същото като тях.
Темата за безвъзвратното разрушаване на екобаланса на Седемте рилски езера, която е доста актуална в момента, е отличен пример как и най-известните природни забележителности у нас могат да станат жертва на човешкото безхаберие и алчност.
За приключенския характер на Борката и Миро има и други фактори, които остават на по-заден план. Към тях спадат желанието за поддържане на отлична спортна форма, възможността за развитие на организационните умения чрез внимателно планиране на маршрутите и намаляване на рисковете, както и фотографията, която е едновременно и работа, и хоби за Миро. Той обяснява, че именно снимките носят ново равнище на преживяването, понеже могат да разкрият неща, които са пропуснали или са ги възприели по различен начин.
Животът в планината обаче изобщо не е лесен - той крие своите рискове и опасности. Миро описва пътя до връх Мальовица като магистрала - броят на туристите, които го изминават през лятото, е наистина огромен. Пренаселеността в планината, проучването на района и внимателното планиране на маршрута понякога не са гаранция, че няма да се появят големи затруднения. Именно когато човек е изправен пред критична ситуация, той най-добре може да опознае границите на своите възможности.
Критична за Борката и Миро определено е 2011 г. През април по време на поход до връх Ботев времето изведнъж се разваля и двамата попадат в центъра на ураган, който вдига дървета и камъни във въздуха. Шумът от воя на вятъра става толкова силен, че заглушава опитите им да си кажат нещо. Докато опитват да вървят, летящ клон се блъска в рамото на Борката и отскача в лицето му. Ударът е толкова силен, че клонът разкъсва едновременно якето и тениската, които той носи, и оставя кървава рана на рамото му.
Двамата другари решават да не рискуват повече и се връщат в Калофер. Впоследствие това се оказва най-ветровитият ден в годината, като в новините си телевизиите съобщават, че уредът за измерване на скоростта на вятъра на станция "Ботев" е блокирал на 300 км/ч!
Само три месеца по-късно Борката и Миро преживяват кризисна ситуация в района около върховете Камилата и Злия зъб в Рила. След продължителен преход започва да се смрачава и те заедно със свой приятел решават да опънат палатка на скална тераса точно под Злия зъб. Скоро след това се изсипва проливен дъжд. Тримата разбират, че е прекалено рисковано да търсят пътя до заслон Бак и се прибират в палатката. Тогава се появява бурният вятър. Поривите му са толкова силни, че те са принудени да подпират палатката отвътре, за да не се разпадне. Настроението става минорно, когато дъждът се обръща в суграшица, а небето започва да се раздира от мълнии. В крайна сметка тримата устояват около 6 часа срещу поривите на вятъра, докато най-сетне в 4 часа сутринта бурята спира. На другия ден те изкачват връх Мальовица.
Успоредно с трудните моменти животът в планината има и своята забавна и понякога смешна страна. Така например при друго изкачване на Мальовица Борката и Миро изгарят жестоко, защото са облечени с дрехи с къс ръкав и не носят със себе си никакви предпазни мазила. Месецът е април, а теренът - напълно заснежен. Двамата признават, че са били концентрирали цялото си внимание върху опасността от лавини, защото в предишните дни е имало над десет свличания, и са подценили заплахата от изгаряне.
След връщането си в града Борката в продължение на дни носи качулка и тъмни очила, защото кожата го боли дори при най-малък допир със слънцето. Миро пък получава мехури и кожата по лицето му почернява. Когато отива в аптеката, за да си купи лекарства, аптекарката решава, че е прекалил със солариума и сериозно му се кара.
Любимите маршрути на двамата авантюристи определено са алпийският траверс "Хижа Добрила - връх Ботев" в Стара планина и маршрутът от Седемте рилски езера до връх Мальовица. Любимият им сезон за катерене е зимата. Приятелката на Борката често се чуди на двамата защо ходят на едни и същи места, но те твърдят, че всеки път усещането е различно.
В голяма част от приключенията си те не са сами. За изкачването на връх Митикас например се включват в предварително сформирана група от опитни алпинисти. В българските планини пък често са придружавани от свои познати и приятели. Двамата другари признават, че не им се налага да убеждават други хора, за да се присъединят към техните планински походи или други екстремни прояви. Според тях тези, които искат да преживеят същите емоции, взаимно се намират. В повечето случаи те срещат в планината хора, които ги обогатяват. Миро признава, че "с тези хора може два часа да не си размениш и дума и пак да ти е много яко"...


Зимата е любимият сезон за походи на Борислав (вляво) и Мирослав

С парапланер над Сопот

По пътя към връх Мальовица

Момент на душевно удовлетворение в планината Олимп
Снимки Авторът