Чуждото е мимолетно

Кой както иска да определя заглавната мисъл - патриотична, шовинистична и т.н. - тя е истинна! Защото неизброими са вековете, през които е оцеляла българската реч. Както и да са я заливали чужди талази - че и до днес от Запад...

Мейнстриминг - дори професор не го знае!

"Не го разбрах що за животно е", заяви проф. Евгений Дайнов в своя вестникарска изява. И още: "Нашите чиновници са се научили да казват на Брюксел правилните думички - онези, от които на еврочиновниците им става благо на сърцето и топло на душата." Колегата цитира още от някаква официална брошурка: "Енхансвал, кохерирал, таргетирал, генерирал..." и т.н. - все модерна работа, която гали не само ухото на чиновника, но му вдига имиджа, авторитета, па и кохерира бедността... Така е - ново и неясно, то се откроява от всекидневното, т.е. става много ценно.
В разговор с директорка на агенция става дума за "Антиейджинг и реджувенейшън център Хил клиник", който при това бил без лиценз за "тази дейност" (?) - интернет ни съобщава, че била свързана с дълголетието. Ала как да ви разбере, уважаема доц. З.П., редовият читател на вестника, че да отиде в този "реджувенейшън" като евентуален пациент. Или пък други подобни ценни и "актуални" думички, които стават често спрягани, например за интегриране на ромите в обществото, като "мейнстриминг и таргетинг" - били политика за специални мерки към определени групи...
Това добре, но може ли читателят всяка минута да прибягва до речника с чужди думи - па някои направо липсват, като например лузър, шахидки, параферналия, които са в езика на авторка от седмичника "Уикенд", която като дълго пребивавала на запад, вероятно смята, че ние тук сме също длъжни да знаем всяка подобна дума: "Дано той да се издъни, за да не се чуствам като скапан лузър... Самоотвержени баби, които биха се превърнали в шахидки (?) в името на доброто на внучето. През лятото видях деца с всякаква простудна параферналия (?)..."
Там е работата, че и сериозни всекидневници падат

в капана на неясните

чужди думи. Само два-три случая от последно време: "Чърчил се озова на четвърто място в попчарта благодарение на албума"; "Магазин предлага оборудване за уелнес"; "...вулгарните шеги на истински скейтъри, когато някогашните скейтъри решат да изстрелят ракети от задниците си" (С извинение!)
Същото издание използва заглавие: "Наши вувузелки в Булонския лес" и обяснява под линия: "След като африканските свирки добиха невиждана популярност..., някои започнаха да наричат така и френската любов." А се пропуска "сфирката", която наши магистралки пропагандират с плакати така: "ПрИмоция - сФирка 2 лв." Та и ние си имаме приноси, наред с пайнерките, плеймейтките (наравно с плеймейкърките, па и с конкурса "Мис секси съмър").
Ужасен езиков баласт - дано надделее оптимизмът ни, та българската реч да изтрае и този натиск от аутсординг дестинации, стрийкъри, мърсисайдци, маншафти, хедж фондове и какво ли още не...
Да се пренесем на чисто битова нашенска почва. Дали уважаваме достатъчно точността при употребата на

народни български думи

В есенните месеци се появиха доста информации за посещения на мечки по селата. И започнаха неточни съобщения, които обикновеният български животновъд може да посрещне с насмешка. Авторка на национален всекидневник пише: "Мечка влязла в обора на Р.А. и взела едно шиле. В нощта срещу понеделник мечката разбила обора, отмъкнала едно шиле и ранила овца". Щом в споменатите помещения се отглеждат овце и шилета, значи това са кошари. Оборите са за едър рогат добитък - волове, крави, биволи. Оборът обикновено се изгражда здраво, с каменни или тухлени зидове. Кошарата най-често има плетени от пръти стени, които може да бъдат разбити от вълци или мечка, както личи и от други съобщения 10-ина дни по-късно: "Мечката счупила вратата на обора и отмъкнала две агнета. Оборът е на края на селото" - сиреч това е наистина лека постройка, кошара, тъй като в българската селска действителност обичайно оборът заема долен етаж на обитаема къща или на сеновал (плевник). Оборът е наричан още яхър, дам. Докато кошарите имат доста наименования: сая, егрек, къшла, дори ягъл (в Родопите агол от старобългарската дума онгъл (ъгъл, кът).
Разбира се, не е необходимо пишещите братя и сестри да знаят всички възможни думи, свързани с народния бит. Обаче селянинът читател обича точните информации - конете се прибират в конюшна, воловете - в обор, овцете - в кошара.
 За съжаление някои журналисти проявяват

липса на познания

и в други области на народния език. Наскоро тв журналистка в разговор с ром от сливенското село Градец обобщи: "Там сте копали камъни", а хората вадили камъни от кариери.
В текст под снимка, на която берач прибира грозде, наш вестник съобщава: "Поройните дъждове нанесоха на гроздовата реколта сериозни поражения на ПОСЕВИТЕ." А "посеви" са жито, ечемик, овес, царевица, слънчоглед и т.н., гроздето не се ражда от посеви. Посоченият израз създава асоциация с честите кръстословични условия като напр.: "Място, ЗАСАДЕНО с грозде" - не е ясно съставителят къде е виждал как се засажда грозде, та да стане на лозе...
ЗАСЯВАТ и цели дървета: "Изравяме банановите дръвчета, товарим ги на количка и ги засяваме отново в качета." Щом ВАДЯТ цели дървета, а не ги изравят, щом ги товарят в колички, та ги местят в качета, значи са доста едри дървета, а и ги ЗАСАЖДАТ - по-точно ги пресаждат... Една, че две, че три езикови неточности с дендрологичен привкус.
Но пък дендрологията съвсем бе пренебрегната в преглед на печата по "Хоризонт": Деца били яли някакви семена от шушулки на КЛЕН. По-късно във вестник излезе, че това били семена от... акация! Добре че вестникът уточни - все пак акацията има шушулки, а не кленът... Толкова ли са им познанията на такива ерзац автори - та явор, клен, акация може да се видят дори и по софийските улици.
Какво да се прави - българското ни слово е обедняло като осланена наесен гора... Точни думи на наш автор - макар да е само прозаик, а не лингвист.