Позиция
Реплика
Честит празник, софиянци!
/ брой: 218
17 септември - ден на вярата, надеждата и любовта, празник на София. Часът е 10:19 сутринта. На спирката пред блок 402 в жк Люлин спира автобус с регистрационен номер СА 4117 РА, обслужващ градската линия №42, посока Банкя. Към спирката подтичва запъхтян възрастен човек, инвалид. Понечва да се качи, когато вратата пред него щраква. Със сетни сили се добира до шофьорската кабина с надеждата, че водачът може да не го е видял. Развикват се и пътниците: "Вратата, отворете да се качи човекът!" От кабината се чува не особено лицеприятно изръмжаване, а в огледалото за обратно виждане се озъбва сардоничната усмивка на шофьора. Автобусът бавно потегля. Следващият е след 25 минути, изписва информационната колонка на спирката. И поздравителният адрес на кметицата: "Честит празник, софиянци".
Виси си човекът на спирката и си мисли: "На колко ли още инвалиди кметицата ще пожелае "честит празник"? А време за размисъл има достатъчно. Докога ще търпим изцепките на водачите от (гр)адската мобилност? Докога ще безчинства едно търговско дружество зачадърено от кметицата? Докога ще се свиват зелените площи и тротоарите за сметка на разширяване местата за паркиране? Докога инвалидите ще бъдат изключвани от възможността за нормално придвижване и обслужване? Докога ще ни грабят топло(fuck)ацията и мутрите от "Софийска вода"? Докога с парите на столичани ще се извършват безсмислени ремонти, облагодетелстващи приятелски фирми? Докога ще ни превръщат на безправни, прости, безмозъчни същества, чиито "права" са сведени единствено до задължението безропотно да плащаме на комуналните мутри? И не е ли крайно време ние, гражданите на столицата, да поздравим кметицата и приятелския й кръг с "Честит празник" и "Вън оттук". Само след един месец? Готови ли сме?