Апостола не е китка за началници

"Повече от век биографите на Левски и изследователите на неговото писмено наследство се опитват да разгадаят драматичната тайна на страшните четири въпросителни след вопъла "Народе????". Дали всъщност това е вопъл, поплак, скръбен възглас, пронизващо страдание, или призивен и литаврен вик? Тържествена бойна тръба или едва доловима въздишка? А може би е скръбен шепот или философско-съзерцателен въпрос, отправен към дълбините на свръх-Аза?"
Така започва тази книга на Иван Гранитски, наречена "Внимателно бързайте!" и издадена през 2013 г. от неуморимото издателство "Захарий Стоянов", което не спира да издава и показва на млади и стари съкровищата на българската книжовна култура.
За мен тази книга е събитие за всички, за които светлото чело на Апостола е най-скръбното място за поклонение. Някъде бях писал, че днес е много модерно за всякакъв род началници да увенчават с портрета на Левски бедните си главици. Защото знаят, дълбоко в себе си знаят какви ги вършат, и се молят с неговия ореол да изпросят милост между живите. В онези редове бях посъветвал всички началници, обществени и държавни, да слагат портрета на Левски пред очите си. За да могат да виждат очите му! Ако им се гледат въобще тези очи, които изгарят с онзи вопъл "Народе????". Разбира се, никой не ми обърна внимание. Друго си е се киприш под портрета на самия Апостол, сякаш ти е татко.
Затова тази книга става събитие! В текста за пръв път са разчленени, разчетени до буква посланията на Апостола към хората и света и после отново събрани в едно, за да ни накарат да стигнем до онзи катарзис, така необходим за всяка свястна българска душа. Казвам "свястна", защото ако се вгледате в страниците на това тефтерче и в писмата до други работници за народната свобода, ще усетите как "свястност" идва от "святост". Дори само за това откритие си е струвало Иван Гранитски да ни предложи този текст, където прави следното заключение: "Ключовите думи емблеми за Левски са Отечество, Народ, Свобода, Република, Независимост, Справедливост, Любов, Хармония, Милосърдие..."
И ако в божиите книги е писано: "По делата ще ги познаете!", то Иван Гранитски ни напомня, че трябва да познаваме Левски и по неговите слова, които го превръщат от Васил Иванов Кунчев от град Карлово в Апостол на българската святост.
В тази книга окриваме онзи Левски, който често ни е убягвал, възторжено рисуван от писатели-баталисти като "скромен и напет". Авторът прави една по-сериозна заявка за душевния портрет на Апостола: "Няма сред българските националреволюционери и поборници личност толкова лишена от суета, гордост и самомнителност. В отношението му към самия себе си Левски сякаш е изтъкан от смирение, колкото и инак да притежава желязна воля и вулканичен характер. Той непрекъснато повтаря, че дори в условията на националноосвободителната борба са нужни милосърдие, добротворство, търпимост, толерантност, съгласие и любов. Виждаме как всъщност Гранитски формулира тайната рецепта на загадъчната любов и ревнивост на българския народ към името на Апостола. Рецепта, която стои пред всички, но малцина имат очите да я разчетат. Защото малцина се опитват да разберат истинската същност на този млад мъж, познал каноните на монашеството, но не станал калугер, а хванал пътя на една друга вяра, чийто край е не по-малко страшен от Христовия. И в същото време останал верен на Христовата любов към човека. В това е силата на този словесен портрет, в който авторът се опитва да ни разгадае една вековна тайна. Не тази за неопятите кости, а тази за недокоснатия от времето дух на Левски.
"Апостолът на българската революция има поразително предчувствие за висшата справедливост на историята. Той знае не толкова с разума, колкото със сърцето си, в "Оня ден" всекиму ще бъде отдадено своето. Зад "Оня ден" разбира, естествено, деня на освободителното въстание, но винаги го натоварва с подтекст Оня ден, Съдният ден, Последният ден, Денят на безстрашието и саможертвата в името на Отечеството..." Тук Иван Гранитски разкрива още една тайна от обаянието на Левски - делото му и приятелите му съзаклятници удивително напомнят за Христос и неговите дванадесет най-близки привърженици. Сякаш за да накара обикновените хорица от тъмните робски векове да му повярват, както вярват в Бога, самият Левски реди революционните работи със светостта и съвестта на евангелските притчи. В писмата си той не пропуска да проповядва, да дава опора, да изисква чистота и безкористност в "народната работа", на която той гледа като на служба на Бог и народ. Но на народ преди всичко.
В този смисъл деянията на Апостола и останалите работници по народните работи приличат на евангелски текстове. Надявам се, че Иван Гранитски няма да ми се разсърди, ако нарека тази книга "Евангелие за Апостола". Някак подсъзнателно се набива това внушение. Първо с работата по графичния дизайн и корицата на Жеко Алексиев. Очевидно е търсена прилика с работно тефтерче, но и дух на библейско издание. Страниците са оформени с кантове, което дава нагласа, че четем по-специален текст, в който има нещо свещено. Самата книга е изпълнена със снимки на така познатите ни от училищните стени революционери от епохата на Възраждането и фотокопия на "листа" от тефтерчето, така, както са изпъстрени с библейски сюжети библиите за деца.
В този смисъл децата сме ние. Деца на своето време. Само дето истината е друга: не сме деца и не ни предлагат поучителни истории от преди Христа. Днес ми се струва, че повече приличаме на децата от Треблинка, протегнали ръце иззад телените мрежи. Този силен и завладяващ текст ми напомня онези думи на Апостола, че "...времето е в нас и ние сме във времето - то нас обръща и ние него обръщаме..." Ето за какво става дума. И не в далечната и останала в миналото Треблинка, а днес, тук и в България. Различни по възраст, вероизповедание, образование, ние още живеем в Отечеството. Тази книга идва, за ни напомни за това. Най-малко Апостолът на свободата е баща на всички ни, на свободните днес! В богослужението пред него заставаме отново всички с наведени глави и смирение, което, особено днес, най-много ни липсва. Смирение, с което Васил Левски ни напътства: "Внимателно бързайте!"
И после онова "Народе????"
Забито в гневните ни сърца с четири въпросителни!