А Бог все пак е един...
/ брой: 37
Религиите, по-точно религиозните общности по света, са твърде много. И всяка от тях претендира за единствена и най-важна за единение на душите на миряните. Дотук нищо лошо. Всеки разбира своя Бог така, както диктуват разумът и сърцето му. Противниците на подобна миролюбива теза мислят друго. Нека се опитаме да го кажем: в някои общности е заложена стародавната идея, че тяхното божество е обхванато от най-искрящото сияние, и по тази причина последователите му го издигат на пиедестала на единствената вселенска праведност и непогрешимост. Тъй да е!
Мюсюлманите у нас от години са разединени, по подобие на православната църква. Две понятия го илюстрират съвсем ярко: сунитите и шиитите в Ирак, Иран и околните страни от региона. Въпросът, който обикновено се задава към този казус, намира привидно теософски отговор: кое от тези две течения стои по-близо до Аллах? До единствения и непогрешимия Бог на мюсюлманите? А тук, на родна почва, битува разделение, почиващо на друга доктрина. Май понамирисва на желание да се всели в духа на българската мюсюлманска общност, и то трайно, идеята за единното и неделимото войнство на Пророка и неговия Бог за праведно надмощие над гяурите. Да помислим - накъде с благословената подкрепа на чужди ислямски фондове ще поведе паството си г-н Мустафа Алиш Хаджи, и, от друга страна - от какво иска да предпази мюсюлманите избраният според законите на Република България главен (досега) мюфтия Недим Генджев? И накрая - какво все пак общо с всичко това има американският посланик Джеймс Уорлик, който е винаги там, където трябва да се защитават интересите на собствената му страна? Може би външно министерство, ако няма някакъв друг защитаващ суверенитета на страната ни ресурс, ще намери поне сили да сезира компетентните правосъдни органи?