24 платна на Иван Кънев
Носталгична иносказателност в пейзажите на известния художник показва оряховска галерия
/ брой: 209
Галерия "Савчеви" в Оряхово представя най-новите творби на живописеца Иван Кънев. Двадесет и четири произведения, изпълнени в масло, акварел и сух пастел, резултат от пленерното участие на художника, организирано от галериста Нейчо Савчев. В експонираните произведения - градски и природни пейзажи, е пресъздадена характерната атмосфера на Оряхово и на неговите околности.
Мнозина са убедени, че в пейзажа като художествен жанр няма бъдеще, че е изчерпано поле за съвременното изкуство. Според тях чрез него не би могло да се прибави нещо ново или да се постави някакъв интересен и задълбочен творчески проблем. Пейзажите на Иван Кънев обаче опровергават подобни прибързани твърдения. Със своето повече от половинвековно поприще на график и живописец достолепният артист убеждава, че търсенията в този традиционен жанр са неизчерпаеми, защото той е непосредствен изразител на неспокойната творческа индивидуалност на художника.
Неговите оряховски произведения внушават усещане за носталгичен лиризъм, за един български свят, който преминава невидимо от нашето съвремие към чезнещите елегични контури на миналото, чуден свят, който се издига над шумната обичайна градска динамика на делника, за да напипа врата към оживяващите тихи спомени.
В изобразителното пространство на Иван Кънев се преливат в сложна тоналност идиличната атмосфера на провинциалния град със затихващи функции с типичните, открояващи се със своите самостоятелни силуети оряховски къщи, както и потъналите в зеленина дворове, фланкиращи обезлюдени улички, където все още времето на предците ни е положило ръка, укротило вятъра на промяната, без да бърза да си тръгне.
Като че ли дори течението на Дунава е приласкано в неизменния мотив на царстващото безвремие. Художникът сякаш разказва вълшебна приказка, а героите на това вълшебство са скромни архитектурни силуети, една силна, надживяла преходните стойности река, с брегове, пропити от златни залези. Всъщност с тази носталгична иносказателност се открояват пейзажите на Иван Кънев, като ни убеждават в неизчерпаемите възможности на този жанр.