Честно състезание или "издигане на спуснатите"?
/ брой: 88
В БСП официално стартира кампанията за излъчване на кандидат-президент. Засега не се изключва нито един от двата варианта - да се издигне червен претендент или да се предпочете непартийна фигура, която обаче да е добре приета от партията и от левите избиратели. Съдейки по изказванията на пленума, здравият разум като че ли разширява позициите си - категорично преобладаваха мненията за кандидат от редовете на БСП. И това е израз не на партиен егоизъм, а на разбирането, че реализацията на партийната цел - победа в изборите, не противоречи, а се съчетава с националната - предотвратяването на монопол върху властта от страна на ГЕРБ.
Важно е обаче още в началото да си отворим очите за някои камъчета, които по-нататък биха могли да ни обърнат колата. Лидерът засега говори повече за типажа на нашия кандидат, избягвайки да го персонализира, но все пак намери за удачно да спомене публично две имена. И двете са на личности със синьо минало. Не сме дотам тесногръди - те могат с успех да се реализират при нас като експерти и дори като министри, както и са го правили досега. Но ще сбъркаме, ако ги нарочим за наши лица. Както и сме бъркали.
За единия чак член на Бюрото прескача тук-там по пленуми и непременно напомня, че не е задължително кандидатът да е от БСП, след което го подпъхва и като име. И хората скланят, защото са свикнали да се съобразяват с центъра. Звучи доста абсурдно, но тази наша слабост не е от вчера и като не се пресича навреме, няма как да не се разпростре и дотук. Някакви групи си се хвалят взаимно и по места, и по медиите, подкрепят си се един другиго и заедно се задържат на позиции, до които не биха се добрали, ако конкуренцията беше почтена. Ето как и сега процедурата по номинирането е на път да протече не като допитване до членовете и симпатизантите, а като реклама на предварително набедените за фаворити.
Подобно желание прозира и в някои анкети. Когато измерваш одобрението към кандидатите за държавен глава, но си посочил в картата поименно само двама-трима, а за четвърто и пето име чакаш самият анкетиран да се сети, повече от ясно е, че предрешаваш резултатите. Че социологическото проучване не изследва общественото мнение, а го налага. Тази схема за "издигане на спуснатите" е с десетилетна традиция в нашата партия, но в условията на демокрация тя непрекъснато дава дефекти, които поне след третата поредна загуба би трябвало да се стремим да избегнем.
Другият споменат поименно е номиниран от област, в която сме се сринали до четвърта политическа сила. И тук изскача нов голям въпрос - когато на "Позитано" ще се разглеждат предложенията, чие мнение трябва да тежи повече? На тези, които са затънали до шия в собствените си общини и области, но държат непременно да бъдат чути по национални теми? На онези, които нямат и една победа зад гърба си - нито като кандидати, нито като организатори на кампания, но неуморно се упражняват да ни говорят поучително? Редно е да уважаваме всяко мнение, стига да не забравяме, че някои не само не ни водят до успех, но и са се доказали неведнъж като губещи.
Въпроси поражда и нещо друго - защо лидерът избягва да каже, че вече официално има и чисто партийни кандидатури, примерно тази на Георги Близнашки? Защо не се споменава и наличието на изцяло гражданска номинация? Нека не назовава името, но какво пречи да се подчертае, че и хора извън партията са с активна позиция кой да бъде нашият кандидат? Или това не е достойнство на БСП? Нищо не ни задължава да се съобразим с желанието на няколко хиляди граждани, но пък не можем да се правим, че ги няма. Ако ние не ги забелязваме във фазата на номинациите, как ще искаме те да ни забележат в деня на изборите? Оставяме впечатлението, че ни е по-драго нашите организации да подкрепят някой външен за партията претендент, отколкото външни хора да застанат с имената и биографиите си зад някой наш. А дали това е само впечатление?
Неведнъж съм отбелязвал, че в нашата нелидерска партия изключително много неща зависят от лидера. В името на успеха той трябва овреме да пресече задкулисните маневри за натрапване на едного или другиго. Процедурата по номинациите може да сплоти и вдигне на крака партията, ако протече честно. Но може и да я обезсърчи, както се е случвало няколко пъти. И после пак ще ни упрекват, че не сме мотивирали достатъчно партията за изборите. Но как да го сторим, ако отново забравим, че мотивацията започва с номинацията?
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info