А ний да се разкрачим?
/ брой: 37
Проблясъците по енергийната тема от висшия ешелон на властта не спират. Този път президентът Плевнелиев се изцепи, че изграждането на Европейския енергиен съюз трябва да започне от Балканите. Пък защо не и от България. Ние сме царе на енергийните проекти. Щяхме да ставаме енергиен център на Балканите с големия енергиен шлем, но и трите проекта вече са в историята - АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас Александруполис". И не поради липса на възможност, а най-вече поради неадекватни решения и политика в разрез с националните интереси.
Сега изведнъж пак се активирахме да ставаме енергийно "независими". На това му се вика - изпусна питомното, гони дивото. Вместо централна роля, да имаме поне разпределителна, с т.нар. газов хъб. Обаче, в същото време Енергийният съюз да тръгва от Балканите, и съвсем се объркахме.
Какво беше енергийният съюз - проект, който ще обедини 28-те европейски енергийни пазари с цел да направи Европа по-малко енергийно зависима. Тоест, да изхвърлим колкото е възможно Русия като фактор, която в момента е основен доставчик на газ за Европа. И нормално - Руската федерация притежава най-богатите енергийни ресурси, особено на природен газ. Останалото е бизнес и взаимни интереси. Но когато политическата конюнктура започне изцяло да определя икономическите интереси, нещата се забатачват. Не става ясно как хем искаме да строим хъб "Балкан", хем от нас да тръгва Енергийният съюз. Само преди дни министър Томислав Дончев заяви, че допуска възможността по газовия хъб да потече руски газ, но иначе се натискаме от нас да тръгва Енергийният съюз, който изхвърля възможността от снабдяване с руски газ. Като в оня виц - умните да излязат напред, красивите крачка назад, и жабата се обадила - а аз да се разкрача ли? И ние така.