Пардон
ОТТАТЪК РЕФОРМАТА
/ брой: 44
Премиерът слезе от правителствения самолет и веднага отиде при народа.
- Народе мой - рече - светът чака на мене, защото само аз мога да оправя батаците, дето забъркват другите. Това войни и мирни договори, трасета и хъбове, полети до космоса - всички са седнали, скръстили са ръце и на мене чакат! Ще реформираме света и тогава всичко ще е наред!
- А тука - чу се глас от народа - тука кога ще започнат реформите, господарю?
Премиерът се възмути.
- Че ние тука отдавна приключихме! Всичко е от реформирано по-реформирано. Кажете кое у нас е недоправено, пък да видим!
- Мии - измънка народът - примерно, здравеопазването не е!
- Глупости! - не се съгласи премиерът. - Всичко е реформирано в цялата здравна система! Вече лекарите лекуват без лекарства. Болниците работят без лекари. Нашите медицински сестри са по целия свят! Друго?
Народът мрачно мълчеше.
- Аз - продължи премиерът - винаги съм слушал народа си. Казва народа, че този началник е крив - веднага го махваме! Посочва народа кой е корумпиран и дъвче суджук в мазето си - през прозореца го пускаме и забравяме за него.
Премиерът си пое дъх:
- Сега ще ви кажа нещо, което отдавна планирам - реформа на реформите! Аз съм навсякъде и сам върша цялата работа с тази глава и с тези две ръце. Решил съм да гласуваме решение да разпуснем целия Министерски съвет, ще останат само секретарките, за да пишат заповедите. Ще пробваме държавата да живее без министерствата и всичко друго. Ще икономисаме милиони от папки и кламери, които ще дам на вас, на народа си. И пак ще дадем пример за всички хора по всички страни как се управлява бързо, евтино и ефикасно.
Народът притихнал слушаше. А премиерът все по-вдъхновен обясни:
- И тогава ще ни остане само едно-единствено - да разпуснем и парламента, да се махнат от главите ни всичките търтеи и хрантутници, които нито се водят, нито се карат. Тогава ще видите какво мога аз и как ще го направя! Всички ще си поемат дъх от чиновническото бреме, а аз ще служа вярно, както винаги досега съм ви служил - каквото и да кажете, аз ще го изпълня.
- Важното - рече премиерът, е аз да остана и никой с нищо да не ми пречи! Това министри, това депутати - не! Между мен и народа ми не може да има бариери, всичко ще направя за вас! Но първо ще си свърша работата в другите държава, а когато се върна тука, ще я подкараме правилно!
- Господин премиер - рече народът, - всичко, дето ни го говорите, е много хубаво. Ама от телевизора, а и отвсякъде казват, че тази година у нас ще е много трудно!
Премиерът искрено се възмути:
- Глупости! Повтарям - лъжа и глупости! В България леки години няма! И скоро няма да има! Аре, че път ме чака!