Стихотворението
Към клеветниците на Русия
/ брой: 106
А. С. ПУШКИН
Защо шумите толкоз, праведни витии?
Защо с проклятие заплашвате Русия?
Какво ви разлюти? Че Литва се гневи?
Млъкнете: туй е спор между славяни-братя,
домашен, дълъг спор, претеглен от съдбата,
и ред не е дошъл да го решите вий.
Отдавна в дялба помежду си
ние враждуваме без страх
и в боя падаха ту руси,
ту братя падаха пред тях.
Кой в този спор ще надделее -
поляк, руснак ли светлокос?
Дали славянските реки в Русия ще се влеят
или Русия в тях? - въпрос.
Млъкнете вие, неразбрали
опръсканите с кръв скрижали;
за вас семейната вражда
не е позор, не е беда;
за вас са нищо Прага, Кремъл;
безсмислено ви блазни вас
метежа, в който храбро мреме -
с омраза гледате към нас...
Защо? Кажете: за това ли,
че в съсипните на горящата Москва
не се склонихме пред нахала,
пред който свеждахте глава?
Затуй ли, че на смърт сразихме
възседналия царствата кумир
и на Европа с кръв платихме
и свобода, и чест, и мир?...
На думи страшни сте - опитайте на дело!
Или юнакът стар, прилегнал на постеля,
не ще завинти своя измаилски щик?
Или е царят слаб, когато с вас говори?
Или пръв път с Европа спорим?
Или победния си вик
забрави руският войник?
Или сме малко днес? Или от Перма до Таврида,
от финските скали до жарката Колхида,
от Кремъл с дигнатото знаме,
та до Китайската стена
стоманена четина няма
да вдигне руската страна?…
И тъй, пратете ни, витии,
надменните си синове:
ще им намери гроб Русия
сред братските им гробове.
Превод Георги Джагаров
Бележка:
Повод за стихотворението са речите във Френската палата на общините (на Лафайет, Моген и др.), призоваващи към въоръжено вмешателство в руско-полските военни действия.