Има и други луди като мен - колекционери на менюта
Прочутият готвач и ресторантьор Майстор Миро обогатява сбирката си, воден от интереса на специалист в занаята и с усета на естет
/ брой: 130
При него ме отведе колекцията му менюта от ресторанти, за която разбрах от едно телевизионно предаване. Отношението му към тях обаче е повече професионално, отколкото колекционерско. И наистина - на събеседника прави впечатление, че предпочита да говори за работата си. Споделя, че животът му е "у кафану". И още, че любовта към занаята води до желание за разнообразие. Няма определен критерий, по който събира и класифицира експонатите в колекцията си. Не ги дели и по държави. За него това няма значение. Не обръща внимание и на материала, от който са изработени, как са оформени. За Майстор Миро главното са ястията и защо така са наречени. Ето я отново любовта към занаята.
Най-много на брой са менютата от хотели. Интересува се най-вече какво съдържат, за да получи впечатление за особеностите в различните краища и кое е характерно в дадена област. И щом говорим за области и региони, Майстор Миро има в колекцията си експонати от Сърбия, Словения, от всички краища на бивша Югославия, от балканските държави. Те са и най-много. Има и от доста български ресторанти. Иска просто да ги притежава.
Не заимства рецептите. Дават му менюто, а на някои места просто сам си го взема - като професионалист, а не за спомен. Когато го приема, се представя. Споделя, че е колега - готвач и собственик на ресторант. Носят му и приятели от своите пътувания - в Русия, във Франция. Понякога просто моли колеги-ресторантьори да му подарят.
В началото (като млад готвач) всичко му е интересно. А не е ли така с всеки млад човек? Първият му "експонат" е от един мотел в родната Сърбия. Казва се "Стари храст" и е на около сто километра от Ниш. Има разлики с Лесковац по отношение на ястията с месо. Той взема меню от мотела - това се случва преди повече от тридесет години.
Колекцията има своето определено място в дома му в Сърбия - при книгите, в библиотеката. Не заема много място. Собственикът й обаче напоследък сякаш няма време да се занимава често с нея.
Спомня си и забавни случки, свързани пряко или не чак толкова пряко със сбирката. В един ресторант в Пампорово Майстор Миро си харесал едно меню - било хем хубаво направено, хем с хубави ястия - традиционният нашенски фасул, десерти. Сервитьорът го видял. Настоял да го върне. Нашият герой дал двайсет лева и му разрешили да го вземе.
Ето и друга случка. Англичанин, клиент на Майстор Миро, казва, че майка му колекционира менюта. Пита майстора - за колко би му продал едно меню на неговото заведение. Той казва на шега: "Сто евро!" Клиентът плаща 100 евро и взема менюто. След време майката-колекционерка изпраща писмо. В него благодари и пише, че такова меню може да бъде направено и да намери място само в заведение на истински готвач. А Майстор Миро си казва: "Значи има и други луди като мен - колекционери на менюта".
Нашият герой събира и прибавя към колекцията си и своите менюта от различни периоди като спомен за това какво е било през годините и каква е историята на заведенията му. Последният експонат в нея е именно такъв - най-новата листа с ястия и напитки от неговите ресторанти.
В колекцията си Майстор Миро има и експонати, изработени от по-специфични материи - от кожа например. А в Белград, в един етноресторант, намира меню, изработено от... шперплат. Заведението е типично сръбско, истинска семейна кръчма. В него няма чуждестранни напитки. "Когато обстановката е хубава, трябва и менюто да е направено добре" - казва майсторът. Ето ги отново любовта към занаята, професионализмът, които сякаш доминират в личността на този човек. Де да бяха всички като него - всеки в своята област, в своята професия...
Визитна картичка
Мирослав Стефанович (Майстор Миро) е роден в град Лесковац, Сърбия - "столицата на хубавата скара". Пак там завършва висше учебно заведение по готварство. Специалността му е "Сръбска кухня". Работил е във всички държави от бивша Югославия, в Чехия, Швейцария. Той е майстор-готвач. Четири пъти е шампион на Сърбия по гастрономия. Член е на асоциациите на професионалните готвачи на Сърбия и България. Водил е практика на ученици от готварски училища. Участвал е в различни професионални състезания, от които печели награди, в журита за конкурси по готварство. В България е от 2001 г., като най-напред се установява в Пловдив. Собственик и главен готвач на два ресторанта - в София и в село Усойка. Първият съществува от десет, а вторият - от седем години. Семеен е, съпругата му Олга работи като готвачка в ресторанта в София. Дъщерята Даниела и синът Димитри също са заети в семейния бизнес. Има една внучка.
Китайците са първи с преднина от векове
Първите менюта за ресторант се появяват преди близо хилядолетие - по времето на династията Сонг в Китай. Това е единственият район на света, където хартията е в изобилие. Тогава търговците често се събирали в центъра на градовете и след дългия и уморителен работен ден сядали привечер да похапнат. Заради голямото разнообразие на китайската кухня в различните краища на страната ресторантите не можели да удовлетворят всички предпочитания на хората - точно затуй въвели и менюто.
Произходът на думата "меню", както и на cuisine (кухня), са от френски. "Меню" в крайна сметка произлиза от латинската дума minutus, което означава "направи нещо малко". Във френския език самата дума започва да се използва в смисъл - резюме от всякакъв вид. Оригиналните менюта, даващи на клиентите възможност за избор, са изписвани на малка черна дъска, на френски - carte. Така предлаганите ястия са били избирани "a la carte" или "според дъската".
Първите европейски ресторанти не са имали менюта в съвременния смисъл на думата. При така наречената table d'hote (обща трапеза) се сервират ястия, които главният готвач или собственикът на заведението избират. Тези, които идват последни, похапват каквото е останало през този ден, както става на днешните банкети или в бюфетите.
В Европа съвременното меню се е появило през втората половина на ХVIII век. По това време ресторантите позволявали на клиентите си да подбират от списък с непознати за тях ястия, които били приготвяни по техен избор. Установената "table d'hote" таксувала клиентите на фиксирана цена. Така менюто позволявало на посетителите да похарчат толкова пари, колкото те решат.