Идва ли краят на империята САЩ
Свидетели сме на залеза на една мечта, "американска изключителност" днес има отрицателен смисъл
/ брой: 20
Преди два века и половина "бащите- основатели" на Америка Джордж Вашингтон, Джон Адамс, Джон Джей,Томас Джеферсън, Александър Хамилтън, Джеймс Мадисън и Бенджамин Франклин са имали мечта: Щатите да се превърнат в "светъл град на върха на хълма", крепост на благоденствието и щастието, към която се отправят милионни тълпи хора от цял свят.
През 1776-та е подписана "Декларацията за независимост" и бащите-основатели дават старт на това, което днес наричаме Съединени американски щати. И, наистина, в края на 18, през целият 19 и в първата половина на 20 век милиони хора поемат към Обетованата земя, към Новия свят, за да открият за себе си, това, което днес се е превърнало в нарицателно - "Американската мечта".
Голяма мечта има и световноизвестният лидер на чернокожите американци Мартин Лутър Кинг, който до последния ден на живота си се бори за социална справедливост, ненасилие, етническа и расова търпимост. Застрелян е като куче.
Мечта има и младият, гневен борец за човешки права Малкълм Екс, лидерът на популярната в средата на миналия век организация "Черните пантери", който демонстративно се отказва от фамилното си име и слага един Х (на английски екс), за да подчертае, че неговите африкански корени се губят през вековете робство в Америка. Мечтае за отделна негърска държава на мястото на южните щати на САЩ. И него го постига съдбата на пастора Мартин Лутър Кинг.
Съкровена мечта за "светлия град на хълма", споделя и всеки нов емигрант стъпил на брега на Статуята на свободата ( между другото дар от Франция), който се надява с труд и усърдие да скочи от нулата до небето.
И шепа хора наистина успяват - особено в годините до края на 19-ти век, когато има индиански земи "за усвояване", златни жили за разкриване, морета от петрол за сондиране. За всички останали има стандартна "Американска мечта" - дървена къща на етаж и половина, една-две коли, дворче от неколкостотин метра. И яка работа.
Но и това не е малко - на фона на стара Европа, разтърсвана периодично от социални бунтове, войни, мъчена от недоимък и епидемии.
И така, тази мечта, превърна Америка във велика страна, а пък Америка - на свой ред умело рекламира мечтата из цял свят, успя да наложи валутата си за световна мерна единица (нещо валидно и до ден днешен), независимо от факта, че понастоящем Щатите са потънали в огромни държавни и частни дългове и само на Китай дължат над 2500 милиарда долара. Какво пък? Нали печатниците зад океана неуморно бълват нови и нови американски банкноти.
Извинявам се, за тези почти общопознати истини, но струва ми се, би трябвало да напомня за тях, когато стигам до същината на тази статия - скромен анализ на впечатляващата публицистична студия на британския колега Ник Брайънт от световноизвестната английска медийна корпорация Би Би Си, който е неин кореспондент в Ню Йорк. Заглавието е колкото откровено, толкова и експлозивно:" Времето, когато Америка престана да е велика".
Веднага дочувам думите на скептика: "Е, щом е критика". Не бих се съгласил: сериозната публицистика на Брайънт е преди всичко честна, без втори план и същевременно с известна доза съчувствие, дори болка. И това я превръща в един документ за епохата ни - за времето, когато Великата американска мечта залязва.
Сантиментален увод
Ник Брайънт започва анализа си сантиментално: "Полетът към Лос Анжелис, спускането под облаците, което ви води от необятния простор, над планините и над предградия, украсени с плувни басейни във форма на бъбрек, винаги ми действа почти като наркотичен пристъп на носталгия. Това е маршрутът, който следвах преди около 30 години, когато постигнах младежката си мечта - първото пътуване до Съединените щати. Америка винаги е възпламенявала въображението ми и като място и като идея"
За младия журналист пристъпването към бюрото на имиграционния контрол и ликът на президента, докаран като "филмова звезда" отсреща на стената, e дълбоко и искрено преживяване - ни по-малко, ни повече "любов от пръв поглед".
Но това чувство има своя предистория - с филмите за Дивия Запад и коравите американски полицаи, с кинозаглавия като "Уестсайдска история" или "Брилянтин" на Тарантино. "На 16 години знаех повече имена на американски президенти, отколкото на наши премиери - споделя англичанинът. - Като много мои сънародници изпитвах чувство на вътрешна привързаност, като за нещо отдавна познато и близкоЕ"
А Щатите от осемдесетте години на миналия век, живеят удобно върху своята Американска мечта: с многолентовите магистрали и с огромните си хладилници, с кината, в които се влиза с личната кола до заведения за "бургери", където човек също поръчва и получава кюфтето си, само като протяга ръка от прозореца на своето возило. "Харесвах мащабите, енергичността, динамиката - отбелязва колегата от Би Би Си. - Идвах от страна, където хората са приковани към съдбата си още от млади години и за мен Американската мечта беше не само изкусителна, но и неустоима. Очакваният успех беше по-скоро стимулиращ, отколкото повод за завист. Гледката на един "Кадилак" беше нещо съвсем различно, отколкото на един "Ролс ройс""
Годината, в която Ник Брайънт открива за себе си Америка, е 1984-та, а Лос Анжелис е домакин на Олимпийските игри. Бойкотът на Съветския съюз осигурява за атлетите от Щатите повече медали от обичайното. Заедно с останалата публика Ник дъвче натъпканите с калории сандвичи от "фаст фуд"(бърза храна) и скандира ентусиазирано "САЩ!", "САЩ!".
Това е лятото на американското възстановяване. След дългия кошмар на Виетнамската война, след скандала "Уотъргейт", струващ президентския пост на Никсън, след злополучната и трагикомична драма с иранските заложници страната показва възможностите си да пристъпи към ново начало. За милиони жители зад океана, възгласът на Роналд Рейгън "Добро утро Америка!"(водещ лозунг в неговата предизборна кампания) е нещо наистина реално. В тази година републиканският кандидат смазва противника си демократ Уолтър Мондейл, като го побеждава в 49 от 50-те щата.
И все пак, под плакатната еуфория,
не всичко е толкова розово. Управлението е все така разделено. Партията на слона (републиканците) контролира Сената, но пък Партията на магарето (демократите) контролира Камарата на представителите. Предпочитан терен за предизборни атаки на Рейган е Филаделфия (буквален превод от гръцки - Братска любов), но това не е заради любовта към ближния или пък заради факта, че това е рожденото гнездо на "Декларацията за независимостта", а по-скоро защото именно край Филаделфия, Мисисипи, в един селски район трима дейци за граждански права са пребити до смърт от бели расисти през 1964-та. Както и Никсън, така и Рейгън използва т.нар. южняшка стратегия, която експлоатира страховете на белите от напредъка на черните. Несъмнено, в тези години Щатите са отново във възход - не толкова параноичен както през 50-те години на миналия век, не толкова сдържан - както през 60-те и не толкова деморализиран както през 70-те. "
"Историята никога не е равна линия - пише Ник Брайънт. - И може да разделим периода от 1984 г. до днес на два различни етапа. Последните 16 години от 20-то столетие са време на американската хегемония. Първите 16 години на ХХI век са период на объркване, недоволство, загубване на илюзиите и упадък. Днешна Америка по много начини отразява голямото различие между двата периода."
Надмощието
В онези вече позабравени години на изминалото хилядолетие, Америка се наслаждава на надмощието, демонстрирано бляскаво на Олимпиадата в Лос Анжелис. Само две години, след като Рейган убеждава Горбачов да бутне Берлинската стена, тази бетонна и идеологическа барикада изчезва. САЩ печелят Студената война. В последвалия Нов световен ред те са единствената свръхсила в един еднополюсен свят.
"Скоростта, с която водените от Щатите сили печелят първата война в Залива (1991 г.) помага да се прогонят призраците от Виетнам - пише Брайънт. - С реформисткия лидер Борис Елцин, настанен в Кремъл (забележете израза "настанен"! - от кого ли?) се очаква Русия да прегърне демократичната реформа. Дори има надежда и Китай да последва този модел, тъй като се движи към по-активна пазарна икономика."
Въпреки предвижданията Япония да стане лидер на световната икономика, Щатите не отстъпват първото място. Вместо "Сони" да управлява корпоративния свят, Силиконовата долина е новата високотехнологична работилница на бизнеса. Гиганти като "Майкрософт", "Епъл" и "Гугъл" проправят пътя към следващото столетие. Три години след като забиват американския флаг на Луната, американците доминират не само във външния Космос, но и в киберпространството.
Но и тази фаза на надмощие не остава спокойна. Гражданските бунтове в Лос Анжелис през 1992 г. заради побоя на Родни Кинг и признанията на полицаите за извършено насилие, отново разпалват расовото разделение.
Скандалът около "секс подвизите" на президента Клинтън, отново изважда на показ острата партизанщина в коридорите на властта във Вашингтон. И въпреки това прогнозите са розови и в края на 1999-та, все още мнозина смятат, че новият 21 век ще бъде векът на Америка.
Разклатеният пиедестал на величието
"2001-ва година - пише авторът - носи ужаса на 11-ти септември (атентатът срещу кулите близнаци в Ню Йорк), който е дори по-болезнен от Пърл Харбър (смазването на военния флот на САЩ от Япония на 7 декември 1941 г). Америка става по-малко гостоприемна и по-подозрителна. "Войната срещу терора на президента Буш, незавършените конфликти в Афганистан и Ирак източват кръвта и богатството на странатаЕ"
Ник Брайънт напомня и за финансовия крах на банка "Лемън брадърс"(2006 г.), и за Голямата рецесия, която идва след това. Според него финансовата драма "има по-продължителен ефект върху психиката на американците", отколкото разрушаването на кулите близнаци. Ако 9/11 разклаща силно доверието в националната сигурност, монетарната криза разклаща и доверието в икономическата сигурност.
"След като родителите вече не са сигурни, че децата им ще се радват на един по-щедър живот, отколкото техният собствен, Американската мечта вече се превръща в химера" - пише английският колега. Фактите са еднозначни: между 2000 г. и 2012 г. рязко спада средният приход на домакинствата в САЩ. През 2014-та най-богатият 1 процент от американците има повече пари от останалите 90 процента. И в тази объркана картина лидерският пост в Белия дом се поема от първия черен президент - Барак Хюсейн Обама. Но неговото президентство "не може да поправи една пропукана страна". През годините на Обама официален Вашингтон слиза до най-ниското ниво на неефективност в следвоенна Америка", пише Брайънт.
И така стигаме до новия шеф на Белия дом - Доналд Тръмп. Неговото идване напомня думите на Норман Мейлър, казани по повод идването на Рейгън на власт: "Президентът на Съединените щати е водещата фигура от сапунена опера в голямата американска драма" И все пак, сегашният 45-ти президент се отличава от споменатия си 40-ти предшественик. Докато Рейгън идва с бодряшкия възглас "Добро утро, Америка!", във встъпителната си реч Доналд Тръмп използва шокиращия израз "American carnage"`(американска сеч, касапница), рисувайки сегашното положение в САЩ.
Политически махмурлук
След избора на новия президент, спечелил битката за гласове само с 77 000 бюлетини, еуфорията трае кратко, за да се види още веднъж, че Америка във второто десетилетие на XXI век вече далеч не е същата.
И все пак, кой наклони везните в полза на "случайния гост в Белия дом" както някои наричат Тръмп. Преди всичко това са обеднелите хора от индустриалните щати, известни още като "ръждивия пояс", заради изоставените, рухнали заводи. Окуражени от лозунгите на милиардера, много работяги го подкрепят заради критиките му към глобализма и притока на евтини чужди наемници. След тях са хората от т.нар. въглищен пояс, подплашени от "Плана за чиста енергия" на Обама. От друга страна, евангелистите от Библейския пояс смятат Тръмп за жертва на разюздани либерали. Този списък може да бъде завършен и с гласове от Слънчевия пояс (южните щати) които подкрепят кандидатурата на Тръмп, заради страховете от незаконно преминаващи границата имигранти. И въпреки всичко, лозунговото обещание на Тръмп "Да направим отново Америка велика" среща подкрепата едва на 32% от избирателите 12 месеца след идването му в Белия дом. Наистина екипът на Тръмп осигурява над 1,5 млн. нови работни места, а политиката му в международен план се втвърдява и става допълнително по-агресивна.
Но същевременно лозунгът "Америка преди всичко", означава, че тя е сама - и това ясно личи от такива примери като Парижкото споразумение за климата и Иранския ядрен договор, от които САЩ едностранно се отказаха.
"Вече малко държави смятат Америка на Тръмп за световен пример за подражание, за "град на хълма". Обикновено Ангела Меркел се сочи за лидер на свободния свят, титла, запазена за американския президент още от времето на Рузвелт" - отбелязва Брайънт.
Световноизвестното сп. "Икономист", което злепоставя всяка седмица Тръмп по различни поводи, вече описва президента на Китай Си Цзинпин като най-влиятелен човек в света. Понятието "Американска изключителност" днес има отрицателен смисъл. "А изразът "Само в Америка" звучи като присмех", допълва кореспондентът на Би Би Си.
"Залата на независимостта" във Филаделфия, където са подписани Декларацията за независимост и Конституцията на САЩ
Сн. интернет
Мартин Лутър Кинг е национален герой в САЩ,но все още е символ на борбата на чернокожите с расизма. Темата отново стана актуална след избирането на Доналд Тръмп и инцидентите през миналата година в Шарлътсвил. Долу вдясно на снимката се вижда плакат и с Малкълм Х
БГНЕС
Роналд Рейгън при произнасянето на прочутата си реч в Западен Берлин от 1987 г., когато отправя призив към Горбачов: "Г-н Горбачов, съборете тази стена!"
БГНЕС
Детройт - някогашният център на американското автомобилостроене, днес е далеч от предишния си блясък
Сн. интернет
Лозунгът "Да направим Америка велика отново" стана централен както за предизборната кампания на Доналд Тръмп, така и за президентството му.
БГНЕС