И Англия реформира училището си

Точно както и в България, във Великобритания непрекъснато на дневен ред се поставят поредните промени в образованието, да не кажа реформи. Всяко правителство обвинява предишното, че не се е справило с работата, и както си му е редът, започва да мисли какво да промени.
Консерваторите сега се стремят да променят много от нещата в училище. Министърът на образованието Майкъл Гоув въвежда промени в обучението по история и въобще в средното образование, като стремежът е на дневен ред отново да са по-сериозното учене и изпитите в края на средното образование. В уроците по история ще се говори за ролята на Чърчил и Хитлер.

Ще се върне хронологията вместо тематичното обучение

И това е отлично, тъй като сега, при многото положителни елементи от обучението по история тук, недостатък е липсата на хронологичен ред на събитията. Досега например децата учеха в година четвърта (втори клас) за келти и римляни, а в година пета (трети клас) за древните гърци. Променя се не само съдържанието на уроците, а и структурата. През последните години някои средни училища се превърнаха в академии. Не става дума за академии като структури на висшето образование, а на средното. Те получиха много критики и бъдещето им съвсем не е ясно.

Територията на едно училище

Образователните експерти така и не могат да проумеят защо в крайна сметка резултатите на децата на Острова съвсем не са така впечатляващи като тези на учениците в Китай, Япония и Сингапур, особено по математика. Донякъде причината е може би, че тук не се изисква достатъчно от ученика, няма я строгостта, а децата се оставят на собствените си таланти. Ако имат т.нар. академично предразположение, ако усвояват бързо материята, умни и схватливи са, тогава учителите им препоръчват да отидат в университет. Ако обаче не са достатъчно умни, те не проявяват този стремеж към най-високите оценки на всяка цена. Ако майките са свръхамбициозни - тук ги наричат майки-тигрици - тогава децата извън училище ходят на всякакви видове извънкласни дейности и нямат време да играят. В повечето случаи обаче родителите не страдат от амбицията детето им непременно да отиде в университет, в днешните времена на безработица за тях е по-важно да си намери работа. Разбира се, има и много амбициозни майки, за които е въпрос на чест детето да има най-добри възможности  - частни училища, тенис, музикални инструменти, танци.

Спорт в обедната почивка

Родителските срещи са съвсем различни от тези, които познаваме в България - те са индивидуални. Месеци напред родителите си записват "час", по-точно 10 минутки в два или три дни, които училището предлага за срещата. Учителят подчертава достойнствата на детето, пояснява къде може да се наблегне, но без строго да го критикува. Никога учителите не си позволяват да сравняват конкретно дете с връстниците му от класа. Така родителите често не могат да се ориентират напред ли е детето в успеваемостта, сред отличниците ли е или обратно. Отношението на учителите щади достойнството на учениците,

не им се натяква, че не могат да се справят

- напротив, стимулират се да напреднат. Не им се казва - ти се представи слабо или посредствено, а се подчертава, че им трябва още малко, за да подобрят резултата си. От психологическа гледна точка този подход има много големи плюсове - няма го унижението да ти кажат, че си се провалил. Също така обаче не можеш да изпиташ сладостта да ти кажат, че си най-добър.


В основното училище децата учат от 9 до 15 ч.

с малки разлики. От 12 до 13,30 класовете играят навън. В този отрязък от време и обядват. В стола се сервира топла храна срещу минимално заплащане от 2 лири на ден, а за социално слабите е безплатно. На масите обаче се хранят и децата, които си носят от вкъщи кутии с храна - lunch box. Предпочитани са сандвичи, здравословна храна, както и плод, но все пак често родителите слагат и малки пакетчета с чипс или шоколадови изделия.
Често в обедната почивка в училището работи арт клуб, където децата се забавляват да изработват различни фигурки от всякакви материали. По обедно време е училищният хор, тогава са и групите, които изучават музикални инструменти.
В британското училище има професии, непознати в България. Тук няма охранители, тъй като системата на заключване на сградата е електронна. Никой не влиза в двора на училището след края на учебния ден, не е "разграден двор", в който влизат майки с колички с бебета, кучета, тийнейджъри с бири в ръка. Друга разлика е, че училището има приемна - фронт офис след централния вход, и секретарки. Често до фронт офиса има големи аквариуми с разноцветни риби, както и голям монитор, на който вървят снимки от училищни събития или дори тв новини на Би Би Си.
Помощник-учители има към всеки клас, а също има и такива, които работят само с едно дете, ако то е аутист или има друг медицински или поведенчески проблем. Нито едно училище не минава без Midday Supervise Assistants. Тези

асистенти помагат на децата през обедната почивка

и игрите. Те имат различни роли - някои показват на децата карти с номерата на паралелките, които трябва да влизат за обяд, други раздават топки, обръчи, въжета за скачане и всякакво друго оборудване за игри. Те следят да не се наранят и да не се скарат децата. Ако някое дете се удари в играта, дават му медицинска карта, за да отиде на преглед. В училище няма лекар или сестра, но има подготвени хора, минали през курсове за първа помощ. Тези помощници поощряват децата със стикери и съответно ги порицават с оранжева или червена карта. Последната означава, че ученикът трябва да отиде на разговор със заместник-директор.
В училище с 600 ученици например има 7-8 асистенти, наблюдаващи децата в двора, който се състои от няколко площадки и игрища. Още толкова помощници работят в кухнята и стола. Отделно всяка паралелка ползва помощник-учител. Има и екип чистачи, както и човек, който се занимава с техническата поддръжка в училище. Всяко училище освен директор има и мениджър, който се занимава с финансите и други дейности като набиране на персонал например. 
Децата имат отделно часове по физическо образование в зала, отделно часове за игри навън. При тези игри преподавателите не са учители, а спортисти от местните футболни клубове. За момичетата също са задължителни мъжките игри като футбол и ръгби, дори в лошо време. Децата се каляват да играят при всякакво време навън, като играят в училищните стаи само при пороен дъжд или при голям сняг и температури под -5 градуса. В стаите имат всевъзможни игри като шах, играчки и пр.
Училището разполага със зала, която на обяд се превръща в стол, вадят се осмоъгълни масички с по 8 столчета около тях, които след обяда се прибират. Залата се почиства и се използва като спортна зала или за "асембли" - нещо като часове на класния за цялото училище, понякога с кратки молитви или песни.
Стените в училищните стаи и по коридорите са пъстри, по тях има думи на различни езици, весело изписани математически правила, наградени детски стихове, снимки от различни училищни прояви, копия на картини на импресионисти и какво ли не още. Липсват само портрети на бележити личности от английската история и литература, поне не във вида, в който портретите красят стените на българските училища. 
В специална тетрадка - читателски дневник, детето отбелязва какво чете и кога, учителят преценява съдържанието и слага печатче с поощрителни надписи. 
Почти всеки срок има неуниформен ден, обикновено свързан с благотворителна акция, в помощ например на децата със специални нужди в Англия или на децата от Африка. Иначе

децата ходят на училище с униформи

и всяко училище има свой герб, който е избродиран на училищните пуловери, спортни тениски, а в гимназиите - и върху саката. Учителите обаче не правят забележки на децата за външен вид.
През втората половина на юли родителите получават подробни доклади с бележките на учениците по различните предмети и коментари за личното им развитие. Те пристигат по пощата в пликове, адресирани лично. Така и децата не знаят преди родителите си какви са оценките им. В началното училище се раздават награди като "звезда на класа" за постижения по четене или въобще за цялостно развитие.
Средната класа изпраща децата си в платени държавни или частни училища. Децата от български произход като цяло постигат успехи в британската училищна система, обикновено са сред справящите се най-добре с учението.