Говорещи глави
/ брой: 23
Противниците на "Белене" и на референдума са на път да измислят нова социология. Винаги досега, при какъвто и да е вот, в центъра на различните коментари на анализаторите стояха безспорните резултати от гласуването. Знаеха се и победителите, и победените. И макар всички да се опитваха да изкопчат по някой и друг дивидент за себе си и за своите партии, изводите и интерпретациите не стигаха до шизофренични висоти.
Тази неделя обаче разгромяващата цифра от над 60% в полза на нова ядрена централа остана на заден план, а загубилите се опитаха да омаловажат гласа на хората с умопомрачителни извления, кое от кое по-неадекватно.
Борисов се появи пред националните медии в края на деня с думите колко му харесала победата на Новак Джокович над Анди Мъри. Това означава само едно - грубо, цинично, непремерено и крайно обидно отношение към най-чистата и рядка проява на пряката и републиканска демокрация в твоята страна. В същата страна, в която хората са те избрали да ги управляваш.
"Цветанът на мисълта" и икономическият министър Делян Добрев пък направо "избиха рибата" със заключенията си. Вместо да признаят очевидната загуба, че под 40% последваха призива на ГЕРБ да гласуват с НЕ, те най-нагло си присвоиха пасивния вот на негласувалите.
Мъдростта на тези титани стигна дотам, че въпросните 80% им се привидяха като потенциални привърженици на ГЕРБ. Дори започнаха с бакалски сметки да гадаят за изхода от парламентарните избори след няколко месеца. Каква идилия на процентите - негласувалите автоматически да се причисляват към противниците на референдума и на новата ядрена централа!
Е, това вече наистина е диагноза. Защото и политическите манипулации си имат някакви правила и граници. Но при ГЕРБ, изглежда, всичко е позволено. Дори да ръсиш откровени глупости, които те злепоставят като политик и народен представител. Като Гинче Карамитева например, според която "с абсурдната си инициатива (за референдума - бел. а.) БСП създала лош прецедент... противопоставяне между гражданското общество и политическите партии". Човек се пита дали тази госпожа разбира какво точно говори или напротив - появява се в ролята само на говореща глава.
Разбираемо е за губещите да си затварят очите пред наличните резултати и да не искат да ги коментират. Но нека припомним, че седмици преди самия референдум всички социологически агенции даваха същото съотношение - 60% "за" и 40% "против". И тези проучвания бяха правени не между сега гласувалите, а сред всички български граждани. Тоест въпреки ниската избирателна активност настроенията в обществото отразяват същата пропорция 60:40.
Да припомним и резултатите от едни други избори - местните, където пак при твърде ниска избирателна активност от 23% Фандъкова бе избрана за кмет на София. Нима делът на останалите 70 и кусур на сто софиянци, които не гласуваха, да направи този избор нелегитимен?
Инак извън безспорния резултат в полза на АЕЦ, има наистина важни въпроси, върху които трябва да се замислим. На първо място - защо активните български граждани са не повече от двайсетина процента? Защо си отгледахме "партия на платения вот", която измерва участието си с кюфтета и чалга? И докога "мъртвите души" ще гласуват редом с живите.