Господин Капитализъм агонизира
След настоящата драматична фаза системата няма да може да се изправи на крака
/ брой: 272
Като пророчицата Касандра...
Да си призная, когато през есента на 2009-а представях в българския печат научната публикация на проф. д-р Уолърстийн, не вярвах напълно на сензационните му и твърде мрачни констатации. На обстойното есе на проф. Имануел Уолърстийн: "Америка и светът: Кулите-близнаци като метафора", попаднах в интернет. Оказа се, че то е публикувано за първи път в САЩ още през 2002 г.
Преди да припомня някои от основните постулати на автора, бих искал да го представя с кратката му визитна картичка: Имануел Уолърстийн, старши научен сътрудник в университета Йеил. Роден в Ню Йорк, виден американски социолог и политолог. Завършил Колумбийския университет. Професор, д-р на науките, носител на много академични отличия от САЩ и Европа. Бил е президент на Международната социологическа асоциация.
Позволявам си да представя мастития нюйоркски учен толкова подробно, защото, поне за мен, той успешно се покрива с образа на древната пророчица Касандра, която вещае гибел и унищожение за обсадената Троя. Чувам гласовете на скептици: "Това вече е прекалено". Но позволете ми да предложа основните изводи на проф. Уолърстийн, макар и доста по-късно, за да имаме, надявам се, достатъчно поводи за размисъл.
Един от тях можеше да бъде формулиран с едно изречение: "Капитализмът си отива".
Вярно, че през есента на 2008 г. на банковия хоризонт на "Уолстрийт" се появиха буреносни облаци и затрещяха светкавици. Зрелищният фалит на такива огромни банки като нюйоркската "Лемън брадърс" се възприемаше първоначално от публиката в Европа (а и в останалия свят) по-скоро като сигнал за финансови сътресения в Съединените щати, отколкото за начало на огромно икономическо цунами. Буквално за броени месеци банковата криза в САЩ прерасна в световна икономическа криза. Но публикацията на проф. Уолърстийн, развяваща червения цвят на финансовата тревога, бе публикувана много по-рано...
Уводната част на пространното есе на големия учен от Йеил е свързана с драматични събития в Ню Йорк, известни оттогава като 9/11 - разрушаването на кулите-близнаци на Световния търговски център през 2001 г.
Ние, американците - пише авторът, - си обичаме Америка. Но след 9/11 се оказа че Осама бин Ладен (и много като него) не само не обичат Америка, но и я мразят. Проф. Уолърстийн се опитва да потърси корените на негативните настроения, които действителността и действията на Съединените щати предизвикват в различни региони на света. И изводите му не са никак утешителни за властимащите в САЩ.
Но това не е нищо в сравнение със солидно развитата теза на автора, че сегашната капиталистическа система може да просъществува само още десетина-двайсет години. Защо трябва да се учудваме на това, че капитализмът си отива? Възможно ли е това? - пита реторично авторът. И намира отговора в историята на човешкото общество, когато феодалната система бавно се заменя от капиталистическата: тоест смяната на един обществен строй с друг е ставала в недалечното минало на човечеството и в този процес няма
нищо необикновено
Ако разгърнем страниците на историята, ще видим, че Великата буржоазна революция във Франция, очертала граничната линия между феодализма и капитализма, продължава близо десет години - от 1789 до 1799, удавена в реки от кръв и насилие. Още по-трудно отстъпва феодализмът в имперска Русия: подготовката за преврат от републикански тип, която се извършва от интелектуалци и напредничави млади хора с благороднически титли - князете Оболенски, Трубецкой, Долгоруков, барон Штайнгел. Тя започва през 1816 и завършва в края на 1825 с метежа на Сенатския площад в тогавашната имперска столица (на 14 декември 1825 г. - оттам името Заговор на декабристите). Опитът за промяна в духа на Френската революция е смазан жестоко - само за ден загиват над хиляда и сто души, а всички организатори на националната подмолна мрежа - 120 души на брой, са арестувани и осъдени на обесване, разчекване с коне (впоследствие заменено със смъртни присъди), разстрел, каторга в Сибир и т.н. И чак през 1860 - под натиска на вътрешни и международни събития, руският самодържец отменя крепостничеството - гръбнакът на феодалния строй в Русия.
Спирам се по-подробно на тези събития, защото показват, че смяната на един обществен строй с друг е дълъг и мъчителен процес, придружен от редица политически и социални трусове, с пренареждане на ценности и идеи. Разбира се, когато говорим за толкова дългия път на промяна, не трябва да забравяме, че предишната социо-политическа трансформация феодализъм/капитализъм е извършена в свят без достъп до електроенергия и двигатели с вътрешно горене, без ракети и интернет, без устремното развитие на електрониката.
Днес, във второто десетилетие на XXI век, темпът на промени е променен не в проценти, а в пъти. Да си припомним скоростта, с което се разви в последните два месеца аморфното социо-икономическо протестно движение "Окупирай Уолстрийт": в първите дни това беше по-скоро проява на група особняци - днес, месеци по-късно, протестиращи има в 1500 града и в 82 държави. Сблъсъците с полицията в САЩ стават все по-брутални, а броят на арестуваните - все по-голям. И то при едно движение без всепризнати, харизматични лидери, без стройна организационна система. Хората просто поддържат контакт помежду си чрез фейсбук...
Освен това не трябва да забравяме, че днес се намираме в т.нар. постиндустриално общество -капитализъм, който преди всичко действа във финансовата сфера. След бурния разцвет на търговията през XVI и XVII век, след Първата и Втората индустриална революция от XIX век, след индустриалния бум в годините след 1945 г., сега сме в ерата на финансовия капитализъм - царството на борсата на "Уолстрийт" и на подобните институции в Лондон и Берлин, Париж и Пекин, Токио и Сеул. Днес е актуален девизът: "Докато спиш, твоите пари работят за теб". Тоест, ако закупиш 100 борсови акции по долар от някоя невзрачна фабрика, а изведнъж под нея бликне нефт, то хипотетично акциите ти могат за едно денонощие да скочат хиляда пъти и да се окажеш притежател на капитал от 100 000 долара! В 99,99% от случаите обаче това не се получава, по-скоро банките вадят огромни печалби от вложенията на дребни и средни инвеститори. Именно в тази обстановка се родиха т.нар. финансови пирамиди, погълнали спестяванията на милиони обикновени хора. Черешката на тортата стана безпримерният крадец, нюйоркският брокер Мейдоф, прибрал в джоба си 50 милиарда чужди пари...
Но всичко това беше още прелюдията, началото на голямата драма, белязана с рухването на големи банки в САЩ преди три години.
Далеч преди това да се случи, още в началото на новия век, проф. Уолърстийн прави своите
черни прогнози
Според него световната капиталистическата система е в драматичната "Фаза В" - дъното на вълната на Кондратиев* и капитализмът повече няма да е в състояние да се изправи на крака.
В своето есе проф. Уолърстйн излага редица сериозни фактори, свързани с този фрапиращ извод. Според него съвременният капитал е изправен пред три основни разхода - заплащането на персонала, цените на материалите, влагани в продукцията, и трето - парите, отиващи за данъци. "Всеки капиталист, пише той, трябва да плаща за тези три неща, които нарастват бързо - като процент от цената, на която той може да продаде стоките си. Трите споменати разходи са толкова високи, а размерът на печалбата от продажбите толкова нисък, че за предпазливия капиталист всичко вече губи смисъл. Рисковете са много големи, печалбите - съвсем малки. И тогава се търси друга алтернатива..."
Още от началото на тази година трусовете в сегашната капиталистическа система се засилиха изключително много. Арабската пролет отвя пазарно-диктаторските режими (ухажващи западните демокрации) в Либия, Египет, Тунис. Тя все още разтърсва Йемен, Йордания, Сирия. Няма да се спирам на драматичното развитие в типично капиталистически страни, изповядващи фундаменталната пазарна идеология като Гърция, Ирландия, Португалия, Италия.
Преди няколко дни държавният дълг на САЩ -цитаделата на либерално-пазарния капитализъм, достигна страховитата сума от 15 000 милиарда (или 15 трилиона), сума, която човешкия мозък трудно може да си представи. Бунтът на недоволните в САЩ, носещи лозунги "Окупирай Уолстрийт" и "Ние сме 99%", "Банкери-крадци", започнал само преди шейсетина дни, не вещае нищо добро за неолибералите от Щатите. Или, както писа неотдавна голям вестник в Хонконг: "С Американската мечта е свършено".
От своя страна канцлерът на Германия Меркел заяви, че сегашната рецесия в Европейския съюз може би ще продължи още 10 години - индиректно потвърждение на тезата на Кондратиев, че дъното на цикличната вълна на капитализма - "Фаза В" може да продължи едно-две десетилетия...
Всичко това ни води до извода, че не някоя отделна държава е виновна за сегашното драматично финансово положение - просто господин Капитализъм агонизира. Докога и какво ще го смени, е въпрос с огромна трудност. Проф. Уолърстийн не се нагърбва с конкретна прогноза. Едва ли и някой друг в момент би сторил това. Но като вещае краха на американския (а и на световния) капитализъм ученият от Йеил напомня, че "Фаза В" на Кондратиев е маркирана от огромно напрежение, социални трусове и дори войни. "А не забравяйте, че ние в Америка имаме много оръжия!", припомня, като че ли на шега световноизвестният професор. Но що се отнася до мен, тази шега хич не ме разсмива...
* Николай Кондратиев, виден руски икономист от началото на ХХ в., директор на Икономическия институт в Москва. Автор на книгата "Големите икономически цикли" (1925 г.), пратен в концлагер и разстрелян от сталинския режим (1938 г.). Неговата теория за "вълновата цикличност" на капиталистическа система намира широк отзвук сред учените от Европа и Америка.