Голямото стригане

Гледали ли сте, драги читатели, как стрижат овцете? Поне аз съм гледал на кино, заклещят овцата здраво и електрическата машинка бързо-бързо сваля топлото кожухче на животинката ще не ще. Така е в аграрния свят. А при нас? Почти същото.
С тържествена "обективност и неутралност" почти всички наши медии, в началото на тази година, разтръбиха новината, че банковата печалба у нас за последните девет месеца на 2016 година е надхвърлила сумата 1,280 милиона, като добавиха любопитната подробност, че това се случва за трети път в последните десет години. Да уточним - става дума за 95% небългарски банки и пет чуждестранни банкови клона.
С риск, може би, да ви досадя с известни неща, ще повторя какво е то печалба за една банка. Преди всичко, изплащане на всички насъщни разходи - четири и пет цифрени заплати на многобройни шкембести директори, зам.-директори, началник отдели, както и приличните възнаграждения на стотиците редови служители. Следват неприлично големите премиални, раздутите стопански разходи и - не на последно място - паричките за абсолютно неуместните, нагли и изнудвачески служби, наричани учтиво "кол центрове", чиято единствена задача е да тормозят по телефона всекидневно, от сутрин до вечер закъснели дори само с една вноска длъжници, та и техните семейства - до трето коляно. Освен това следват данъците и различните такси към държавата, че чак тогава идва мястото на чистата печалба.
И какво се получава? Повтарям - за три години близо четири милиарда лева печалба! Чий са тези пари? Кого е засегнало това голямо финансово стригане? Всички в България. И мен, и вас, и нашите деца.
Едно сравнение: за миналата година правителството на Борисов отчете извънпланови приходи и икономии в размер на милиард и триста милиона. Това са всичките пари, които държавата е успяла всъщност да закъта за изтеклите 12 месеца - от производство, данъци, митнически такси, акцизи, глоби и т.н. Оказва се, че двайсетина чуждестранни банки - без много-много да се напъват, печелят също толкова...
Един повод, според мен, за сериозно замисляне. Къде е причината за тази толкова впечатляваща финансово-икономическа резултатност на тези банки и банкови клонове? Ами много просто - понеже Брюксел (и по-точно статистическата  служба на ЕС - Евростат) води България в графата "държави в риск", банките си позволяват - под носа на БНБ - да слагат най-големите лихви в Европа за кредитите си, които ние, "рисковите българчета", изплащаме послушно. Толкова големи, че дори и легендарните чикагски рекетьори биха се изчервили от завист...
Всъщност подобна беше ситуацията и с унгарските банки, но преди няколко години храбрият витяз - премиер Орбан (бивш любимец на Сорос), излезе със следната декларация: "Щом  цялата страна понася следствията от кризата през 2008 година, банките не може да правят изключение...". И ги надруса със страхотни такси и данъци. От Брюксел засъскаха, запищяха, закрещяха гневно, но всуе - очевидно Орбан продължаваше да си слуша националния химн "Боже, пази Унгария!"
Що е това Евростат и "държава в риск"?
Евростат е сладка статистическа службица, основана още през 1953 година в зората на идеята за Обединена Европа. Тя има генерален директор и 7 директори (които сигурно се мръщят на месечни заплати от 20 хиляди евро). Допреди дни генерален директор на службата бе Валтер Радермахер, който заемаше поста от август 2008 година. Неговият предшественик - Михел Ванден Абеле, бе установил през HYPERLINK ("https://bg.wikipedia.org/wiki/2004" \o "2004" 2004 г.), "че статистическата информация, предоставена от правителството на HYPERLINK, ("https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" \o "Гърция") Гърция е била силно манипулирана. И на базата на тези неверни данни Гърция е била приета през HYPERLINK ("https://bg.wikipedia.org/wiki/2000" \o "2000"  2000  г.) в  HYPERLINK ("https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0" \o "Еврозона") в еврозоната".
И тук възниква въпросът: а какви и кои други статистически данни са "силно манипулирани"? Честно казано, Гърция (а и останалите страни от ЕС) малко ме интересуват.
Подозрението ми е, защо толкова дълго (10 години след членство в ЕС) България продължава да се води като "ДЪРЖАВА В РИСК" от споменатия Евростат. Дали това е точно така? Което пък, от друга страна, е в основата на чудесните печалби на чуждестранните банки у нас. Водят ни вече десет години най-бедни, най-нещастни, най-безперспективни в Европейския съюз. Година след година, почти автоматично...
А знаят ли белгийските евростатистичета, че според много аналогични институции (както в Европа, така и в САЩ) притежанието на собствен дом се смята за един от основните показатели за висок жизнен стандарт? Спомнете си английската максима: "Моят дом - моя крепост". А в "бедна" България над 90 на сто от семействата притежават собствен дом и то без ипотека (както в селата, така и в градовете). А взимат ли предвид умниците от Евростат, че нашите млади гастарбайтери вкарват обратно в родината 3-4 милиарда евро годишно - повече от прехвалената годишна помощ на Евросъюза. И то къде - в  домашните бюджети на "най-бедните хора" от ЕС. А това, че в България вече има, според КАТ, над 4  милиона превозни средства (макар и повечето втора ръка)? Пълна бедност. И на пук на нея десетки хиляди българи всеки ден отиват на работа със собствените си коли, а по празници стотици хиляди хукват към гръцките и турски курорти. И както казваше, преди трийсетина години, един колега от "АА магазинет" (най-дясното издание от най-дясната европейска страна, Норвегия) "с тия 120 лева средна заплата, умрели от глад". После, след като пообиколи страната, писа, че "най-трудно е да се определи жизненият стандарт на българите". А една чужденка, преди няколко години, бе видяла сутерена в къщата на братовчедка ми със стотиците консерви - от плодове, зеленчуци и месо, и бе възкликнала с неподправено учудване "Ах, вие си имате и домашен супермаркет!"
Очевидно някой лъже, за "най-бедната страна в ЕС" (не че няма хиляди бедни, има ги тук, има ги навсякъде) - но дали това е изгодно за банкерите от Запад, и чичковците от ЕС, или приляга и на нашите ръководни тутманици, които непрекъснато протягат ръка за просия към великия Брюксел, пък "белким нещо остане и за нас...", както би казал бай Ганьо.
Някой все пак би трябвало да отговори на тези въпроси. Крайно време е.


Евростат е основан през 1953 г. като статистическа служба на Европейското обединение за въглища и стомана. С времето списъкът от задачи на службата се разширява и през 1958 г. на нейна база е сформиран генерален директорат. Основна задача на директората е да захранва другите генерални директорати на Европейската комисия и различни европейски институти със статистическа информация, необходима за формиране, реализация и анализ на провежданите от тях политики.
С развитието на Европейския съюз голямо значение придоби унификацията на статистическите методи, използвани от страните членки и кандидат-членки на ЕС. Евростат не се занимава с непосредствен сбор на статистически данни - това е задача на статистическите служби на съответните страни. Събраната от националните служби информация се обработва от Евростат, привежда се към единни стандарти и се публикува. Евростат си сътрудничи тясно с националните служби по статистика на страните от ЕС с цел да се изработят единни статистически стандарти.
На генералния директор на Евростат се подчиняват седем директори, отговарящи за различни сектори:
ресурси
статистически методи и инструменти; публикации
държавна и общоевропейска статистика
икономика и регионална статистика
селско стопанство и екология; сътрудничество
социална статистика и информационно сътрудничество
бизнес статистика.
От януари 2017 г. изпълняващ длъжността генерален директор на Евростат е българката Мариана Коцева.