Големци и журналисти, не замърсявайте езика ни!
/ брой: 134
Много пъти големият писател Николай Хайтов поставяше къде ли не въпроса за българския език. И законопроект беше приготвен от компетентни хора, и няколко пъти разглеждането му влизаше в програмата на Народното събрание, и винаги се намираха по-важни въпроси за обсъждане и решаване. Никой не оспорва факта, че хлябът на народа е изключително важен за всички ни, но без език не би съществувало и нашето прекрасно (като природа) Отечество!
И ние, които сме дали писмо и четмо на милиони славяни и на някои други народи, май скоро ще започнем да си говорим и пишем на английски и няма да си спомняме дори за терзанията на цар Борис Първи, преди да покръсти българите, и за творческите мъки на светите братя Кирил и Методий, на техните ученици и последователи, на отец Паисий, и на всички обикновени хора, които съхраниха българското слово през годините на турското робство.
Тези и други подобни мисли ме споходиха, когато неотдавна гледах по телевизията една от сериите, увлекателно разказващи ни за симпатичната доктор Куин и другите герои от популярния сериал. В превода на диалога бяха допуснати всички възможни грешки, които прави недостатъчно грамотният наш сънародник. Според мен - за да се занимава с преводаческа дейност, човек трябва да знае и чуждия, но и своя роден език и да спазва правилата му. Този филм не е единственият пример на лош превод на текст, излъчен от малкия екран.
А както не е трудно да се досети човек, за много обикновени хора телевизията е единственият или поне главният съдник по много въпроси, включително и езикови. За тези зрители - щом са те пуснали да надничаш от екранчето и да те гледат и слушат милиони, значи това е истината. Иди им обяснявай, че премиерът или президентът или някой професор говори неправилно, в граматически смисъл разбира се. А иначе може и да се разминават с истината по някои въпроси... Колко съм деликатен само - не казвам, че лъжат, а че се разминават с истината. Груба дума е това лъжата - трябва да я махнем от речника си!
Но това са въпроси, с които не е редно аз да се занимавам. Мене обаче ужасно ме вълнува невежествената употреба на езика от всички - като се започне от цитирания вече президент, да не говорим за премиера, който е образец за неправилна употреба на родната ни реч омайна. За съжаление и мнозина професори (не по езиците), писатели и други "народни будители" се изразяват не по законите на литературния ни говор.
Днес (а не само днес) на мушката ми е масовата употреба на думичките "всеки", "всяка" и "всяко". Полуграмотните българи я пъхат вече редовно, когато казват примерно "всеки случай", "всяка инициатива" или "всяко мероприятие". Те смятат, че много по-купешки ще звучи говорът им, ако добавят омразното ми "един", "една", "едно". И за мой ужас изразът става: "всеки ЕДИН случай, всяка ЕДНА инициатива, всяко ЕДНО мероприятие!" По-горе написах полуграмотните. Нека доуточня! Между "грешниците" има и високообразовани хора, но те се подвеждат по инерцията. Затова е толкова важна за нашия правилен говор ролята на телевизията, която всички гледаме.
Особено лошо е, че тази и други граматически и говорни грешки се сипят редовно от малкия екран, набиват се в съзнанията на зрителите и те несъзнателно ги повтарят. Имам опасение, че тези замърсяващи езика ни изрази така дълбоко ще навлязат в обикновеното общуване, че накрая езиковедите ще бъдат принудени да ги приемат и узаконят... Колкото и неправилни да са те, колкото и нелогично да звучат.
Моето скромно предложение е: за всяка допусната в ефира говорна грешка онзи, който я е допуснал, да плаща глоба! Не е вярно, че тогава няма да има кой да се показва на малкия екран. Голяма или поне немалка част от говорителите, както и немалко от поканените външни хора за радост на ухото ми говорят правилно и ги слушам с удоволствие.
Някои ще кажат: "Глей го па тоа - седнал да ни занимава с ентелегенцки глупотевини..." Нека не се приравняваме към този някой! Нека всички осъзнаем, че едно от условията за запазване на богатия ни език, за чието усъвършенстване са се грижили толкова поколения българи, е национална отговорност. И вяра в бъдещото ни оцеляване и съществуване.