19 Ноември 2024вторник09:11 ч.

На фокус

Еврото - повече политика, отколкото икономика

Пътят ни към единната валута минава през Шенген, а не през Маастрихт

/ брой: 83

автор:Евгени Гаврилов

visibility 1923

Мине не мине време и някой започва да се упражнява по темата за влизането на България в еврозоната. Само миналата седмица в София се състояха две дискусии за ползите, вредите и митовете около единната валута, в която участва почти цялото правителство. В Брюксел гледат много позитивно на евентуалното кандидатстване на България за чакалнята, предхождаща валутния съюз, обади се отвъд океана главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева . Притесненията за това, че България може да стане втора Гърция, са несериозни, защото ние сме минали през кризата от 90-те години, когато нашата финансова система се срина. България има голям шанс да влезе в еврозоната, но трябва да работи върху подобряване на условията за бизнес и справянето с бедността, откри Америка бившата еврокомисарка.


Апетит



Апетитът на това правителство да влезе в историята и с въвеждането на еврото бе подхранен миналата година. Тогава еврокомисарят  по финансовите въпроси Пиер Московиси обяви, че Брюксел иска да направи приемането на еврото по-привлекателно за страните извън валутния съюз, затова Еврокомисията подготвя неустоимо предложение, на което не може да се откаже. Предложението щяло да  бъде към всички държави извън еврозоната. Какво точно има в това предложение, общо взето, никой разбра. Ясно е обаче, че то, ако се появи, ще има по-скоро политически, отколкото финансово-икономически характер.
България няма да може да сближи в близките години икономиката си до средноевропейските равнища, за да бъде приета в еврозоната, твърди  главният икономист на Уникредит Дан Букша. Ако България получи покана, това ще бъде изцяло политическо решение. Българската икономика все още не е достигнала потенциала си за растеж, докато повечето европейски вече са над него, категоричен е Букша.
Основният въпрос, който винаги получаваме, е за здравето на банковата система. Ние отговаряме, че е имало преглед на активите и че централната банка следи ситуацията. България трябва да има много по-висок кредитен рейтинг, но опасенията за състоянието на банковата система го държи нисък. Дори и това да не е вярно, то присъства в съзнанието на инвеститорите. Пътят към еврозоната минава и през членството в Шенгенското пространство, допълва Букша. Според него номиналните критерии от  Маастрихт лесно се покриват от България, защото дисбалансите са малки, инфлацията - ниска, валутният курс е фиксиран и то от много дълго време. Всичко това не би трябвало да доведе до проблеми. Най-големият проблем остава реалното сближаване на българската икономика до икономиките на държавите от еврозоната.


Позиция

Икономистът Владимир Каролев е положително настроен към намерението да влезем в преддверието на еврозоната, но е песимист за това, че скоро може да приемем реално единна валута. В Германия са против. Оттам ни поставят допълнителни условия, свързани с борбата с корупцията и реформата на съдебната система, твърди Каролев. Всъщност тези две нереформирани области ни спират и за Шенген.
Още при старта на българското председателство на Съвета на ЕС в началото на тази година  финансовият министър Владислав Горанов обяви, че се очаква до края на юни страната ни да кандидатства официално за присъединяване към Европейския валутен механизъм, известен като ERM II, като предварителна стъпка преди приемането на еврото. Вероятно това изявление бе съгласувано с Брюксел. Самият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер обяви по време на откриването на председателството ни, че мястото на България е в еврозоната. Това донякъде не е изненада, защото управляващите не един път намекваха, че ще използват именно председателството, за да обявят официалните си намерения в тази посока.  Няма причина това намерение да не бъде спазено. Ние сме в много интензивна комуникация с Европейската централна банка и Европейската комисия. Нашето разбиране е, че отговаряме на всички числови критерии и няма причина да отлагаме повече подобно решение. Още повече, че имало и консенсус в обществото, според мнението на финансовия министър Владислав Горанов от началника му, премиерът Борисов. България най-вероятно ще отложи кандидатстването за чакалнята на еврозоната - ERM2, до една година, заяви министър-председателят на форум в София, организиран от лидера на европейските социалисти Сергей Станишев и от евродепутата от Европейската народна партия Ева Майдел.
Борисов обясни, че европейските институции не обичат да им бъдат поставяни конкретни срокове. По негова информация е по-добре България да изчака с подаването на заявката за чакалнята до една година, за да има положителен резултат. До месец Европейската комисия щяла да представи на страната пътна карта за кандидатстването.


Конвергенция


По всичко личи, че ако има някакво развитие на ситуацията, то това ще бъде след политическо решение на най-високо равнище. От икономическите критерии, които ние изпълняваме, няма нищо да зависи. Те са в наша полза. Единствено не изпълняваме  т.нар. реални критерии, или конвергенцията на реалния доход на глава от населението. Но този критерий не покриват и останалите държави, които в момента са членове на еврозоната - прибалтийските републики и Словакия.
Всъщност членството в еврозоната е задължение, вписано в договорите за присъединяване на почти всички държави от ЕС, и страната ни няма да направи изключение. Въпросът е кога и дали страните от еврозоната ще се съгласят да приемат за член страната, която е считана за най-бедната в ЕС. В крайна сметка дали България да стане част от валутния механизъм, е изцяло политическо решение, което се взима от всички членове на еврозоната. Отчита се мнението и на Европейската централна банка(ЕЦБ), но тя не участва в приемането в еврозоната, това се решава от Европейската комисия и Европейския съвет.
В момента работим върху точните дати, на които България да бъде поканена в чакалнята на еврозоната и тук става дума по-скоро за месеци, отколкото за години, твърди зам.-председателят на Еврокомисията Валдис Домбровскис.
Решението по какъв път ще поеме България отново е на дневен ред. Правителствата идват и си отиват, но перспективата за влизане в ERM II и оттам, в еврозоната, днес е по-реална от всякога. Може би наистина 20 години валутен борд стигат и е време за промени, защото в противен случай страната ни ще продължи да изостава твърде много в икономическото си развитие от своите партньори.



Миналата седмица София бе домакин на дискусия за бъдещето на България в еврозоната. Тя бе организирана от лидера на ПЕС Сергей Станишев, като в нея участва премиерът Бойко Борисов. И след тези дебати позицията на правителството за това кога нашата страна ще подаде молба за приемане в чакалнята на еврозоната остана неясна. Борисов обяви, че няма да бързаме и това ще стане след година. После финансовият министър Владислав Горанов обяви, че изобщо няма да изчакваме с молбата.
Снимка БГНЕС




Предимства и недостатъци  

- Ще се повиши доверието в българската икономика.
- Ще бъдат премахнати всички ограничения, свързани с управлението на активите на БНБ.
- Очаква се да намалеят лихвените равнища за бизнеса и населението заради достъпа до ликвидност, който ЕЦБ осигурява.    
- Вероятно веднага след присъединяването към ERM II оценката на кредитните агенции за конкурентността на нашата икономика ще бъде повишена.
- Приемането ни в еврозоната ще освободи внушителен паричен ресурс.
- Страната ни ще изглежда много по-безрискова и сигурна за инвестиции. 
- Ще намалеят и разходите за транзакции, които в момента са доста високи. Според нашата преценка България има най-високите такси върху преводите в евро за чужбина и от чужбина към България. Случва се да платите хиляди евро такса за една транзакция, твърди Валдис Домбровскис, зам.-председател на Еврокомисията.
- За съществен минус от влизането ни в еврозоната обаче се счита фактът, че голяма част от държавите членки на съюза са в доста тежко положение. Ако се наложи някоя закъсала страна да бъде спасявана, това неминуемо ще се отрази и на България.
- Моментът за членство в еврозоната е малко критичен от гледна точка на това, че напоследък се заговори за реформи във валутния и банков съюз. Реално обаче те едва ли ще започнат преди смяната на сегашната Европейска комисия и Европейски парламент.



Какво е ЕRM II

Членството в еврозоната е задължение на всички новоприсъединили се страни, но е задължение без краен срок. Почти всички знаят, че то се предхожда от присъединяване на лева към Механизма на валутните курсове, по-известен като ERM2. Този механизъм се управлява от ЕЦБ и именно нейна е решителната дума. ERM2 е създаден, за да тества устойчивостта на валутните курсове, след като веднъж са фиксирани спрямо еврото. Приемането в ERM2 изисква още съгласието на страните членки на еврозоната и останалите в ERM2 (в момента само Дания). Формални критерии за това няма, затова се смята, че то е политически процес. Неформално приемането зависи от оценката за т. нар. макроикономически дисбаланси и степента на догонване на доходите в ЕС.



Заблудите

- Сред тях са твърденията, че членството в еврозоната ще струва под формата на вноски в Европейския стабилизационен механизъм 12% от БВП.
- Широко разпространено е и мнението, че след приемането на еврото цените ще се удвоят, а заплатите ще си останат същите. Ефектът на еврото върху инфлацията, макар и досегашният опит да не потвърждава силно въздействие, би дошъл по две линии: по линия на закръгляването на цените и поради стремеж за изравняване на цени. Именно затова реалната конвергенция, тоест по-бързото догонване на нивата на цени и доходи в еврозоната, е толкова важна. Останалите в съюза добре съзнават, че ако България се присъедини преди доходите да са достигнали 60-70% от европейските, рисковете са големи. Нивото на доходи у нас сега е 48% от средното за ЕС.
- Една хипотетична опасност се подклажда от най-върлия противник за влизането на България в еврозоната, проф. Стив Ханке, нарочен като баща на валутния борд. Преди година и половина той каза, че Брюксел натиска София да приеме еврото с цел да сложи ръка върху 20 млрд. евро валутен резерв на България. Валутният ни резерв е около 47 млрд. лева. Опитът на останалите страни, присъединили се към еврозоната, показва, че тя преведе валутни активи към ЕЦБ на стойност 145 млн. евро и сега има вземания от банката във Франкфурт на стойност 103 млн. евро.



Маастрихтски критерии

Държавите кандидатки за еврозоната трябва да изпълняват следните условия:
- Инфлация не по-голяма от 1,5% над средното за трите държави с най-ниска положителна инфлация в ЕС
- Бюджетен дефицит не повече от 3% от БВП в три последователни години
- Държавен дълг не повече от 60% от БВП
- Дългосрочни лихви, не по-високи от 2% над лихвите в 3-те страни членки с най-ниска инфлация
- Обменен курс, поддържан в границите на ERM II в продължение на поне 2 години.



 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ