ЕКСПЕРИМЕНТИ НА ГЪРБА НА ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ

Независимо от отрицателните становища на БНБ на състоялия се Европейски съвет в края на март в Брюксел министър-председателят Бойко Борисов с "лека ръка" се съгласи България да се присъедини към Пакта за еврото (без да го е чел, разбира се). Неговият мотив за това еднолично решение е, че по този начин ще бъдем осведомени какво се решава от страните, членуващи в него. Това обаче ще струва още 300 млн.евро на нашата страна, извън вноската ни за ЕС, която през 2011 г. бе около 700 млн.лв. С тези пари най-бедната държава в ЕС - България, ще спасява финансово закъсалите, които са в еврозоната. Като страна, която не е неин член, тя не бе длъжна да се присъедини към Пакта за еврото, както направиха други 4 членки на ЕС, но очевидно българският премиер е на друго мнение.
Правителството на България трябваше да подкрепи, но само по принцип, създаването на този пакт и да го подложи на обществена дискусия. То обаче избърза. И

това ще струва скъпо

на българския данъкоплатец. Но кой мисли за него?
Твърде негативно за фиска ни (в т.ч. и за чувствителния отлив на чуждестранни инвестиции) се отрази неприемането на нашата страна в ERM II през 2010 г., което щеше да е първа стъпка за влизането ни в еврозоната. Това стана най-вече вследствие на външни за България причини - финансовия колапс на южната ни съседка Гърция, както и на други по-далечни държави, като Ирландия и Португалия.      2010 г. отбеляза за България един тъжен рекорд - едва около 1,35 млрд. евро чуждестранни инвестиции. Те са на най-ниско ниво през последните 10 години, или около 5 пъти по-малко от 2008 г. Независимо че данните са предварителни, обемът на преките чуждестранни инвестиции е с 58% по-нисък спрямо предходната 2009 г. За първи път в последните години през някои месеци има повече инвестиции, репатрирани от България, отколкото нови инвеститори, вложили свои капитали у нас, което е показателно за доверието в икономическата политика на правителството на ГЕРБ. Все още няма приети у нас антикризисни мерки с национален консенсус, независимо че на уебстраницата на Министерството на финансите (МФ) бе представен предварителният вариант на Националната програма за реформи (2010-2013) и е даден срок от 1 месец за становища от организации и граждани. Такива досега от партньорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество (работодатели и синдикати) няма. През април 2010 г. този консултативен орган изработи 60 антикризисни мерки, повечето от които правителството впоследствие оттегли или негласно ги остави нереализирани. Това несъмнено засегна достойнството на тези от тях, които ги бяха предложили.
Към факторите, които следва да се добавят за стагнацията на българската икономика, са и някои вътрешни причини, като нелогичната и

вредна финансова политика

на МС и в частност на МФ, която се изрази в: първата след въвеждането на валутния борд актуализация на бюджет 2010; засилилата се контрабанда на акцизни стоки поради необмисленото извънредно вдигане на акцизните ставки преди съгласувания с ЕК срок; непостъпването на данъци от поне 3-4 милиарда лева вследствие на задържане на държавни плащания към бизнеса от 1,5-2 млрд.лв. през есента на 2009 г.; "размотаването" на чужди инвеститори за 3-те големи енергийни проекта у нас (най-вече за АЕЦ "Белене", откъдето "си тръгна" германската RWE); вкарването на поделение на т.нар. барети в клиентски офиси на австрийската EVN и др.
След прибързаното съгласие на българския премиер за присъединяването на България към Пакта за еврото министри и депутати от ГЕРБ престанаха да говорят за Пакта за финансова стабилност на Симеон Дянков. Този пакт обаче не е снет от вниманието на правителството. И парламентарната опозиция не трябва да подкрепя промяна на Конституцията по отношение на предлаганите от министъра на финансите параметри в пакта, което според него е едва ли не път към еврозоната. От една страна, България е във валутен борд, а от друга, като кандидатстваща за приемане във валутния механизъм ERM II, тя следва да отговаря на критериите от Маастрихт, които са аналогични и част от мерките в пакта са излишни. Изключение прави критерият за дефицит в бюджета, който в Пакта за финансова стабилност се предлага да е нулев, докато в Маастрихтските критерии се допуска да е 3%. След като отстъпи за провеждане на референдум, министърът на финансите Дянков започна медийна кампания у нас и в чужбина (в т.ч. и САЩ) за промяна на Конституцията. Според него "усилията на България за въвеждане на еврото ще бъдат подкрепени от плановете на правителството да включи

тавани на разходите в Конституцията

на страната". Той заяви това в Брюксел в интервю за агенция "Блумбърг". Предложенията включват ограничаване на държавните разходи до 37% от БВП и изискване промените в ставките на корпоративните и подоходните данъци да се одобряват от две трети от законотворците в парламента. Тези негови предложения трябва да бъдат игнорирани от парламентарната опозиция и от представителите на бизнеса и гражданското общество. Повечето развити страни в ЕС разпределят чрез БВП между 40 и 55-60%, което особено в период на възстановяване на икономиката след кризата е задължително и за по-слабо развитите като България. Налице е пореден отказ от отговорност от правителството за фискалната политика. Което е продължение на ултрадясната политика, водена от вицепремиера Дянков, на оттегляне на държавата от икономиката и прехвърляне на тази отговорност на данъкоплатците.
Предложението за промяна на Конституцията следва категорично да се отхвърли на този етап и да се обяви от традиционна социална партия, каквато е БСП, за

популистко и волунтаристично

Самият министър на финансите се отказа от референдум за или против повишаване на преките данъци, предвид очертаващия се изход от него, който можеше да се "изроди" в против плащането на всякакви данъци. И понастоящем отделни обществени движения и групи, обединени в социалните мрежи или от популистки партии (по примера на маргинални движения и партии, които искат да "намалят" лихвите по кредитите и т.н.), се опитват да правят PR на министъра на финансите в тази насока. Но на конференция на 22.02.2011 г. в НС, организирана от ЕНП, гостуващите евродепутати Ален Ламасур - Франция (председател на Комисията по бюджети в ЕП), Ласло Шуриян - Унгария (член на Комисията по бюджети в ЕП) и Салвадор Гарига Поледо - Испания, препоръчаха по-голяма гъвкавост за следващите правителства и обявиха, че са против промяна на Конституцията. Налице е твърде голямо престараване у част от правителствения екип, който вместо да се бори с контрабандата и да увеличи приходите, като въведе стимули за икономиката ни, прави отчаяни опити да оправдае с Пакта за финансовата стабилност провала на своята финансова политика.
Химера сe оказа приемането ни през 2010 г. в ERM II, в името на което бяха задържани плащания към бизнеса, а в началото на 2011 г. те се оценяват на около 1,2 млрд.лв., в т.ч. и сумите, които дължат общините. Органите за местно самоуправление у нас не бяха включени в схемата за разплащане чрез ББР, а в приетите почти навсякъде у нас общински бюджети липсват суми за разплащане с бизнеса, независимо че забавените суми от общините са над 250 млн.лв. Дълго време българското общество бе

"зомбирано" с неверни числа

от финансовия министър, който се направи, че не знае или не разбира какво е дефицит на начислена и на касова основа. В крайна сметка приключихме 2009 г. с рекорден след 1996-а бюджетен дефицит от 4,9%, но за тази цел трябваше в България да идват мисии на Евростат и на Генерална дирекция "Бюджет" при ЕК. Започна наказателна процедура от ЕК срещу България за прекомерен бюджетен дефицит. В края на януари 2011 г. тази процедура временно (условно) бе прекратена, тъй като бюджет 2011 бе приет с дефицит от 2,5%, което е с 0,5 пункта по-ниско от критерия от Маастрихт за този показател. Процедурата на ЕК обаче ще бъде възобновена в края на 2011 г., ако не се вместим в планирания 2,5-процентов дефицит, което не само, че не е изключено, но е и доста вероятно.
Заложеният в бюджета ръст на БВП от 3,6% за настоящата година е нереален и няма как да се случи в страна като България. На практика ние не сме излезли от кризата, тъй като по предварителни данни ръстът на БВП за 2010 г. е едва 0,3%.  А трезв анализ на потенциала на българската икономика сочи, че за 2011 г. той най-вероятно ще е минимален - под или малко над 1%. Този символичен ръст едва ли ще се усети от българите, тъй като потреблението им се свива с 6,4% на годишна база през третото тримесечие. За увеличението на БВП през този период допринася единствено повишението с 18,5% на износа на стоки и услуги (с 24% на стоки и с 1,6% на услуги).   Основният ръст на износа се формира от стоки с ниска добавена стойност, като минерални горива, мебели, строителни материали, а заради високите износни цени през есента на 2010 г. - и зърнени, и маслодайни култури (пшеница, царевица и слънчоглед) и др.
До края на тази година, предвид засилената инфлация на основни стоки, горива и храни, актуализация на бюджет 2011 по-скоро няма да има. Към изброените причини могат да се добавят и някои буфери в него, в т.ч. и възможности за външно и вътрешно кредитиране. България задлъжнява с ускорени темпове предимно с вътрешни заеми, чрез емисии на МФ, емитирани в лева и в евро, а фискалният резерв вече се е стопил от 8,2 млрд. лв. на 5,4 млрд.лв.
В случай, че не се постигне скорошна финансово-икономическа и социална стабилизация (в т.ч. и на доходите), обществото неизменно ще мисли за алтернатива.