Екатерина Раденкова: Оптимистка съм за моето бъдеще

Екатерина РАДЕНКОВА е родена на 22 март 1985 г. в София. Миналата година се дипломира в НХА, специалност живопис, в класа на проф. Андрей Даниел. Преди това завършва Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров". Участва в много групови изяви, сред които две изложбu на 51-во ателие "Натюрморт и приятели" и "Художници рисуват художници" в галерия "София прес"; протестна изложба "Да спасим Рила планина"; две изложби в Бат, Англия и Британския съвет в София, както и пътуваща експозиция от конкурс за детска рисунка на спортна тема по повод летните олимпийски игри в Сидни, Австралия, 2000 г.
Неотдавна младата художничка откри своята дебютна изложба, озаглавена "От Аляска до Аляска" в галерия "София превс".  Веднъж вкусил от въздуха на Аляска, човек трудно може да се откъсне от нея и винаги нещо го тегли натам. Пусти северни пространства, лабиринти от реки, планини от глетчери. Това неповторимо усещане за хармония ме провокира да създам серия от картини, представящи Аляска, споделя художничката. - Тази тема ме е вълнувала най-много през последните години и продължава да ми оказва влияние- добавя Екатерина, която три пъти е ходила в Аляска и има желание пак да замине.

- Аляска е темата на първата ти самостоятелна изложба. Защо избра точно нея за своя дебют?
- Идеята се роди по време на трите ми пътувания до Аляска, като през целия престой съм си мислила за картини, събирала впечатления и съм си ги представяла. Нарисувах цикъл от 18 творби на тази тема. И съм изключително щастлива, че точно тях представих на дебютната ми изложба. 
- Как отиде в Аляска?
- Първата година съвсем случайно попаднах на поканата за Аляска. Имаше най-различни предложения, които звучаха интригуващо. Помислих си, кога друг път ще имам възможност да отида на толкова различно и далечно място, ако не сега. И не съжалявам за избора си, върнах се изпълнена с много емоции и вълнуващи преживявания, заредена с творческо вдъхновение. За последен път бях там през 2009 г.
- Какво правеше там? Оставаше ли ти време да рисуваш?
- Работих във фабрика за сьомга. Обработвахме и чистихме риба. Нямах много време да рисувам. На място правех само скици, снимки и трупах впечатления за бъдещите ми картини. Като се връщах, започвах сериозна работа с четка в ръка. Отново се потопих в тази уникална атмосфера. Само че вече върху платното. Може би името на изложбата "От Аляска до Аляска" говори за непрестанното пътуване от Аляска - реална и внушителна, до Аляска на моето въображение.
- Как се раждаха картините ти оттам?
- Може да се каже, че имаше моменти, в които исках да внуша нещо определено, а го постигах много трудно. Една "картина" минаваше през най-различни метаморфози, докато се получи вариантът, в който си я представях като композиция - изчистена и ясна, като цветове и концепция. В интерес на истината стана това, което очаквах, и съм много доволна от крайния резултат.
- Какво рисуваш в момента?
- Спирам за кратко със сюжетите от Аляска. Сега рисувам витрини с манекени и кукли, но трябва да мине време, докато темата се развие напълно. Тя носи конкретно послание.
- Искаш ли да пътуваш отново до Аляска?
- Искам и се надявам да отида пак. Едно от най-силните ми желания е да направя изложба там, защото, това което нарисувах, показва бита на хората и е много близо до техния начин на живот. Мисля, че ще им бъде интересно как момиче от Европа оценява и интерпретира живота на Севера.
- Остана ли ти свободно време да обиколиш и разгледаш други места в САЩ?
- След сезона на сьомгата, който продължава месец и половина, след изтощителната работа във фабриката остават два-три месеца, които бяха отредени само за пътувания из Аляска и други щати. Посетих както уникално красиви дивни кътчета в Аляска, така и огромни космополитни центрове като Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Сиатъл.
- Какво те впечатли най-силно?
- Силно ме впечатлиха отношенията между хората. Белите нощи през лятото и пълният мрак през зимата са ги направили много чувствителни. През лятото например слънцето залязва за 2-3 часа, а през зимата - обратно, появява се за кратко, колкото да напомни за себе си. Но местните хора са привикнали с тази особеност на географската ширина. Те са много дружелюбни както помежду си, така и към чужденците. Ако някой човек ме срещне на улицата с карта в ръка, без да търся помощ, той сам ще ми предложи. Веднага ще ме упъти накъде да тръгна, как да стигна до мястото, което търся.
Спокойно е, даже и в най-големия град Анкоридж, в който живее половината население на Аляска, около 250 хиляди души. Хората не са изнервени като нас. Вероятно, защото стандартът на живот е доста висок, а и връзката между човека и природата е много плътна. Хората се занимават предимно с риболов през лятото, откъдето идва основният им доход. През зимата работят на нефтените находища. Уловът на кралски раци също е доходоносен. Той се смята за една от най-рискованите професии в света, но много хора се подлагат на този риск.
- Каза, че искаш отново да заминеш. Как се виждаш там?
- Бих искала да остана известно време, да усетя зимата на Аляска, да се потопя в спектакъла на северното сияние, да опитам малко от пълния мрак, да видя как ще се справя с това предизвикателство. Видях лятото, сега е ред на зимата.
- Развито ли е там изобразителното изкуство?
- Повече е застъпено приложното изкуство, което е типично за Аляска. Характерни са тотемите, изобразяващи истории за цели фамилии. За тях всеки детайл има някакво значение. Местните жители правят интересни маски от дърво и кожи, украсени по уникален начин.  Разпространено е също изработването на фигурки от кости на животни. Изящните изкуства не са толкова развити. По-рядко може да се срещне интересна живопис или скулптура.
- Какво мислиш да правиш занапред, как си  представяш бъдещето си?
- Искам да се занимавам с това, което обичам - да рисувам, да показвам изкуството си както в България, така и на други места по света. Искам да се усъвършенствам в живописта и да намеря своето завършено "аз". Оптимист съм за моето бъдеще, колкото и трудно да е това. Смятам, че за един млад човек е важно да вярва в способностите си, да има кураж и хъс да следва мечтите си.
- Кои места и страни би искала да посетиш?
- Всяко място носи свой собствен дух,  културата и обичаите на своя народ. Няма място в света, което да не е интересно и вълнуващо. Мечтая да отида в Индия, Египет, Камбоджа, Бразилия, Чили, Перу... Обичам да пътувам и в България. Нашите малки, китни селца и градчета са изпълнени с цвят и носят духа на историята ни.




"Консервна фабрика за риба"
Снимки Личен архив