Движение към непознатото
Изложба на Кирил Колев в салона на "Шипка" 6
/ брой: 30
Откривам тази изложба и си мисля: колко хубаво е, когато заедно с изложбата откриваме и... художник!
За мене биографията на Кирил Колев започва от времето, когато баща му, поетът Марин Колев, го доведе в София да учи рисуване. Бяха притеснени и двамата - в началото на пътя и на проблемите...
Кирил е роден е Ловеч през 1971 г. Завършил е Средно специално художествено училище в София през 1989 г. и Националната художествена академия през 1999 г. Има магистърска степен по специалността стенопис...
Член е на СБХ. Печелил е конкурс на ЮНЕСКО за двумесечен престой в Хелзинки (2000), и конкурс и стипендия за двумесечен престой в Париж (2001)... Това е деветата му самостоятелна изложба.
Художници като Кирил Колев ни карат да г л е д а м е - това, което виждате, казват те, ви е достатъчно, не търсете смисли - макар да ви подтиквам да мислите, дори да си измисляте сюжети и названия! Да откриваме метафори, но най-вече алегории, многозначни и многозначителни, в пълния смисъл на думата композиции - някои с по-строго и по-точно очертана проблематика (доколкото е уместна тази дума в случая) - други - просто експресивни изражения на временни състояния...
Аз отдавам и винаги ще отдавам предпочитания на живописването с ясно очертана идея или поне - намек за идея. Но при Колев срещаме и едни "произволно" нахвърлени фигури, които ни подсещат, че този художник не обича да стои на едно място, не се чувства и не иска да се почувства уютно и удобно в някакво макар и динамично равновесие. Това именно ми харесва у него - движението! Движение към нещо д р у г о, към непознатото и необятното.
"С рисуването създавам неща, които липсват в живота ми. Рисувам от петгодишен. Сега приемам моите картини като едни изобретения, механизми за игра и удоволствие. Затова рисувам всякакви истории. Едни са страшни, драматични, а други - спокойни, пасторални."
Без да е приказлив, К.Колев казва в това изречение много. И най-важното - "обяснява" целия спектър от подтици и основания за творчеството си. Което - по възклицанието на Орлин Стефанов, присъстващ на откриването, е магнетично...
Като тема, като сюжет, като техника (може би най-малко като техника?) И - парадоксалното е, че независимо от усещането за незавършеност и динамика, го има и другото - внушението за прекалена завършеност и тежест, бих казал сериозност... Това се вижда или усеща от разпределението на светлината - видима или невидима; това в крайна сметка е и твърде субективното възприемане именно на цвета, на баграта като изпитание за окото и възприемане в чисто психофизическия смисъл, до практиката и опита на възприемащия. Наситеност и плътност на багрите и чистота на цветовете до степен на тяхното физическо състояние...
Кирил Колев ни поставя - така или иначе - в положение на самоизпитание - това, което виждам ли е о н о в а, което художникът,а по-точно картината ни показва!?
За него Енчо Мутафов пише: "Помирява сюрреализма с наивизма". Бих добавил: ...и с романтизма!
Виденията и сънищата напомнят и Йеронимус Бош, и Салвадор Дали. Но стоят на "равно разстояние" от всяко подражание... Картините му, богати на идеи, без нарочно търсени символи и алегории, будят асоциации, подтикват към анализ и размисъл... внушават усещане за сериозно изкуство... За художник, който з н а е какво прави.