Думи за лъчезарния поет Лъчезар Селяшки
Творецът от Сатовча ще сгрее "Файтона" със "Съчки в слънцето"
/ брой: 159
За поета Лъчезар Селяшки от Родопите искам да кажа нещо хубаво, защото избраните стихотворения в книгата "Съчки в слънцето" са огледало на душата му. Краткото стихотворение, дало заглавието си и на неговия юбилеен сборник, е изнесено на гърба на корицата.
- Какво правиш? - попитах татко,
седнал като шаман край огъня.
- Притурям съчки в слънцето -
отвърна той и се усмихна.
Татко отдавна го няма.
Остана чистият
и неугасващ огън
в душата ми.
Простота в поетичния слог, но преминала през сложностите на поетическото слово и изкристализирала като родопско поточе. В също такова кратко осемстишие, започващо с "Неутешима пръст -/ под кръст и полумесец.../ под рало и под сърп,/ под огън и под есен.../ Човекът като кърт/ не спира да те рови -/ отново и отново -/ за хляб, вода и смърт."
Простотата в словото на този кристално чист родопчанин е повод за поредното му гостуване във Файтона на 18 юли от 18 ч. Защото не само пръстта под краката на този Орфеев потомък е неутешима, а и неговата памет, която е паметта на народа ни и неговото ревниво вкопчване в народната съдба е достойно за уважение. Лъчезар Селяшки е лирична душа, но в миниатюрните му поетични фрагменти витае духът на Орфей, чуват се най-различни гласове и ехо от легенди от дълбините на времето и я има Родопа планина с нейното дихание и безсмъртие.
"Съчки в слънцето" е антология на поетовия лиричен слог - автентичен, изискан, изкристализирал в душата на съвременния родопчанин.
"Съчки в слънцето" няма как да влезе във всеки български дом и да зарадва оределите читатели на изящното слово по понятни причини. Затова "Старинният файтон" се старае да доближи хубавата книга до съвременния читател.
В "Съчки в слънцето" читателското око се оглежда и в историческия кладенец на Баташката църква. През клоните на звездното дърво и читателят ще се взре като лиричния герой в зарево от сладък плод ще види смаян рая. И сигурно като него - на слънчев лъч облегнат, ще каже: "Сън се рони./ И хълмови олтари/ от цвят посипан греят."
Ето такъв лъчезарен поет е Лъчезар Селяшки, роден на 26 септември 1949 г. в Сатовча, Югозападните Родопи. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", завършил е и курсове по полски език в същия университет и активно превежда полска поезия. Автор е на поетичните книги "Самотни думи", "Сбогом на съня", "Другият глас", на есеистични сборници, на литературна история и т.н.