Биляна Петринска:
"Във всичко е важна мярката"
Занимавам се с най-суетната професия. Като жена също съм суетна, но дотолкова доколкото суетата да не ми пречи - казва младата актриса, която играе в театъра, но си пада повече по...киното
/ брой: 93
Биляна Петринска е учила банково дело, но в определен момент решава, че мястото й е в... киното.
"Английският съсед"- чиято премиера очакваме скоро по БНТ 1, "Време за жени", "Следвай ме", "Най-важните неща", "Патриархат", ...и др. - това са все филмови продукции, в които участва актрисата.
В продължение на 11 години тя е асистент в театралния колеж "Любен Гройс". Биляна е в трупата на Народния театър, където има роли в "Идеалният мъж","Казанова", "Пигмалион", "Почивен ден"...
- Какво може да те разклати емоционално?
- О, сигурно много неща. Аз съм емоционален човек, но в това е и моята сила. Няма да кажа конкретно, защото моите врагове могат да го прочетат...
- Когато имаш успехи, знаеш ли на какво се дължат?
- Успехите се дължат на добро стечение на обстоятелствата, които си заслужил. И на много труд, за да задържиш момента. Защото едно е да получиш шанс, а друго е да имаш сили и качества да го задържиш и да докажеш, че не ти е напразно даден и можеш да се справиш. Трябва да знаеш, че талантът и красотата са "на заем", както и винаги да искаш неща, чиято цена можеш да понесеш. Трябва да знаеш колко "грях" можеш да носиш. С две думи - да си в баланс със себе си.
- А когато имаш неуспехи?
- Тях ги "дължа" на моята нерешителност. Прекалено много обмислям нещата. Това е моята слабост. Понякога съм и в другата крайност - прибързаност от някаква еуфория. Но определено повече са грешките ми от "ненаправени неща", отколкото от "направени".
- Коя е емоцията, която те води?
- Отдаденост, страст...
- Винаги съм се чудила - в една роля можеш ли да вкараш себе си?
- В ролите си винаги съм част от себе си... в дадени обстоятелства. Човек е изграден от много емоции и неподозирани страсти, мисли и чувства. Именно това, да откриеш нещо ново и за себе си, е движещо в работата ми.
- Актьорите са комуникативни хора. Можеш ли винаги да осъществяваш комуникация?
- Да, мога, макар не винаги да съм инициаторът за това. Аз съм позитивен и отворен човек, но ако отсрещният иска да получи това. Ако не иска - не държа на контакта. Има дни, в които се уморявам от комуникация. Това е огромна енергия и предпочитам да съм сама. Случва ми се все по-често... По-скоро подбирам хората, с които съм активно комуникативна.
- Какво поддържаш все още желанието ти за театър?
- Трябва някъде да изливам емоционалността и сетивността си. Ако ги оставя само за в реалния живот, ще ме погубят. Театърът като изкуство е школа за актьора. Особено комедията. Пробен камък. Там се изискват много качества, които да се развиват с години труд. И това не го казвам аз. Да си призная честно, станах актриса заради киното.
Иначе ме държи това, че непрекъснато искам да се пробвам в различни неща, да се преодолявам и да видя докъде стигам. Държи ме и това, че когато имаш съмишленици, стават чудеса. Понякога много трудно, но стават, ако вярваш и полагаш усилия вътре в себе си.
- Защо отказваш роли?
- Един известен режисьор скоро ми каза, че съм в такъв етап на развитие - и като жена, и като личност, че мога да пробвам всичко, в различни крайности като драматургия и роли, да се втурвам във всичко, защото мога "да го очовеча и да го стопля". Това е голям комплимент за мен при всички случаи.
Така че очаквам различни роли - колкото по-различни, толкова по-добре. Разбира се, имам своите предпочитания.
- Правят ли ти се мащабни филми или предпочиташ участие в продукции като "Следвай ме"?
- Това, че филмът е мащабен, не значи, че не е човешки и личен. Зависи за какво говорим. Винаги съм харесвала истории за човека - за неговите слабости и вътрешни конфликти, за неговите страсти и терзания, за неговия път, когато е изправен пред избор. Характерът си личи и се проявява именно тогава. Дори и в най-мащабните екшъни, ако са добри, тази философия я има. Дори там - най-много и това ги прави големи. Обичам европейското кино. Не харесвам екшъните заради самия екшън, заради ефектите. Това натоварва и обезсмисля. Няма сила, която да ме задържи на такъв филм. Но "Аватар" ми хареса - там има философия, мисъл и проблем. Това е новото кино като технология и изразни средства - но и там не може без истината за човека, без неговата любов и предателства. Но изключително рядко посещавам молкината. Ходя само на премиери. Иначе обожавам "Киномания" и "София филм фест".
- Какво искаш да ти се случи в личен план?
- Може би е време да стана майка. Но и това е Божа работа...
- Усещаш ли някаква липса в живота си?
- Знам, че ме очакват хубави неща. Те са напред. Понякога страдам от "паузите", които ми предлага животът - както в личен, така и в професионален план. Често се е налагало да "стисна зъби". Толкова често например съм искала да съм мъж-актьор. За актрисите ролите, които се предлагат, не са в такъв мащаб, какъвто са за мъжете. Често или съм "прекалено млада" или съм "прекалено зряла", или "прекалено женствена"... Все едно написаните сценарии са все за съсипани, изстрадали и кахърни хора. Надявам се да се появят творци, които да пишат съвременни истории за живота ни сега и да се върнем чрез тях към човешкото в себе си. Искам истории, които да останат, а не да са временни като миналогодишния сняг. Или като някаква "сезонна мода", заляла ни с мащабен ПР, който да се опитва да я прави вечна. Телевизиите имат амбицията да започнат собствени сериозни ТВ сериали, но всички много добре знаем, че нямаме много опитни кадри в създаването на такъв продукт. Това не е просто да навържеш няколко скеча в разказ или да покажеш просто едни красиви лица, за да се гледа филмът. Тук е нужна драматургия, на чиято база "да се стъпи" и затова си има закони. Аз като актриса трябва да имам какво да играя и какво да преодолявам в действие, а не да потъвам в състояния и да изричам литература. Това е капан за актьора и той става еднопланов и скучен. Сега съм във възраст и професионална зрялост, когато мога да кажа много. За съжаление силните образи в драматургията не са безброй, а нямаме и киноиндустрия. Сега се учим да ги пишем, да ги създаваме. Още време ще мине, докато прескочим пубертета. И това е нормално. Трябва да се работи и снима много, за да се открои най-доброто. Ние сме малък пазар и това е нашият основен проблем. Но вече съм сигурна, че тези "паузи", за които споменах, са ми необходими за нещо друго. Въпреки че започнах своята кариера в най-трудното време за българско кино и театър - 1994-1995 година, но имах силен старт, за което съм благодарна. В нашата професия се иска много психическа издържливост. Въпреки бездуховните и безжизнени години за изкуството винаги съм вярвала в пътя си и съм работила упорито. При мен нещата могат да се случат по-късно, но винаги навреме за мен самата. Вярвам в предопределеното. Съдбата можеш и да доизградиш сам в избора си, но има нещо, което е извън нас - и това се нарича орис.
- Имаш ли нужда да ти се случват неприятни неща, за да оценяваш добрите?
- Животът ги поднася, без да имаш нужда от тях. Той е най-добрият учител.
- Очакваш ли да намериш специалния за теб човек?
- Може и да съм го срещнала?! "Специален" звучи нереално. А и специален се става, не се среща на готово и процесът трябва да е в двете посоки. Специален ставаш за отсрещния, само ако той е специален за теб.
- Считаш ли, че суетата е изявена при теб?
- О, разбира се. Занимавам се с най-суетната професия. Като жена също съм суетна, но в границите на това тя да ме ползва, а не да пречи. Във всичко е важна мярката!
- Имаш приятелки жени. Как поддържате приятелството си?
- Аз съм верен приятел, но нямам нужда от безброй хора около себе си. Старая се да съм лоялен и коректен човек, на когото може да се разчита. Това се доказва във времето. Повечето ми приятели са малко по-встрани от професионалните ми контакти. Така не си създавам напрежение и главоболия. Аз съм прекалено чувствителна..
- Каква емоция ти носят пътешествията?
- Първо, захранват ме с красотата си. Добивам усещането, че мога да прегърна света. Ставам "по-голяма". Второ, дават ми въздух и дишам с пълен обем. Трето, приземяват ме. Виждам колко сме малки, съпоставени с огромния свят. Виждаш, че не си единствен в проблемите си, дори виждаш и проблеми, много по-значими от твоите. Виждаш колко е пъстър светът. И осъзнаваш, че много неща зависят от теб. Да мислиш позитивно, да вярваш и да бъдеш щастлив с това, което имаш, а не с това, което желаеш. Щастието е миг и винаги е въпрос на избор, но активен. На приказки е лесно, но за да го постигнеш, се изисква много повече. Аз имам желание да се уча на това...