С 50% поскъпнаха основните храни

Инфлацията, която започна да отстъпва в почти целия свят, продължава да упорства у нас и е останала през декември на същото ниво, както предходния месец. През декември годишният индекс на цените у нас пак е 16,9%, колкото беше и през ноември. Това се случва, след като през октомври и ноември той намаля от рекордните 18,7%, до които литна през септември.
Засега България, Малта и Словения са единствените държави в ЕС, в които годишното повишение на цените не намалява от предишните си високи стойности. В Малта през ноември индексът е бил 7,2%, а през декември се повишава до 7,3%. В Словения той упорства и през декември е както и през ноември - 10,8%.
В Европа инфлацията продължава да е най-висока в балтийските държави, достигайки 20,7% в Латвия. Но това е с 1% по-малко в сравнение с ноември. В САЩ годишната инфлация падна до 6,5% в последния месец на 2022 г., а за самия декември има дори дефлация от 0,1%. Тази тенденция там продължава вече шести месец, като спадът е много по-бърз, отколкото беше повишението, което започна през януари 2021 г. и стигна връхната си точка през юни 2022 г., когато годишната инфлация в Щатите беше 9,1%.
Но да се върнем у нас. Българите основно  пазаруват храни, а тяхното повишение е много по-голямо от средните 16,9%. Данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) показват, че цените на хранителните продукти в България продължават да се покачват, като средното поскъпване за година е около 30%.
Яйцата са поскъпнали най-много - с 82%, оранжерийните картофи - с 60%, захарта - с 52%, а брашното - с 18%, спрямо януари миналата година. "Едно яйце на едро струва 40-41 стотинки. 18 стотинки е номиналното увеличение, което е доста, но е абсолютно обективно вследствие на това, което се изживя като процес. От средата на 2021 г. до средата на 2022 г. беше най-тежко", коментира председателят на ДКСБТ Димитър Иванов.
Поскъпването на яйцата е по-голямо и от скока на олиото. През април и май миналата година то поскъпна двойно и дори отчасти изчезна от магазините, а търговците се принудиха да отпускат само до три литра на човек. Литърът дори се продаваше по 7-9 лева. През лятото цената му започна да се успокоява и в момента по тържищата на едро на много места е под 4 лв. бутилката, в магазините на промоция е под 4 лв., иначе - по около 5-6 лв. За последните 12 месеца цената му се е повишила с 57%.
Други продукти с голям скок в цената през 2022 г. са кашкавалът - с 44%, и кравето сирене, което поскъпна с 39% за една година. Като причина за това увеличение се сочи липсата на достатъчно сурово мляко на българския пазар, защото много животновъди изклаха кравите и овцете.

Основните хранителни стоки в България са поскъпнали с близо 50% за една година, показват данните на КНСБ. В това число влизат 20-те стоки от първа необходимост, които се ползват всекидневно. "Високите цени водят до повишение на издръжката на живот и тъй като последните данни за декември ще бъдат готови през януари, очертава се, че септемврийската издръжка за живот от 1320 лева ще продължава да нараства", коментира пред БНР зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Виолета Иванова. Според данните с една минимална заплата в България може да се купи 7 пъти потребителската кошница от 20 стоки, а в Германия - 31 пъти. "През 2021 г., септември, за тези 20 стоки сме давали 65 лева, а сега даваме 95 лева, тоест нарастването е с 45%", коментира още Иванова.
За последните две години животът ни е поскъпнал с 60%, изчислиха от КНСБ. Синдикатът настоява за още 1,5 милиарда лева в подкрепа на нарастващия брой работещи бедни, както и за по-голям обхват на домакинствата в програмите за социално подпомагане.
Как се справя българинът с набиращата скорост инфлация и доколко му помагат актуализацията на бюджета и антикризисните мерки на властта? По данни на НСИ инфлацията в България прехвърли 15% на годишна база. Храни и услуги продължават да поскъпват. От юли към по-високите сметки на домакинствата се добавят и повишените разходи за ток, отопление и топла вода. Средната заплата в областните градове надхвърля 1000 лева, но същевременно расте и броят на работещите бедни. "Храната е с най-голяма тежест в семейния бюджет. Следват битовите сметки", обобщи Виолета Иванова.

Даваме повече за храна,
отколкото другите в ЕС

Разходите на българите за храна са по-големи от тези за сметките за жилището, показват последните данни на "Евростат". 20,1 на сто от общите разходи на домакинствата у нас отиват за храна и безалкохолни напитки, а 19,1 на сто - за ток, вода и парно. За транспорт отиват 12,3%, а за култура и развлечения сме заделяли 8,1% от разходите. Тези за здраве са 7,2 на сто от общите, а делът на тези за алкохол, цигари и комуникации - по 5,2 на сто.
Не такава е ситуацията в ЕС. През 2021 г. сметките за жилища, вода, електричество, газ и други горива представляват една четвърт (25%) от разходите на домакинствата в ЕС, което е спад с 0,5% в сравнение с 2020 г. Разходите за храна и безалкохолни напитки също намаляват сред категориите разходи на домакинствата, представляващи 14,3% от общите разходи през 2021 г. Миналата година разходите за транспорт са били на трето място в категориите разходи на домакинствата, представлявайки 12,1% от общите, което е ръст от 0,5%. Това увеличение е свързано с постепенното премахване на мерките за контрол, свързани с КОВИД-19, които засегнаха мобилността в целия ЕС.

Страницата подготви Мая ЙОВАНОВСКА

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.