18 Ноември 2024понеделник21:22 ч.

"Откриването" на Patella

В Антарктическите ни експедиции се говори все по-малко за наука и все повече за атракции и екстремни преживявания

/ брой: 78

автор:Велиана Христова

visibility 4035

Преди три дни часови всекидневник разтръби помпозно на цели две страници, че писателката Людмила Филипова, участвала в неотдавна завършилата българска експедиция в Антарктида, "откри нов вид морски охлюви" там. Че ще пише книга и ще прави филм за "края на света" е прекрасно - това й е работата. Само че от интервюто с нея след 23-ата българска антарктическа експедиция разбираме, че като събирала всякакви раковинки по океанския бряг, попаднала на нещо, което другите участници мислели за мида, пък тя викала, че е охлюв. И като се върнала в България, тук установили, че наистина е охлюв и се казва Pаtella. С една дума, жената нищо не е открила, ами с възторга на лаика е събирала охлювчета.
Цялата работа може да си остане в рубриките за литература или за пътешествия, ако не насочва мисълта към два много важни въпроса. Единият е до каква степен ние, журналистите, профанизираме науката, обявявайки гръмко от първите вестникарски страници научни "открития", в които няма нищо научно. Всяка псевдонаука охотно се разполага на вестникарско фолио, превърната в шоу или атракция, която "продава вестника". Така в "обществото на знанието", в каквото Европа цели да се превърне, всяко лъжезнание се поднася на читателя като връх на науката и го третира като абориген, радващ се на стъклено мънисто, донесено от мореплавателите от Голямата земя.
Но опитайте да откриете вестникарско фолио за някое истинско постижение на нашите учени - няма, понеже е "скучно" и обикновено не звучи сензационно. Затова българите масово не знаят нито какво работят учените ни, нито какви резултати имат. А те ги имат, при това - съществени, на международно равнище. Друго си е обаче българин да открие "лекарство срещу рака" - текат обилни страници и ТВ репортажи, ама никой не обяснява защо "откривателят" още не е лауреат на Нобелова награда, какъвто би следвало да е при такъв страхотен световен връх. И народът чете, слуша и гледа, пък отвиква да си задава подобни въпроси и приема на вяра журналистическите възторзи. Които правят само едно - извращават смисъла на науката изобщо.
Конфузът би могъл да се избегне, ако авторите елементарно се свържат с някой учен, в случая - със зоолог, да им каже за какво става дума. А става дума за широко разпространеното по цялата планета охлювче Patella, чиито множество видове са добре известни на науката. И в Черно море е пълно с него, учените му казват Pаtellа pontica, а по-простичко на български - "китайска шапчица". Лятно време децата много си играят с тези охлювчета, смее се известният зоолог акад. Васил Големански. На вид те приличат на женските виетнамски шапки, живеят върху скалите, в прибойната зона, обяснява ученият. Има десетки видове Patella, описани са в почти всички океани и морета по света. Тези малки мекотели се прихващат много здраво за скалите, никакви вълни не могат да ги отлепят - ако искате да ги махнете, ви трябва нож, описва акад. Големански. Когато са живи, по време на отлив те остават върху скалата и не изсъхват, чакат прилива. Хранят се с едноклетъчни водорасли, с бактерии. Всеки зоолог веднага ще познае пателите. Наивно е да откриваме топлата вода, пък било то и от любознателност, казва ученият.
Сега да съпоставим две твърдения - "Всеки зоолог веднага ще познае пателите" и "другите участници в експедицията мислели животинката за мида". Така стигаме до втория въпрос. Очевидно е, че в Антарктическата експедиция на проф. Христо Пимпирев просто няма учени зоолози, каквито би следвало да има задължително в една научна експедиция на такова място, където се срещат и останки от древни обитатели на планетата, и понякога уникални представители на днешната фауна. Струва ми се, че тези експедиции, за които толкова много се пише, все повече се превръщат от научна мисия, каквато трябва да бъдат, в туристическа атракция за литератори, политици, скулптори, спортисти, за любители на екстремни преживявания. На тази мисъл навеждат и съобщенията, че идеята писателката да пътува в експедицията била от миналата година, когато тя и ръководителят на антарктическите мисии проф. Пимпирев участвали в приключенското риалити на Би Ти Ви "Африка". У нас изобщо всеки май че се занимава не с това, което му е работа. Писатели стават учени и историци, от чиито творби на реалните учени свят им се вие; икономисти "откриват", че прабългари е имало преди 33 000 години; певците стават актьори и политиците - журналисти. И това пълзи в цялото общество - завършилите университети работят като какви ли не, а рейтинговата система отчита, че випускниците на някои специалности почти 60 на сто се трудят на позиции, които изобщо не изискват висше образование. Да не говорим, че с наука се занимават все по-малко млади хора, защото заплащането е позорно ниско, а отношението към науката в обществото става все по-ненаучно и измислени "сензации" масово подменят същността й. Обяснението е, че без атракции науката не привличала обществото. Това обаче е характеристика не за самата наука, а за равнището на обществения манталитет...     
По думите на акад. Големански, в началото на антарктическата епопея се е издавало научно списание на английски език - "Български антарктически изследвания" (Buldarian antarctical research), което се разпространявало в света. Но излезли едва пет броя, с много сериозни публикации за научни резултати в областта на науките за живота. Според него в експедициите днес участват по-малко учени и повече хора с други професии. Според самия проф. Пимпирев, цитиран от медиите, "Антарктида е външна политика, защото науката върви ръка за ръка с външната политика, когато се отстоява присъствието на страната ни на един нов континент". Именно с цел българската наука да не изостава от световната и да носи дивиденти на страната ни Министерският съвет отпуска пари от хазната за Антарктическата програма (вярно, в пъти по-малко от това на експедициите на другите държави).
По принцип няма лошо на Ливингстън да има залив "Божидар Димитров" и в Софийския университет да се правят занимателни изложби за прекрасната природа на Антарктида, но все пак - след тези експедиции би трябвало повече да се говори за наука и българските учени да участват по-активно със свои публикации в световните списания. Защото това е основният смисъл на присъствието ни в Антарктида. Едва ли ще удивим някого с любопитството ни към събраните раковини на Patella...  
 

Живот се крие дълбоко в ледовете

За да видим разликата в отношението към експедициите в Антарктида, нека прочетем едно съобщение от bnews.bg.:
"Учени откриха в езерата под леда на Антарктида многобройни екосистеми от микроорганизми, които вероятно се хранят с въглерод от въглеродния диоксид. Под ледовете на Антарктида има живот! До такъв извод стигат учени от САЩ, Италия и Великобритания, които са проучили езерата под леда на белия континент. Те са изследвали езерото Уиланс, което лежи под леда на дълбочина 800 м в западната част на континента. По думите на специалистите, неговите води, част от едноименен ледников поток, дават живот на много микробни екосистеми.
Съобщението за резултатите, получени от международния научен екип, е публикувано в американското списание Nature. Според изследователите, "всички данни сочат, че разнообразни микроорганизми обитават водите на подледниковото езеро". Голяма част от тях може би използват въглероден диоксид като източник за въглеродно хранене.
Проекът за изучаване на езерото Уиланс е организиран и финансиран от Националния научен фонд на САЩ. Според ръководителя на проекта, професора по биология Брент Кристнър, той хвърля светлина върху една неизучена област от нашата биосфера. Водната система Уиланс, която съдържа микроорганизмите с активен метаболизъм, произлиза от разтопени ледници с разтворени примеси от ерозирали литогенни материали (от литосферата) и малка част морска вода. Литосферата е най-горната твърда обвивка на земята.
Биохимическите и биоложките анализи са показали, че екосистемата в Уиланс се крепи на химичен синтез. Предвид това, че ледовете на Антарктида крият над 400 езера, реки и потоци, може да се предположи колко огромно е разпространението на тези екосистеми. Важно е да се отбележи също, че те могат да влияят в голяма степен на геохимическия и биологическия състав на океаните, които мият бреговете на ледения континент, допълват учените.
 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ