На прага на властта

Малко след като БСП изгуби парламентарните избори през 2010 г., във в. ДУМА публикувах статия под заглавие "След властта". В нея като една от главните причини за неуспеха на партията посочих лошата работа с интелигенцията. Лявата интелигенция бе изолирана по време на управлението на БСП, бе пренебрегвана и незачитана. Оказа се, че партията има много други проблеми за решаване и разчита други социални слоеве да й помогнат. Но кой ще ти помогне, ако не ти е близък и не умее да върши работата, която е необходимо да се свърши. И съвсем закономерно нейното правителство не получи достатъчна подкрепа за провежданата от него четиригодишна политика дори от своите членове и симпатизанти.
Изминаха почти три цели години оттогава и

урокът на живота остана нечут

и неусвоен. БСП продължава да се държи надменно със своите интелектуалци и все така не ги забелязва. Май някой й внушава, че те ще й са винаги верни, ще я подкрепят във всякакви случаи и ще й служат предано и безкористно. Да, те са й предани и продължават да й служат безкористно. Но въпросът не е само в гласовете, които левите интелектуалци ще дадат за партията, в която членуват или на която симпатизират. Проблемът е в онова огромно влияние, което тази неголяма част от българската интелигенция оказва върху цялото общество; за енергията, която може да влее в уморяващото се в резултат от непрестанните й битки с десницата и неизчерпаемите сили на нейните явни и скрити противници тяло на българската левица.

1 май 2012 г. Верните приятели и автори на ДУМА Леда Милева и Панчо Панчев (дядо Пънч) раздават автографи на малки и големи на празника на ДУМА и левия печат в Борисовата градина

БСП изгуби много свои позиции в местната власт пак заради това, че не поиска помощта и съдействието на интелигенцията, че се държи с нея надменно и нелоялно. Извън столицата се робува на принципа, че тук, видите ли, няма творци, достойни за внимание и висока оценка. И се хвърлят всичките пари, отредени за културни дейности, за гостуванията на имена (обикновено съмнителни, но пък известни) от столицата. Провеждат се множество фестивали, вместо да се влагат средства за създаването на нови произведения на авторите, живеещи в съответното населено място, и така да бъдат те лично подпомогнати финансово, а и да се стимулират творческите процеси. Да не говорим, че в много малко общински партийни съвети са избрани хора на изкуството и науката. Още по-малко са общинските съветници от квотата на БСП.
Ако в местните партийни и общински органи влизат малко интелектуалци, то в Националния съвет и в депутатския корпус на БСП те са с още по-незабележимо присъствие. Вярно е, че творците не обичат да участват във властта и в нея им е трудно и неудобно. Затова партийни и обществени активисти стават малцина; пък и малцина от тях притежават качества за управление. Лошото е, че партията не се занимава изобщо със

състоянието на интелигенцията и културата

не се интересува как и от какво живеят тези хора, от какво се нуждаят. Да, народът живее бедно и интелигенцията не бива да прави изключение. Грижата трябва да е за всички, а не за едно-единствено, ограничено по брой, съсловие. Нека обаче не забравяме, че интелектуалците, и особено художествените творци, са хора специални, твърде чувствителни и дори обидчиви; но и признателни и благодарни, когато проявят внимание към тях и ги възнаградят не с друго, а с една добра дума, похвала, ръкопляскания, поздрав дори.
Не е срамно да сравня тези хора с глезени деца, макар всички те да са възрастни и достатъчно патили и препатили, за да не разбират състоянието си и невъзможността да се върне животът, който някога са живели. Детското у тях иска, моли даже да бъдат от време на време ухажвани, приласкавани; да си спомнят за тях. Защото са истинският духовен елит на България!
Не свеждам проблема за интелигенцията и БСП до материалните грижи и помощи. Само обръщам внимание върху особеностите на тази обществена прослойка, за да напомня, че тя никога няма сама да поиска да бъде зачитана и, най-важното, използвана в политическата работа на БСП. Привлекат ли се в тази работа леви интелектуалци, партийните документи няма да са толкова хилави и немощни, толкова безжизнени и отчуждени от реалността и няма да са написани с толкова общи и бездушни думи. Партийните лозунги ще са по-актуални и въздействащи и ще увличат хората след себе си. Тогава и речите на партийните лидери ще са адекватни и настъпателни и хората ще се вслушват в тях, и ще им вярват.
Интелигенцията е малобройна. Днес тя се е свила и не смее да се покаже, за да я видят. Но притежава огромна поразяваща енергия, излъчвана с неизмерим интензитет от слабото й тяло. И не е ли ясно, че ако тя не е на твоя страна, е изключено да печелиш избори и да взимаш властта. Наистина е изключено!
На страната на БСП са най-големите български писатели, художници, музиканти, театрали. Нейни членове и симпатизанти са ярки имена, оставящи диря в българското изкуство и култура. Когато хората виждат, че с партията е този или онзи голям творец, ще се замислят дали да подкрепят пожарникари или бивши царе. Защото

мнозинството върви след примери

а не след желанията на самозвани съмнителни лидери скорозрейки и еднодневки. А точно примерите са необходими днес на БСП - примери на достойни хора, които създават значими творби на българската култура, известни са по света и показват пътя, по който народът да върви. Тези хора трябва да бъдат забелязани от БСП и поощрявани с внимание и добри думи.
За съжаление БСП се поддаде на общото пренебрежително отношение към културата. Днешното търговско-пазарно общество произведе други ценности и обикна други образци за духовност и нравственост. Самата култура бе поставена върху пазарните принципи и, разбира се, бе унищожавана методично и последователно с някакво сладостно упоение и жестокост. Всичко стана сделка, предмет на покупко-продажба. Но как ще купиш и продадеш човека - макар и това да се случва често. Без нравственост, без морал и човещина как ще развиваш обществото, ще градиш икономиката и ще се надяваш на добро бъдеще. Тук ролята на интелигенцията е изключително важна. Духовният провал на българското общество се дължи на това, че интелигенцията бе отритната и й бе отнета възможността да участва в обществените дела. Щеше ли да се стигне до посредственост и простащина на сегашната власт, ако интелигенцията стоеше на своя пост и на нея бе възложена висока отговорност? Отговорите са очевидни. Дори и БСП не пожела да приеме това условие, откъсна се от своите светли традиции и сама изпадна в изолация. Но целият народ изстрадва нейните фатални грешки. 
БСП не може да има съдбата на другите партии и никога няма да преживее профанния възторг, с какъвто бяха възнаграждавани други партии. Тя ще извоюва своето право да управлява трудно, мъчително, с много работа и усилия. Защо обаче тези усилия да не се облекчат, като на своя страна тя привлече интелигенцията (особено лявата) и с нея заедно покаже на избирателното мнозинство предимствата на лявата идея и лявата политика? Ами защото все още партията няма такова съзнание и се надява на чудеса, за да получи доверието му.
Сега е моментът

грешките от миналото да бъдат поправени

и БСП да покаже, че е партия на духа и културата, че за нея създателите на духовните стойности значат много и тя ги цени и разчита на тях. Остава още година до изборите и непоносимостта към сегашната власт ще нараства неимоверно и тя непременно ще бъде изхвърлена на бунището на историята. Но следващата власт трябва е умна, благородна, национално отговорна, зряла, човечна, интелигентна и действаща съобразно потребностите и желанията на народа. Такава власт е властта, която обича интелигенцията, грижи се за нея и заедно с нея върви напред. Надявам се това да е властта на БСП.