Искам да остана в България

Танита Генова е родена през 1995 година в София. Тази година завърши френската езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в столицата. Участва в Театъра-лаборатория "Алма Алтер" към СУ "Св. Климент Охридски", затова е решила да кандидатства и да продължи образованието си в университета. Какви неща я вълнуват? Доволна ли е от времето, прекарано в училище? Смята ли, че единственият изход за младите хора в България е летище София? Ето нейните отговори.

- Таня, кажи нещо за своето семейство - родители, братя, сестри.
- Майка ми се казва Нели, работи в банка. Баща ми е таксиметров шофьор. Имам брат на 10 години, който е ученик.             
- И тази година ученическите балове в София бяха пищни и емоционални. Разкажи нещо за вашия бал?
- Аз, за разлика от моите съученици, не отидох на бал. Не ми допада излишната показност и суета. Дори бих казала, че баловете са прекалено едностранчиви, сякаш се бяга от важните неща на живота.
- А кои са според теб важните неща?                                 
- Искам да разкажа за една инициатива на нашия випуск. Участвахме в набирането на средства за деца, болни от т.нар. пеперудена болест. Това е едно заболяване на кожата, което за съжаление е генетично. Само като се докосне кожата на дете, болно от пеперудена болест, се появява рана. Имахме идея да дарим средствата от баловете ни, или поне една част от тях, за лечението на тези деца. Аз самата отделих 60 лв. (б.а. - тази сума се равнява на една месечна ученическа или студентска стипендия). Мислихме и да се появим с щамповани тениски пред Министерството на здравеопазването в деня на нашия бал. За съжаление не се получи.                                 - Ти откъде научи за тази инициатива? 
- От една моя съученичка: Христина Бояджиева.
- От казаното стигам до извода, че си социално ангажирана. Все пак балът си е бал, едното не пречи на другото, нали?                               
 - Наистина, не пречи, но не си представях така моя първи бал - сядаш в ресторанта, хапване, пийване, танци. И толкоз.     
- А не ходихте ли на екскурзия? През последните години това сякаш се наложи като друга фовма на абитуриентското "тържество"?                           
 - Не, не отидох и на екскурзия. В нашата гимназия не беше организирана екскурзия на випуска. Това направиха отделни групи и класове. Лично аз предпочитам да отида на излет сред природата, отколкото да участвам в организирани екскурзии.                          
- Доволна ли си от образованието, което получи в една от най-елитните столични гимназии?                     
- Дали съм доволна? Винаги има какво още да се желае. Но наистина бях в една доста добра среда в сравнение с други училища. Самодейността в гимназията е доста добре развита. Има най-различни школи. Аз например участвах в театралната школа. Дори като "актриса" от гимназията успях да отида на турне в Марсилия. В пиесата, която представихме, аз бях испанка.  Участвах също така и в група по рисуване.                               Не, не се притесних от матурите. Държах изпити по български и френски език, на тях изкарах 5,75. Имах предварителната нагласа, че ще издържа държавните зрелостни изпити без проблеми.                                                                                                             
- Какво си спомняш от Марсилия?                                                               
- По международен проект, който бе спечелен от нашата гимназия, през миналата година гостувахме за 5 дни в Марсилия, а през тази при нас дойдоха френски ученици. Аз дори бях "хазайка" на една девойка.  
- Какво кандидатстваш?                                                                   
- Културология и японистика в Софийския университет. На по-следващ етап може би ще се прехвърля да уча в Художествената академия.                                      
- Не рискуваш ли да загубиш една година в учене, а след това да зарежеш избраната специалност и да започнеш да изучаваш нещо друго?                                                                                                                
- Никога образованието или самообразованието не е загуба на време. Културологията като специалност дава много широк поглед в различни сфери.                                                                                 
- Смяташ ли да останеш в България?                                                                                              
- Дори да уча или живея в чужбина, се надявам по-късно да се върна и да остана в България! Лесно е да си кажеш: "Тук нищо не става и не се променя, затова заминавам за чужбина..."
-  Доколкото знам, ти си участник в Театъра-лаборатория "Алма Алтер" към СУ "Св. Климент Охридски"?                              
 - Една моя приятелка участваше в театъра. Покрай нея и аз миналата година се записах. По стечение на обстоятелствата се случи така, че аз останах, а тя се отказа. Много съм доволна, че веднага след като станах част от екипа на Театър-лаборатория ДАлма АлтерФ, започнах да играя в две постановки на Лабораторията. Изпълнявам Жулиета в спектакъла ДРомео и ЖулиетаФ. Но... Даз не съм Ромео, аз не съм ЖулиетаФ. Когато човек се откаже от всичко, което ДеУ, само тогава и единствено тогава ДеУ. Съблечен. Истински. Себе си. Това бе голямо предизвикателство за мен, да се опитам да покажа един по-нов и непознат образ на Жулиета и невъзможната им любов с Ромео.
- Приета ли си за студентка?
- Все още не са излезли резултатите от класирането.
- Каква се виждаш след 10 години? Актриса, културоложка или?...
- Една личност с голям кръг от интереси Ц театър, изобразително изкуство, живееща в България, но с възможности за пътуване из целия свят. Сега е много лесно да отидеш където пожелаеш. Светът стана много пъстър, многообразен и космополитен.