ЩЕ ВОДЯТ ЛИ САЩ ВОЙНА В ЧЕРВЕНО МОРЕ?

Дъг БАНДОУ*
 
Президентът Байдън изглежда съвсем не може да си помогне. Администрацията му се впуска в нова война, този път срещу йеменските хути, които нападнаха кораби в Червено море, отправящи се към Израел или свързани с него, в отмъщение за жестоките атаки на израелската армия срещу Ивицата Газа. Колкото по-дълго Израел убива мирни палестински жители, толкова по-вероятно е продължаващият военноморски конфликт да се разшири.
Вашингтон повече от осем години води прокси война с йеменските бунтовници. Кралство Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства нахлуха на територията на обеднелия си съсед, присъединявайки се към конфликт, чиито корени са отпреди десетилетие. Саудитска Арабия и ОАЕ искаха да възстановят приятелския към тях режим, свален от предишния президент Али Абдула Салех в съюз с "Ансар Аллах" - шиитско движение, известно още като хути.
Войната бележи възхода на бъдещия престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамед ибн Салман, по-късно печално "прославил се" с убийството и разчленяването на журналиста дисидент Джамал Хашоги. Саудитска Арабия и ОАЕ наеха суданци да извършват голяма част от мръсната работа на терена, но по-късно между тях възникнаха разногласия относно целите в Йемен. Самоувереният Мохамед ибн Салман очакваше конфликтът да продължи само няколко седмици.
Въпреки че и двете страни в конфликта заслужаваха поражение, именно Саудитска Арабия и Емирствата превърнаха вътрешната разпра в международна криза. САЩ нямаха причини да се включват в тази борба. Салех, свален през 2011 г. по време на Арабската пролет, по-рано е сътрудничил на Вашингтон. Групировката "Ансар Аллах" бе враждебно настроена към Америка, но не атакуваше Съединените щати. И което е още по-важно, хутите воюват и против "Ал Кайда", против най-активния в Арабския полуостров клон на тази терористична група, който действа в Йемен.
И все пак администрацията на Обама, която отчаяно се опитваше да получи съгласието на Рияд за ядрени преговори с Иран, подкрепи инвазията. Вашингтон предостави военни самолети, техническо обслужване, боеприпаси, разузнаване и за известно време - още и зареждане на бойни машини във въздуха. Въпреки това домораслите бунтовници, които скоро останаха без Салех, с когото се скараха смъртоносно, до голяма степен спечелиха битката на места, с подкрепата на Иран, който само се радваше да обезкърви своя кралски противник. Нашествениците от Саудитска Арабия и Емирствата са главните виновници за смъртта на стотици хиляди мирни жители на Йемен. Чудовищната жестокост на саудитско-емиратската коалиция в крайна сметка принуди Държавния департамент да предупреди, че официални лица от

САЩ рискуват да бъдат обвинени във военни престъпления

поради връзките си с коалицията.
И ето сега Вашингтон се плъзга надолу в пряка война с хутите. Наблюдателят от списание "Политико" Джейми Детмер пише: "Независимо дали иска да го признае или не, но благодарение на атаките на Хамас срещу Южен Израел и реакцията на Иран на самоотбраната на Израел, Западът отново е във война в Близкия изток". Досега Вашингтон само периодично патрулираше в Червено море, сваляйки дронове и ракети, насочени към преминаващи търговски кораби.
"Ансар Аллах" повреди само няколко кораба (и залови един, което, може би, те искат да постигат в крайна сметка). По този начин шиитското движение едновременно помогна на палестинската кауза, укрепи регионалната си репутация и усили вътрешната си политическа подкрепа. Без особено кръвопролитие и без ответни мерки от страна на САЩ, хутите пренасочиха морските превози от обичайните маршрути към други и повишиха застрахователните тарифи, привличайки вниманието на целия свят.
Всъщност, прицелвайки се в световната търговия в широк смисъл, те повтарят политиката на вторични санкции на САЩ, като подтикват другите да подкрепят тяхната кауза. За това съобщава "Никкей":
"Според експерти поредица от атаки срещу кораби в Червено море от бунтовници хути, подкрепяни от Иран, може да намали глобалния капацитет за корабоплаване с 20 процента, което ще бъде нов удар по веригите за доставки и източник на инфлационен натиск. Най-малко 121 контейнерни кораба вече са избрали по-дълги маршрути, заобикалящи Суецкия канал и Червено море."

Водещите монархии от Персийския залив

не участват официално в борбата с терора на хутите срещу корабите, като предпочитат да не се смята, че действат в полза на Израел. Не направи това и Египет. Той, разбира се, иска да засили натиска върху Израел, за да снеме блокадата от Ивицата Газа, което ще премахне опасенията от преселване на жителите на Газа в Синай. А този проблем, както се страхува Кайро, може да доведе до началото на нова война.
Австралия, Канада, Норвегия и Нидерландия предлагат военнослужещи, а не военни кораби. Франция и Италия обещаха да действат самостоятелно, което в случая на последната означава изпращане на един кораб, вече определен за насочване към региона.
Освен това някои правителства активно възпрепятстват усилията на САЩ. Например Испания изненада Вашингтон, като блокира участието на Европейския съюз в коалицията. Мадрид се обърна към въпроса, за който никой не иска да говори, а именно отказът на Израел да прекрати огъня в сектора Газа и да разреши доставянето на хуманитарна помощ.
Най-вероятно настоящият план на Съединените щати за

операция "Страж на просперитета"

е да установи периодични патрули в Червено море. Това ще направи търговските кораби уязвими за атаки. Честотата на патрулиране и близостта до търговските пътища ще определят способността на съюзническите кораби да свалят дронове и ракети. Но тук дори успехите в унищожението им едва ли ще бъдат икономически рентабилни, когато ракети, струващи няколко милиона, се използват за сваляне на многократно по-евтини дронове.
Съединените щати могат да атакуват площадките за изстрелване на дронове и ракети в Йемен, въпреки че последните са мобилни. Вашингтон би могъл също да разположи сили за специални операции, но това би довело американците до пряк сблъсък със закалените от войната местни жители.

Интервенция на Съединените щати в Йемен

може също да предизвика ответни мерки срещу тях на други места. Някои групи, подкрепяни от Иран, са способни да засилят атаките срещу американските войски в Ирак и Сирия. В разпространяващия се конфликт могат да се включат ливанската "Хизбула" и дори Иран. (Възмездието от страна на САЩ е много съмнително, тъй като те не успяха да предотвратят дори рутинни ракетни атаки и често предизвикват гнева на приятелски правителства като в Ирак.)
Монархическите съюзници на Америка най-вероятно ще останат настрана, като Саудитска Арабия, която се страхува от реакцията на населението, разгневено от кървавия геноцид на Израел в Газа. Популярността на Америка в Близкия изток вече достигна нов минимум. Тя само създава множество геополитически кризи, които могат да избухнат във всеки момент.
Вместо да бързат да разпалят война, САЩ и другите страни трябва да се заемат с основната загриженост на "Ансар Аллах" - страданията на палестинското цивилно население. В противен случай

Пентагонът ще реагира само на симптомите

а болестта най-вероятно ще избухне отново при други обстоятелства.
Безусловно, закъсненията на търговските кораби са сред най-малко важните последици от войната в Газа. Американците могат по-лесно да се приспособят към по-бавната и скъпа международна търговия, отколкото към поредната безкрайна война в Близкия изток. Проблемите с търговското корабоплаване в Червено море са важен образователен момент, показващ, че другите държави повече не трябва да очакват Съединените щати да решават всичките им проблеми със сигурността. Ако "мирът" е в опасност, тогава трябва да действа истинска международна коалиция както за отстраняване на причините за възникване на такава опасност, така и за отблъскване на съответните заплахи.
Американците искат да избегнат нови конфликти в Близкия изток. Трагедията в Газа ярко демонстрира провала на десетилетия натрапчива политическа, икономическа и военна намеса на САЩ в региона. Правилен отговор ще бъде промяната на курса и особено отхвърлянето на призивите за нови военни ангажименти, както в случая с Червено море.

* Старши научен сътрудник в Института КATO. Бивш специален помощник на президента Роналд Рейгън