Внимание - ближни в ужасно неравностойно положение!

Катя Янева

Те не са ни чак толкоз ближни, ама все пак... Хора-българи. Избрани от съдбата или по-точно - надвили съдбата, станали богати, пребогати, изпаднали в неравностойно положение спрямо значителния процент народонаселение. Те влачат тежко, напрегнато съществувание - винаги зяпани с просташка завист, винаги оплювани, подигравани, понякога - и преследвани от закона. А и въпреки закона. Вечно подложени на гонения от молители за спонсориране, благодеяния, материални и морални саможертви. Питаме ли се как живеят в дела, дела и фалшиви документи, как си носят кръста на обществената подозрителност, на вечното одумване, което е отживелица, разбира се, но е вечно живо. Как изтърпяват да им броим жените, парите, любовниците, да им надничаме през ключалките (ами - ключалките - то било едно време!)? Как понасят съдопроизводството, било то и безконечно, от това по-сладко не става? А питаме ли се как отглеждат чеда в тази усложнена родна обстановка и как свързват двата края на миналото и бъдещето, като всички ние им пречим да се съсредоточат? Всякак им се пречкаме да се оттърсят от веригите на честта, да се реализират напълно. Защо сме толкова небрежни, да не кажа - недружелюбни към тях, а и недалновидни за историческата им мисия?
Втренчили сме се в разни сиропиталища, старчески домове, крайни квартали, наричайки ги нежно "гета", обсъждаме просешкия контингент, правим програми за временна заетост, госпожите от социалното се изгърбиха от натягане да подпомагат това неблагодарно, неуспяло мнозинство. И рядко някой ще вземе да му се подиграе, освен в национален мащаб с някое изявление. А ближните, на които обръщам внимание, скъсваме от неправилни квалификации и обидни подмятания. Какво са виновни те, че имат, пък ние нямаме! Който могъл - придобил, който не могъл - да си тегли последствията. Придобиването си е талант, макар и с неизяснена характеристика.
Сега, като се убеждаваме, че неравностойността на положението е стабилно, а глобалната икономическа криза бие жестоко по всички слоеве в неравностойно положение (кой както иска, така да го разбира), то нека станем душевно по-нежни. Бихме могли да си позволим моменти на мечтания: виждам медици в бели престилки как обгрижват глобално застрашена от кризата дама, как на също разтревожен от световното зло господин създават психически комфорт, без да искат повишение на заплатите; виждам изпаднали от театралните сфери артисти как предлагат пакети артистични услуги на доброволни начала, как даскалски персонал подема в грижовни, специализирани ръце отрочетата, зациклили на някой изпит, без намек за частно заплащане, естествено; как научният потенциал на нацията най-сетне се сеща да ограмотява поне най-изтъкнато нуждаещите се от грамотност индивиди от споменатите в плачевно неравностойно положение... И така нататък, и така нататък. Трябва само малко разбиране, трябва само малко добро желание. Нека престанем да наричаме цвета на нацията с груби думи от рода на крадци, простаци и др. такива. Нека, колкото и да ни са неравностойни, проумеем, че ще ги носим на гръб поради постигнатата стабилност на неравностойността и край на прехода. А къде по-добре е да носиш на гърба си нещо сравнително грамотно, нещо малко от малко честно, нещо, което не е с животински прякор, нещо човекоподобно... Отколкото това, което е сега!
Макар да ни е ближно.