Отпуските отиват в Конституционния съд

Конституционният съд ще реши дали новите правила за ползване на натрупани отпуски не са в противоречие с основния закон на държавата. В първия работен ден на август атаката срещу промените в Кодекса на труда дойде едновременно от три места - президентът Георги Първанов, БСП и ДСП сезираха КС за промените, извършени от управляващите. Става въпрос за задължителното използване на старите отпуски до 31 декември 2011 г. Заради този текст президентът наложи вето на промените, но мнозинството в парламента го отхвърли.
От прессекретариата на държавния глава съобщиха, че той е подписал искане за установяване при приетите разпоредби в Кодекса на труда на противоконституционност, противоречие с международни договори, по които България е страна, противоречие с правото на ЕС. Малко по-рано депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов внесе аналогично искане до КС, подписано от 51 депутати от БСП и ДПС.
Още преди президентското вето синдикатите и опозицията предупредиха, че промените могат да бъдат оспорени пред КС, тъй като нарушават права на гражданите, гарантирани от конституцията и от задължения на държавата по международни договори. Първанов също предупреди, че ако депутатите не се съобразят с ветото, промените отиват в съда.
До решението отпуските да се чистят до края на 2011 г. се стигна, след като стана ясно, че държавата дължи колосални обезщетения на съкращаваните чиновници, които имат натрупани по 100, 200 и дори 300 неизползвани дни. В същото време според новите промени след 2011 г. работници и служители няма да могат да използват отпуските си и ще загубят правото на обезщетение.
Гражданите са придобили това право и не може това конституционно, социално право да им бъде отнето, отсече Любен Корнезов. Депутатите от Коалиция за България питат съда може ли да има погасителна давност на социалните права.
Правото на отпуск е социално право, то е производно право на правото на труд, посочи Корнезов. Не може и не бива кризата, в която се намира сега страната, да се прехвърля върху плещите на служителите, изтъкна той. Ако някой е злоупотребявал с това, нека си понесе отговорността, смята Корнезов.
Преди дни се разбра, че управителят на НОИ Христина Митрева е получила 30 хил. лв. за неизползван отпуск при напускането на института, за да стане зам.-министър на труда. По същия начин крупна сума е платена и на бившия управител на НОИ Йордан Христосков при напускането му.