Кой заповяда да се унищожи до крак Съпротивата в България

Известно е, че през лятото на 1944 г. - месец-два преди съдбовната дата Девети септември, се екзекутират  масово, без съд и присъда, партизани и ятаци. Но защо точно тогава? Показанията, които дава като свидетел пред Първи състав на Народния съд генерал Борис Димитров (1896-1945), командир на създадената в началото на 1944 г. жандармерия, са малко известни. Целта на привикването му в съда е да се установи дали масовите репресии и зверства, които се извършват при преследването на нелегалните в България по време на Втората световна война, са "художествена самодейност" на низши чинове, или са следствие на план, утвърден от министър-председателя Багрянов, регентите и министрите. Генералът е категоричен: всичко тръгва отгоре! За това говорят и десетките височайши заповеди. Властимащите по онова време са в безизходица пред разрасналото се и застрашаващо властта им партизанско движение. И "горещото картофче" на отговорността панически се прехвърля от полицията на армията, от армията на полицията, пак на армията, на жандармерията, на ловните роти и контрачетите, които така и не постигат възложеното им отгоре: до края на август 1944 г. да ликвидират напълно съпротивата. На главорезите с униформи и без униформи са отпуснати милиони за възнаграждение на жестокостта им. Спешно се предприема и "смекчаване" на репресиите срещу ятаците - да бъдат набързо съдени, преди да ги екзекутират (каква милост!), а главите на партизаните да не се набиват на колове, защото се оказало, че това има обратен ефект. Усетили са се все пак какви ги вършат. Борбата е наистина "безмилостно жестока", но хилядите обикновени хора от съпротивата, чиито имена и героизмът им днес са брутално обругани, са победители.  

Победители? Техните палачи бяха оневинени от Върховния съд на републиката през 1996 г. пред равнодушните очи на потъналите в гробовно мълчание САЩ, Великобритания и Русия - победителките във Втората световна, които се заклеха пред човечеството никога повече да не допуснат фашизмът да се възроди. Но да не си хабим думите. Нека дадем думата на "техни величества" документите, които, за съжаление, не можем да публикуваме изцяло. 

Изказваме благодарност на проф. Иван Панчев за съдействието му в издирването на документите.

Публикува се за първи път

Из разпита пред Първи състав на Народния съд с председател Богдан Шулев и народни обвинители Георги Петров, Никола Гаврилов и Атанас Армянов на свидетеля о.з. генерал Борис Димитров, началник на жандармерията (49-годишен, българин, неосъждан)

ЕНАР[ОДЕН ОБВ[ИНИТЕЛ] Н. ГАВРИЛОВ: 

- Обяснете кой изготви заповедта от 21 юний по преследването на партизаните?

- На 21 юний ме извика във Военното министерство г-н Багрянов и ми предаде, че Министерският съвет е взел решение борбата с нелегалните да се възложи върху министра на вътрешните работи, като нахвърли горе-долу точките...

- Дотогаз беше възложена на кого?

- Върху войската.

- А сега?

- А сега върху министра на вътрешните работи. Каза, че борбата срещу нелегалните ще се води по същия начин, както дотогава, обаче с изменение по отношение на ятаците, като ятаците ще бъдат разследвани от военни следователи, каквито ще бъдат придадени на всички жандармерийски и ловни дружини, за което военният министър щял да нареди. Тогава аз отидох в щаба си и приготвих заедно с моя началник щаба полковник Златев заповедта, която поднесох на министра на вътрешните работи Станишев. Той я подписа, взех заповедта и я дадох на частния секретар Стоянов или Алтънов - не помня кой беше - като му обърнах вниманието, че трябва да се изпрати веднага заповедта. Аз на основание на тази заповед изготвих моя заповед № 39, която по куриери я изпратих до дружините... тъй като се касаеше до живота на много хора, на ятаците, които дотогава бяха третирани като нелегални, а от този момент трябваше да бъдат разследвани от военни следователи.

- На вас как ви е известно? Имаше ли за това решение, или пък някои от министрите бяха наредили това?

- Имаше решение на Министерския съвет. Това знам аз. Според мен може да има частично. Това е общо решение да се възложи борбата. Дотогава беше възложена на министра на вътрешните работи, но същия въпрос Министерския съвет възлага на министра на войната.

- Да не би с това постановление от 3 август да е възложено?

- Не, това е отделно постановление. Онова е друго решение - за вливане на жандармерията във войската. 

- Вие чрез кого получихте нареждане да проведете първото решение, от юлий, за ликвидиране на борбата до края на август?

- Това беше окръжно, подписано от началник щаба генерал Трифонов до всички части по цялата войска.

- Някакви по-специални нареждания получавахте ли от Станишев? Той как гледаше на тая борба?

- Както целият Министерски съвет. Борбата се води с нелегалните, както е взето решение [на] Министерския съвет...

ГЛ[АВЕН] ОБВ[ИНИТЕЛ] Г. Петров: 

- Кажете пък какво беше отношението [на] кабинета Божилов към партизаните? По какъв начин той беше организирал борбата с партизаните?

- Аз поех моя пост малко по-късно. Преди това е взето това становище. Аз поех моя пост, ако се не лъжа, в началото на март, а преди това е становището на кабинета Божилов. По становището на този кабинет е известно.

- Имахте ли някакъв разговор с Дочо Христов?

- Разговорът беше, че борбата с нелегалните и с ятаците ще се води на равни начала. Той тогава определи този начин на борба.

- Какво значи на "равни начала"?

- Ятаците се третират като нелегални...

Чл. СЪДИЯ СТ. МАНОВ: 

- По внушение на Багрянов!

- Когато ме извика в министерството, каза ми, че борбата ще продължи безмилостно по отношение на нелегалните, а по отношение на ятаците - ще се разследват от следователи... Това бяха думите на Багрянов по отношение на нелегалните...

- Кажете по-късно как се стигна до там, че на нова сметка да се възложи борбата срещу нелегалните пак на армията и по кое време стана това нещо?

- По силата на това постановление и на тия заповеди войсковите части от районите, които дотогава заемаха, се прибраха в гарнизоните си. Тогава [се реши] жандармерийските дружини, полицията и администрацията да заемат техните райони и да почнат борбата. Обаче много скоро се видя, че жандармерията, полицията и администрацията не са в състояние да се справят с партизанските чети... Безсилни са. Това накара Министерският съвет да вземе това решение, като се прехвърли борбата върху министра на войната... Това стана към средата на юлий. Така си спомням, може би и към края на юлий. Тогава министрът на войната обедини командването. Войсковите части, жандармерийските части, полицията, ловните части и администрацията - всичко се впрегна в работа, за да се ликвидира с нелегалните. Даже имаше окръжно от началник щаба генерал Трифонов, който определяше края на август като срок за [за]вършване на борбата срещу нелегалните.

- В какъв смисъл завършване?

- До края на август да се ликвидира с нелегалното движение.

- Това стана, казвате вие, по памет, кога?

- Към средата или края на юлий. От този момент борбата се възлага върху министра на войната, Министерският съвет я възлага...

- Казал ли ви е Дочо Христов дословно следните думи: "Доколкото сте готови веднага трябва да преминете в акция, защото и правителството, и регентите бързат?"

- Каза.

- Дочо беше ли доволен от резултатите, които постигна?

- Първоначално не беше доволен и почти през цялото време не беше доволен...

- Значи не е могъл да постигне пълно унищожение?..

- Навярно затова. Те предполагаха, че с жандармерията от 5000 бивши полицаи ще може да ликвидират [партизаните]. Това са предполагали и очаквали...

- По ваше пресмятане колко души има убити?..

- Общо не мога да кажа, но по известията - около 200 души партизани от всички 12 дружини.

- А за новоселските избивания?

- Там нямаше жандармерия. Там беше щурмовото отделение...

- За Радомир?

- Не зная. Нямам нищо общо. Всички масови избивания нямат нищо общо с дружините.

- Значи масовите избивания са ставали от войсковите части?

- Да, войсковите части.

- Кой даде нареждания да се палят къщите, да се избиват децата и жените?

- Това не мога да кажа. От моята ръка такава заповед не е излизала. Нито съм подписвал, нито съм чел.

- Как си обяснявахте, че се палят къщи и се избиват цели семейства? 

- Не зная на какво основание...

- Ставаше ли това?

- Аз чувах, че става, но от дружините не е правен[о].

- Да ви е известно, че са избити седем семейства заедно с децата и две четиригодишни близначета? 

- Не зная. Но там е действала, ако се не лъжа, пета ловна дружина на подполковник Казанджиев. Това го чух. Това е, ако се не лъжа, през есента 1943, или пролетта 1944 г.

- Министър-председателят Багрянов беше ли уведомяван изобщо какво ставаше в България? Можеше ли да знае?

- Можеше, разбира се... Аз лично ходих два-три пъти на доклад... Той ме викаше и знаеше какво става.

- А министърът на вътрешните работи Станишев знаеше ли? ...Той не реагира ли, че всяка капка кръв му е скъпа и че като лекар не може да изтърпи това нещо? Не ви ли запозна със своето отношение към тия убийства?

- Не е ставало въпрос. Стана въпрос веднъж за случая в Перущица. Той получил някакви сведения в Перущица, че имало избити 20 души и ме попита коя част действа там. Аз му казах, че там няма жандармерийска част. Действала е втора ловна дружина, това го проверих по телефона...

- С другите министри от кабинета Божилов говорил ли сте за тия сведения, които получавахте? Знаеше ли Добри Божилов, Дочо Христов? Другите министри знаеха ли за тия сведения?

- Предполагам, щом министър-председателят ги взема.

- Докладваха ли се в Министерския съвет?

- Предполагам, щом ги взема на ръка министър-председателят.

- ...Ще кажете ли кой ги заповяда?

- Всички знаят.

- Защото всички казват, че вие сте вършили своеволия и беззакония, а те нищо не са знаели!

- Това не може да бъде. Това е абсурдно. 

- ...Сега вие стоварвате отговорността на тях, за да освободите себе си, или говорите истината пред съда?

- Не. Аз говоря истината пред съда...

- Знаете ли нещо по убийството на двама инженери на гара Саранци?

- Това чух, че е било извършено от сборния отряд. Един път видях командира на сборния отряд подполковник Манов, питах го дали има нещо верно и той ми каза: "Да, аз получих заповед за убиването им."

- От кого е получил?

- Получил някаква бележка или писмо от полковник Недев, в което било написано да се ликвидира с тия инженери. По какъв начин - не знам...

- Кой е полковник Недев?

- Началника на РО. ...Извика ме Багрянов в Министерството на войната и ме пита какво е станало в Бургаско. Аз му казах, че нищо не зная. Тогава той ми каза: "По сведения на министър Василев капитан Русев, командир на дружината, е ликвидирал около 15-20 заловени нелегални. Викаме капитан Русев  по телефона. Той се яви пред мен и го питам "Вие, капитан Русев, получихте ли моята заповед № 39, пратена на 22 юний, но получена от него на 25 юний - според която заловените нелегални, ятаци и пр. се разследват от военни следователи?" "Получих" "Защо тогава вие на 1 юлий сте извършили това и това в Бургаско? "Аз, казва, получих заповед от генерал Младенов, командир на 3-та дивизия." Тогава отидох при г-н Василев и му обяснявам случая...

Вярно с оригинал, подпис не се чете

ДАА, фонд 1449, опис 1, а.е. 141

Заповед на командира на жандармерията генерал Борис Димитров

Тв. бързо, лично 

Тук, Пловдив, Бургас, Шумен, Търново, Враца, Дупница, Стара Загора, Плевен, Ксанти, Скопие и Битоля - командирите на 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 13 жандармерийска дружина и командиру Общожандармерийската преносима рота

В случаен разговор с Г. Министра на В[ътрешните] Р[аботи] и Н[ародното] здраве разбрах, че до него идват сведения и оплаквания за известни прояви на садизъм от страна на войскови чинове при унищожаване на нелегалните.

Така един гражданин се натъкнал на няколко голи трупове на млади момичета, убити в един дол покрай шосето Х. до с. У.

Пита се, щом са положителни ятаци, там ли трябваше да бъдат ликвидирани? В с. П., след като е било приключено разследването и задържането на младежи ремсисти/Р.М.С., някои от по-богатите родители внесли суми от 100 000 лева, с което успели да освободят от ликвидиране на техните синове. Така била събрана сумата 700 000 лева.

Пита се, нима парите могат да освободят от отговорност техните деца, които безконтролно са отсъствали от семействата си и са правили конспирации против държавата? Тогава докъде ще се стигне, щом с пари може да се откупва дейността за противодържавна дейност? 

В с. Х. войници от една войскова част са набивали на колове главите на убити нелегални. Пита се, оправдана ли е с нещо подобна постъпка и има ли смисъл да се върши това?

Защо ще ги излагаме главите и труповете им по площади, за да се използва това от техните съидейници и ги рисуват утре като герои - мъченици? 

Не е ли по-достойно за нас като честни и доблестни бойци да унищожаваме нашите врагове, тъй както се унищожава изобщо врагът в боя, т.е. с разстрелване, без да изпадаме в подобно остървление, което не допринася нищо, но ни излага в собствените ни очи като некултурни хора със садистични и животински инстинкти.

Безпощадно преследване и унищожаване на бандитите не значи да се вършат жестокости. 

 Най-достойният начин за доблестния воин е да убие врага си в боя или да го разстреля в дебрите на балкана - там, където е неговото скривалище и откъдето той дебне да забие ножа в гърба на българската родина. Ако те, нелегалните, са жестоки садисти, ако те изпадат в такива животински припадъци - поливат с газ, бият и измъчват граждани, военни и полицаи, нека нашият отговор да бъде - верният изстрел срещу тях от ръката на българския боец, който пази българщината и обединеното отечество от грабливата, мръсна и подкупна ръка на безотечествениците.

Като се има предвид горното, да не се допускат подобни прояви, с които нищо не се постига. Нелегални и положителни ятаци са еднакво виновни и в еднаква степен врагове на държавата, чиято съдба трябва да бъде такава, каквато те готвят на родината ни - смърт.

№ 232, 11 юний 1944 г., ст. София 

Генерал-майор - командир на държавната жандармерия (подпис не се чете -  ген. Борис Димитров - б.а.)

ДАА, фонд 1449, опис 1, а.е. 141