Благата вест

На Благовещение най-благата новина е, че 44-тото Народно събрание най-сетне се разпуска. Какво по-хубаво от това да се сложи край на бутафорията, принизила институцията до придатък на Оня с джипката? От трибуната на уж най-важната държавна институция поне за известно време няма да ни гледат самодоволно трибуквия, хора с ефективни присъди за изнудване, лица, обиждащи майки и заплашващи журналисти...

Те си отиват! За щастие, повечето от народните представители няма да имат шанс за нов мандат, не заслужават такъв. Уви, ще има и такива, които вече дори няма да поискат да попаднат в нечии листи - толкова огорчаващо е да работиш с инатливи, некомпетентни и самозабравили се индивиди. А и май никоя партия не иска прекалено много знаещи и можещи в редиците си - отнемат от блясъка на "звездите". Всички се изкушават да си търсят инструменти за натискане на бутони и пълнеж за масовки. И бизнесмени - за финансиране на кампании.

Това Народно събрание е приело над 400 закона. Каква активност, какво законотворчество... Някои са поправяни по 20-30 пъти. Колко да са качествени? Така се получава, когато се работи за количество. И когато движещ фактор са лобистките интереси и популистките врътки.

Управляващото мнозинство въведе масовост на изключително вредната практика през предходни и заключителни разпоредби да променя кардинално важни закони. Резултатът е, че никой не може да се ориентира кога какво се приема. Хаосът е пълен. Уж опозиционни партии, които се кълняха да "изметат" ГЕРБ от власт, рязко затанцуваха в любовен валс с тях, само и само да се отъркат в управлението. В последния ден същите се впуснаха да изтъкват какви чудеса са сътворили, как са помагали на онеправдани, възрастни, млади семейства и кого ли още не... За да замажат предателството и да опитат да намерят изгубените гласоподаватели.

И да бе изкушавана за друго, БСП нямаше друг избор, освен да отстоява позицията си на опозиция. Защото друга такава нямаше. Все някой трябваше да се опита да запази гласа на разума.

Това Народно събрание постигна висоти в отричането на истината, на смислените предложения, на грижата за хората. Защото спря да съществува като самостоятелна единица и се превърна в безгласна функция на Оня с джипа и ортаците му. Диалогът в парламента изчезна. ГЕРБ не чуват никого, освен себе си. Е, преди избори се случва да "откраднат" идея на опозицията, за да се направят на загрижени за народа, когото Оня нарича "лош мат'риал".

В последния ден на 44-тото Народно събрание от трибуната чухме скучновати и захаросани речи. Сякаш сме деца и ни разказват приказка - то не бяха хвалби за геройства, истории за чудеса.

Но ние не живеем в приказка! За четири години станахме по-бедни, по-болни, по-нещастни, все по-малко вярваме на политиците. И това се дължи на тия, които сринаха доверието в парламентарната институция. Затова, моля ви, мислете за кого давате гласа си на 4 април! Не ни трябва повече от същото!