Има опасност от гръцки сценарий за България

Цоня Събчева,
Safenews


"Настояваме, очакваме и искаме силно управление и силен глас на България в Брюксел. Силно представяне на българския интерес"


- Г-н Велев, въпреки че анализаторите вече виждат правителство между ГЕРБ, ДПС и ИТН, въпросителните остават. Какви са очакванията в Асоциациата на индустриалния капитал в България?
- Нашите очаквания са за правителство на по-широка основа. Правителство, което да управлява с ресурсите и таланта на цялата нация, а не на тесен кръг. Защото за заформящата се коалиция, за която казахте, са гласували 15,5% от избирателите в България, имащи право на глас. Гласували са малко над милион и 25 000 души. А има да се върши много работа. Има да се правят реформи, които изискват много усилие, непопулярни действия и управление на тясна основа няма да може да изпълни тази мисия.
- Как в Асоциацията разчитате сигнала, който и избирателите дадоха с ниската избирателна активност? Какви са вашите изводи от гледна точка на бизнеса и икономиката?
- 28,5% от избирателите са представени в този парламент. Това са партиите преминали 4% и за тях са гласували под милион и 900 000 човека. При такава ситуация управлението трябва да се базира на по-широка основа. Трябва да се управлява в диалог и съгласие с обществото. Това, което бяха тръгнали да правят в некоалицията – едно на теб, едно на мен, по 50% подялба на постове между представителство на 19% от гражданите, толкова имаха двете коалиции от сглобката, това не трябва да се повтаря. Отпред застана егоизмът на партиите. Щадящата оценка на бизнеса за управлението беше, че то силно ги затруднява. Може би е по-добре ПП-ДБ да са в опозиция. Походът им за нулева толерантност към корупцията завърши с нов връх в усещането за корупция, измерен от ЦИД. Подобни изследвания направи сред бизнеса БСК със същия резултат. От АИКБ отчитаме посивяване на икономиката. Включиха ни в черния списък за пране на пари.
Като резултат от усилията за нулева толерантност за корупция имаме разруха в ред системи: пенсионната, образователната, държавната администрация, икономиката. Индустрията е със спад, експортът е със спад, продажбите – също. Имаме ръст на безработицата. Имаме неизпълнение на бюджета. Налице е исторически минимум на инвестициите, мерени като разходи за дълготрайни материални активи към БВП. За сметка на това нямаме подкрепа на инвестициите чрез европейските фондове. Чакаме Националния план за възстановяване и устойчивост. Чакаме второто плащане от 2022 г. Не са стартирали териториалните планове за справедлив преход и оперативните програми, защото само няколко процента са инвестирани по тях в средата на програмния период. Т.е. имаме нужда от силно управление на широка основа, което да санира провалите и с бързи темпове да извърши нужните реформи. За да може да се случи ускоряването на икономическия растеж. И не само на думи да се случат членствата на България в Шенген, Еврозоната и ОИСР. Тези три членства трябва да се случат с приоритет, да се извадят пред скоби и да подчинят останалите приоритети.
- Докъде може бизнесът да издържи спад в процесите?
- Изправени сме пред ситуация, в която имаме свръхрегулиране. Тук включвам и Зелената сделка. Но няма никакъв спад на многобройните административни тежести за бизнеса. Обратно. Давам христоматиен, лесен за разбиране пример. На практика имаме позлатяване, надграждане на европейските регулации, които и без това са задушаващи бизнеса. При нас те се умножават. Например, според европейската директива има задължителен праг за финансов одит. Този праг у нас беше 4 пъти по-рестриктивен, а сега е пет пъти повече. В Европа направиха облекчение заради инфлацията, при нас се увеличи. Това е много ясен сигнал, че имаме ненужни регулации, задушаващи бизнеса. В същото време нямаме човешки ресурси нито като количество, нито като качество – образование и квалификация. Само за последните 4-5 г. завършилите професионално образование в професионални училища са намалели с 1/3. Изобщо завършващите средно образование са намалели с 20% за същия период. В същото време тези, които са в 9-ти клас, са функционално неграмотни. Това показват тестовете на Пиза.
Половината родени преди 18 години не завършват въобще средно образование. Висшето образование е с още по-големи проблеми. Всеки завършил средно образование го чакат две места. Вместо да има по едно място за двама зрелостници.
Това би предизвикало стремеж, състезание, подбор. А зрелостникът да изисква по-добър среден успех и оценки от външното оценяване. Сега университетите търсят със свещ посред бял ден кого да запишат с тройка в дипломата за студент. Вижте и какво е качеството на изхода. Далеч не всички, които се запишат, завършват. Половината от записаните не работят след това на позиции, изискващи висше образование. По подобен начин стоят нещата и с пенсионната система. Тя беше разбита и разрушена. Беше разкъсана връзката между осигурителен принос и получаване на пенсия. Държавната администрация расте. Ние като население сме намалели с половин милион за 10 г., а администрацията се е увеличила. Тези, които обслужват по-малко население, стават повече. Да не говорим за съдебната система. С 15% от избирателите не могат да се поведат тези реформи. Нужна е широка подкрепа в диалог с обществото, със социалните партньори, със синдикалните работодателски организации.
Очакваме силно управление и силен глас на България в Европа. Не да отиваме там и да изпълняваме безропотно грешни команди. А да имаме силен глас в управлението на ЕС. Ние не сме подчинени на ЕС. ЕК не ни е началник. Ние сме й началник. Ние сме членове на ЕС. А членовете на ЕС ръководят своите органи, а не обратното. Затова настояваме, очакваме и искаме силно управление и силен глас на България в Брюксел. Силно представяне на българския интерес. Участие в промените, които трябва да се осъществят на европейско равнище. Защото това управление е погрешно. То доведе Европа до положение на икономическо джудже. Имаме спад с близо 5%-тни пункта на дела на европейската икономика в световната икономика. За периода на управление на предишната ЕК. Искаме това да продължи ли?! Зелената сделка трябва да се предоговори задължително. България е четвъртата най-засегната страна в ЕС от нея.
- Г-н Велев, чакаме редовния конвергентен доклад, който ще ни каже, че не сме готови за еврозоната. И след него – какво?
- Не сме готови, защото политиците се опитаха да подкупят избирателите и раздуха инфлацията. Но не успяха да ги подкупят и избирателите пак ги наказаха. Тези подкупи бяха и с грешното определяне на минималната работна заплата в нарушение на европейската директива, за да купят ниско квалифицираните. Имаше опит да се купят пенсионерите с осигуряване на минимални пенсии, които обслужват хора със средна квалификация с пълен трудов стаж и такива, които са укривали доходи – били са в сивия сектор. Опитаха се да купят чрез заплатите и държавната администрация. Студентите – с безплатно висше образование. Университетските преподаватели – с увеличения. Това не може да не раздуе инфлацията с пари, когато не са заработени и се наливат, пълнейки нереформирани системи. А в същото време няма произведена продукция. Ние не отговаряме на критерия за инфлация.
Бюджетът е издънен. Имаме с 4%-тни пункта по-малко приходи в бюджета към края на май.
Ако приемем, че приходите се разпределят равномерно, към края на май трябваше на има 5/12 –ти от годишния план. А всъщност има с 4%-тни пункта по-малко от тези 5/12-ти. Освен това не са разпределени и равномерно. Първото полугодие има повече приходи, а през второто – повече разходи. Всичко това изисква разговор с обществото и непопулярни реформи, за да не се стигне до гръцки сценарий и до продължаване на обедняването. Защото илюзорното богатство, изразено в по-високи заплати и пенсии на база на инфлация, спад в икономиката и в производството няма да доведе до добър край. Освен че не отговаряме на критерия за инфлация, няма да отговорим и за бюджетния дефицит. Това ще стане, ако не направим нужните промени. И пак повтарям, тези промени с 15% подкрепа не могат да се направят.