Големият брат срина мита за свободния пазар

Животът в евроатлантическото семейство бързо и безмилостно руши митовете, които си бяхме изградили за тази част от света и които изиграха съществена роля в мотивацията ни да променим геополитическата си ориентация. Сред най-важните е този за свободния пазар. Смятахме, че конкуренцията ще ни позволи да купуваме от онзи, който предлага най-ниска цена, и да продаваме там, където ще имаме най-голяма полза.

Ден след ден и с горчивина се убеждаваме, че не е така. Вече със страх очакваме визитите у нас на високопоставени представители на новия Голям брат, защото сме наясно, че идват да ни забранят нещо. Преди четири години ни натиснаха да се откажем от "Южен поток", а сега ни заявяват, че и "Турски поток" е нежелан. Не за друго, а да не сме зависими от руския газ. Но ако ни бяха позволили газопроводът да мине през наша територия, кой от кого щеше да бъде зависим? Ако допуснем, че при някакви обстоятелства Москва реши да ни врътне кранчето, ние пък ще можем да спрем цялото транзитиране по въпросната тръба. Ясно е, че никой няма полза от това. И че не собствената ни енергийна независимост, а нечий чужд интерес е в основата на натиска.

Това се вижда и в отношението на САЩ към "Северен поток 2". Диверсификацията на енергоизточниците наистина е важна както за стабилността на снабдяването, така и за цената на синьото гориво. Но какво пречи да има диверсификация и на тръбите? Пречи това, че новите потоци заобикалят Украйна и от север, и от юг, и по този начин доставките за ЕС няма да се затрудняват от нестабилността в тази страна и от конфликтите й с Русия. Макар Меркел да увери, че "Северен поток 2" няма да направи Германия зависима от Москва в сферата на енергетиката, Тръмп й отговори, че разполага с "много, много инструменти", за да спре строителството. И наистина преди броени дни Европарламентът със своя резолюция поиска да се прекрати изграждането на новия тръбопровод. Защото проектът бил политически и целял да се отнеме ключовата роля на Украйна в транспортирането на газ. Ето как за "инструментите" интересът на държава извън ЕС се оказва по-важен от този на страните членки. Както и интересът на САЩ, чийто закон за санкциите от миналата година не само изрично включва "Северен поток 2", но и подчертава, че целта е Щатите да продават повече свой природен газ на Европа.

И ако натискът да не приемаме руска тръба през територията си може все пак да бъде разбран, макар и не оправдан, в контекста на крайно влошените взаимоотношения на Вашингтон с Москва, какво да кажем за конкурса за нови изтребители за Българската армия? В него участват няколко държави, но нито една от тях не е Русия, всички са западни. Идва тук обаче високопоставеният американец и заявява, че най-добрият вариант за нас е техният Ф-16. При което премиерът Борисов се чувства длъжен да каже: "По никакъв начин не се меся за самолетите, но Ф-16 е по-добър от всички останали". Само някой отчайващо наивен може да си помисли, че след такава двойна "ненамеса" комисиите, разглеждащи офертите, ще си позволят да предложат нещо различно.

Големият брат не може да влияе, като ни спре газа, петрола или атомното гориво, защото все още друг ни го доставя. Вижда се обаче, че и у нас той има "много, много инструменти", чрез които да прокарва интересите си. И не го е еня, че митът за свободния пазар се срутва пред очите ни. Защото отдавна знае, че такъв не съществува. И хич не се притеснява, че го научаваме по трудния начин.

Други текстове от автора на: http://www.ivoatanasov.info/