Европа се превърна в Латинска Америка

Латинска Америка за 200 години се научи да се бори с кризите, а Европа точно обратното - забрави. Това се посочва в доклад на двама икономисти, представен на тазгодишната конференция на Международния валутен фонд във Вашингтон. Автори на анализа "Пътят към спасението: политическият отговор на кризите в Латинска Америка" са Карлос Вех от Университета Джон Хопкинс и Гилермо Вулетин от Института "Брукингс".    
Ако световните правителства трябваше да се явяват на изпит по предмета "Борба с кризите", то чиновниците от Латинска Америка щяха да го вземат без проблем. Бившите колонии се научиха умело да използват антикризисните инструменти, докато техните европейски колонизатори със своите действия само задълбочават кризата, посочват експертите.
"Романът" на страните от Латинска Америка с икономическите кризи започва веднага, след като те извоюват своята независимост: първата дългова криза на континента се разразява през 1826-1828 г. Цялата последваща история на бившите европейски колонии е непрекъсната борба с всякакви икономически проблеми.
За непълни 200 години регионът е преживял десетки кризи. Известният мексикански икономист Карлос Маришал е идентифицирал осем най-големи финансови сътресения, които са засегнали целия континент:
- Три дългови кризи през 1873, 1890 и 1931;
- Фалитът на Мексико през 1982;
- Мексиканската "текилова криза" през 1994;
- Разрушителният банкрут на Аржентина през 2001;
- Световната финансова криза през 2008.
Но дали за тези 200 години икономически бедствия страните от Латинска Америка са успели да научат нещо, питат в анализа си Карлос Вех и Гилермо Вулетин.

Сравнително кризисоведение

Учените са се интересували как с времето са се променяли мерките, които властите предприемат в отговор на настъпилата поредна криза. За целта те са изучили 34 икономически колапса – тяхната средна продължителност и интензивност. Вех и Вулетин са се натъкнали на любопитен факт – след 1998-а кризите в Латинска Америка са станали доста по-краткотрайни и са нанасяли по-малки щети на икономиките. Това се вижда много отчетливо в Бразилия, Чили и Мексико.
Следващият етап е включвал анализ на паричната, кредитната и бюджетна политика. Оказва се, че реакцията на правителствата и централните банки на кризите се променя активно през последните 30-40 години.
Първоначално тя е била проциклична – властите сякаш са плавали по течението на кризата, без да предприемат активни ответни мерки. Но след 1998 г. много страни променят своя подход за борба с кризите и започват да предприемат мерки, които да стимулират икономиката. Бразилия, Чили, Колумбия и Перу в отговор на последната световна финансова криза значително понижават своите лихви.
Впрочем не всички се отказват от процикличната политика. Аржентина, Венецуела и Уругвай вдигат лихвите. В резултат на това Венецуела стана жертва на хиперинфлацията и трябваше да девалвира няколко пъти своята валута. Икономическото положение е толкова лошо, че местните власти са готови на отчаяни действия - изземат доларите на компаниите, сами определят намаленията на цените в магазините и накрая, за да ободрят уморените от кризата венецуелци, създават министерство на щастието.
Въпреки венецуелските залитания, Вех и Вулетин са стигнали до извода, че като цяло латиноамериканските държави са усвоили "кризисоведение" и са много по-добре подготвени за икономическите проблеми, отколкото преди време. Според тях те могат спокойно да преживеят предстоящото завършване на политиката на количествени смекчения на Федералния резерв на САЩ.

А как изглеждат нещата на Стария континент?

След като икономистите са се убедили, че латиноамериканците са се научили да се борят с кризите, те са решили да проверят как стоят нещата с антикризисната политика в Европа. Това е много интересен експеримент, защото много икономисти отбелязват, че днешната криза в еврозоната много прилича на ситуацията в Латинска Америка през 80-те и 90-те години на ХХ век.
През първото тримесечие на 2013 г. рецесията продължава в 7 от 10 държави от еврозоната. Някои страни по дълбочина на икономическия спад задминават държавите от Латинска Америка в епохата на Симон Боливар: БВП на Гърция от началото на кризата е спаднал с 24%.
Тъй като монетарната политика в еврозоната се повежда от Европейската централна банка, тя е била еднакво контрациклична за всички страни. През януари 2012-а ЕЦБ съкрати нормата за задължителни резерви за банките от 2 на 1%.
Бюджетната политика е нещо съвсем друго – всяка страна от ЕС има своя политика. Анализирайки бюджетните разходи на европейските правителства, учените са стигнали до извода, че в отговор на кризата европейците повсеместно са започнали да провеждат проциклична политика. С други думи, започнали са да пестят. И резултатът от тези действия се оказа печален – кризата се задълбочи.
Европейските държави сякаш се качиха в машината на времето и се превърнаха в своите бивши колонии преди 150 години назад, обобщават двамата учени в доклада си.