Бюджет 2011 ще яде от бъдещето на България

ПЕТЪР ДИМИТРОВ е роден в гр. Клисура. Завършва Техникума по механо-електротехника в родния си град и висше икономическо образование в Москва. Доктор на икономическите науки. От 1976 г. е преподавател в Икономическия университет във Варна. През 1988 г. става доцент по "Социално управление". В периода 1989-1993 г. е заместник-ректор на университета. През 1990 г. създава и ръководи Висшата школа по мениджмънт на университета. Продължава да чете лекции по "Основи на мениджмънта". От 1994 г. е народен представител от левицата. Бил е член на комисиите по образование, икономическа политика, а в 40-ото народно събрание е председател на комисията по бюджет и финанси и член на комисията по икономическа политика. През 2007 г. става министър на икономиката и енергетиката. Депутат от Коалиция за България в 41-ото народно събрание.

- Г-н Димитров, растежът на икономиката от 3,6% за следващата година, който залагат в бюджета управляващите, реалистичен ли е?
- За да заложиш нещо в бюджета, е необходимо първо да има анализи и прогнози. Обикновено звената, които се занимават с тези разчети, правят няколко прогнози - оптимистична, песимистична и най-вероятна. Дянков разтури звената за икономически анализи и прогнози и не е ясно, залагайки тези числа в бюджета, върху какво се опира. В бюджета е написана една цифра, без за това да е дадена обосновка. Скокове от подобен процент направи немската икономика, въобще повечето западноевропейски икономики и някои от Прибалтика, но автоматичното пренасяне не е доказателство, че това ще се случи. Не знам Дянков къде е намерил тези данни, за да ги заложи в бюджета. По тази причина предполагам, че той дава по-голям процент растеж, за да може да осигури по-голяма разходна част на бюджета. А като това не се случи, ще се взимат кредити и така ще се пълни дупката. Цялостната философия, която е заложена в бюджета за следващата година, е "пица назаем". Изядохме част от фискалния резерв и сега вече ще попълваме с кредити. Докато "лошата" тройна коалиция намаляваше външния дълг, то "добрата" тройна коалиция сега, подкрепяна от стълба на демокрацията "Атака", трупа дългове. Те взимат заеми от бъдещето на децата. Това е начинът, по който Дянков се готви да ни оправи през следващата година.
- При този нереалистичен растеж на икономиката възможно ли е да има актуализация на бюджета?
- Ако новият бюджет се опира на очаквания за растеж от 3,6%, най-вероятно ще се наложи коригиране на бюджета, както стана през т.г. Цинизъм лъхаше от господин Дянков, когато се приемаше първият бюджет за тази година. Иначе твърдя, че такъв растеж е възможен, но той трябва да бъде подплатен с мерки на правителството. А сега сме като рибари в морето - хвърлихме мрежите и чакаме да се улови рибата.
- Какви трябва да са тези мерки?
- И последните данни на статистиката ни показват, че вътрешното потребление продължава да пада и то не е излязло от кризата. Правителството трябва да направи нещо, да подкрепи вътрешното потребление. На всички ни омръзна да повтаряме, че държавата трябва да се разплаща с бизнеса, че трябва да се издължава на хората, трябва да се разплаща с болници, тъй като така мачка вътрешното потребление. Ако има мерки, чрез които вътрешният пазар да се оживи и в нашата мрежа да влезе нещо. При това, което виждам, обаче е ясно, че вътрешното потребление ще продължава да се срива. Няма реални мерки, които вътре, в България, по някакъв начин да осигурят такъв растеж. И ние чакаме някой да ни издърпа, а правителството с всички възможни средства копае дупката, за да е по-дълбока. След всичко, което направиха досега, ми е трудно да разбера какво искат да постигнат. Имаше уж ясна цел - влизане в еврозоната, но тя се оказа фалшива, невъзможна, недостижима.
- Сега са заложили ръст на бюджетните от приходите на всички данъци - корпоративен, ДДС, подоходен. Предвижда се повишаване на данъчни ставки, същевременно вчера при внасянето на проектобюджета в Народното събрание Симеон Дянков заяви, че данъци няма да скачат, а заплатите няма да падат.
- Ако потреблението не се променя и остане същото като за т.г., вдигнатите данъци трябва да осигурят по-високи приходи. Но тъй като инфлацията ще изяде приходите, потреблението ще падне допълнително, не виждам откъде ще му дойдат тези допълнителни приходи. Уравнението е ясно - парите, с които ще разполагат българите и фирмите, реално ще бъдат по-малко като покупателна способност. И по-големите данъци върху тях ще донесат някакъв приход, но ще са по-малко продажбите, по-малко ще е производството, по-малко ще е търсенето.
- Да очакваме ли, че хората още повече ще обеднеят?
- Категорично. Реалните доходи ще паднат под влияние на инфлацията, която не се предвижда да бъде компенсирана. Дори жизненоважният показател - минимална работна заплата, необходима за оцеляване на голяма част от българите, няма да се пипа.
- Как гледате на промените в Кодекса за социално осигуряване за увеличаване на осигурителния стаж?
- Тези проблеми нямат демографски характер, както се обяснява. Те звучат така: понеже застарява населението, българите трябва да работят повече. Това е част от социалния договор на българския наемен труд. Сега се прави радикална промяна. Тази промяна всъщност е отнемане на права. Не става въпрос за това дали ще живееш две години повече или две години по-малко. Дали ще умреш на работното място, или няма да умреш. Това са права, които са завоювани от хората в продължение на десетилетия. Сега с лекота се прави опит те да бъдат отнети. То е като да ти отнемат правото на здравеопазване, правото на пенсия, правото на труд и т.н. В цял свят при ограничаване на такива права се пълнят улиците с недоволни хора. Представете си, че сте сключили с някого договор да работите 30 години, а след това той до края на живота да ви плаща издръжка във вид на пенсия. Но той ви казва - ще работиш повече от 30 години. Сега договорът се нарушава в полза на онзи, който ви ползва години наред. Синдикатите не желаят този проблем да се политизира, а той си е политически. Отнемат се права, а политиците са затова, когато се отнемат права, някой да се бори за тях. Има вопиюща нужда това, което се случи в Брюксел, да се случи и в България. Не може да се прокарва крайнодясна политика и да се страни от левицата, която отстоява интересите на народа.
- Смятате ли, че този проблем, който засяга всички, ще събуди гражданското общество?
- Трябва да се събудят гражданското общество, синдикатите, но тук е мястото и на лявата политика, благодарение на която са отстоявани тези права. Пенсионната система е продукт на лява политика, а не на дясна. Затова сега трябва консенсус и реставрация на лявата идея, на лявото единство, за да се противостои на десния егоизъм, който, разбира се, би желал да няма пенсионери и да няма пенсии. Хората трябва да излязат на улицата. Но ако улицата е празна или пък е постлана с молитвени килимчета пред краката на управляващите, те няма нищо да чуят.
- Предвидените разходи за НОИ за догодина са с около 120 млн. лв. по-малко заради това, че хората няма да могат да се пенсионират и ще бъдат замразени пенсиите.
- Това беше очакваният резултат. Именно това се целеше с увеличаването на стажа, така че няма нищо изненадващо. Да - ще има по-малко пенсионери и затова даваш по-малко пари за пенсии. Аритметиката е безкрайно проста. Може би някой иска да докаже, че най-хубавото е да няма пенсионери и така обществото няма да има проблеми с пенсионната система. Прави се едно философско салто мортале и за съжаление това го правят и някои синдикални дейци, изкарвайки, че този проблем е единствено демографски. След като 35 години си се трудил, трябва да имаш право примерно да ползваш резултатите от този труд.
- Ще бъде ли приет бюджетът и как ще гласува левицата?
- Групата на левицата ще гласува "против", тъй като отсега се вижда, че това е бюджет, който ще яде от бъдещето на България. Въпросът е обаче какво ще направи десницата, която също няма да спести критиките на този бюджет, защото не вижда обосновка за ръста на икономиката и въобще на числата, които са записани вътре. Въпреки това, заради запазването на политическото си присъствие в парламента, предполагам, че в крайна сметка ще подкрепят бюджета, внасяйки конкретни десни решения. Дясно решение беше намаляването с 2 на сто на осигурителната тежест по време на криза. И резултатът е налице. Възможно е и сега да бъдат осигурени такива точки при приемането на бюджета за крайната десница, само че това ще задълбочи социалното недоволство и отсега не завиждам на социалния министър.