Дисбаланси ни чакат в Бюджет 2016

Критики, заплахи, липса на мотиви и на изненади. Това беляза обсъждането на първите предложения по държавния бюджет за 2016 година. Проектобюджетът трябва да бъде внесен в НС на 30 октомври, но финансовият министър Владислав Горанов предварително очерта рамката. Той заяви, че предвижда срещи с всички партии, подкрепящи кабинета, за координиране на предложенията. Отнаало бяха представени промените по бюджетите на три министерства - на отбраната, на икономиката и на вътрешните работи, както и основните макропараметри.
Бюджетът на Министерството на икономиката ще се увеличи с 1,5 млн. лв. Те ще отидат за издръжка на службите по търговско-икономическите въпроси към българските посолства.

Какви допълнителни дейности ще имат

тези служби, за да имат нужда от такива стимули, не се посочва. Като мотив се изтъква, че промяната е нужна, защото "тяхната работа допринася за разширяване на пазарното присъствие, подобряване на условията за достъп до чужди пазари и привличане на чуждестранни инвестиции". За целта щели да се използват реализирани икономии за администрация и по други политики.
Министерството на вътрешните работи ще намали част от капиталовите си разходи заради нуждата от спешни аварийни ремонти на покриви на сгради и обекти, за разплащане на част от дължими такси битови отпадъци и за експертизи.
Здравната каса отново заговори за дефицит. В бюджета й ще влязат 44 млн. лв. допълнителни средства. Парите са договорени от отстъпки от цените на някои лекарства, като фирмите  производители и доставчици ще трябва да ги възстановят до 15 ноември. Едно от перата, по които хазната отчита най-много приходи над заложените за 2015 г., са именно здравноосигурителните вноски. Въпреки ръста здравната каса си остава една черна дупка, чийто дефицит расте. Същевременно се режат клинични пътеки, ограничава се достъпът на пациенти до здравна услуга и здравеопазването става все по-недостъпно. Оказва се, че реформите не облекчават нито гражданите, нито здравната каса.
Странно е положението и в сектор "Отбрана". С 6,7 млн. лв. ще бъдат намалени разходите за административно управление и осигуряване на Министерството на отбраната. Тази сума

ще се насочи към бюджета на НАТО

и към доверителния фонд за поддържането на афганистанските сили за сигурност.
Самият президент преди дни заплаши, че ще наложи вето на Бюджет 2016, ако парите, определени за отбрана, са по-малко от 1,33% от БВП. В мотивите му се посочва, че световният геополитически ред драстично е променен и е налице рекорден брой кризи, много от които са в непосредствена близост до нашата територия. "България от пасивен трябва да стане активен член на НАТО. Членството ни в Алианса е гаранция за сигурността на нацията. България също трябва да допринася за способностите на НАТО да се справи с всички актуални заплахи", каза Росен Плевнелиев. Накратко, парите няма да са за българската армия, за укрепване на пограничната сигурност или военната промишленост, а за бюджета на НАТО.
Припомняме, че по-рано НАТО притисна България да закупи няколко самолета втора или трета ръка на стойност близо 1 млрд. лв. и да увеличи военния бюджет в порядъка на 1,5% от БВП. Плевнелиев още тогава обеща вдигане на бюджета, като заяви пред Си Ен Ен, че

българите живеели много добре

След НАТО и партньорите ни в ЕС поискаха още пари. Представител на ЕК е заявил, че държавата ни трябва да внася повече пари в евробюджета, но подчерта, че това не е "политически мотивирано", а е следствие от новия начин, по който ще се изчислява БВП на държавите членки. Брюксел смята, че България, Ирландия, Кипър, Гърция, Латвия и Малта трябва да внасят повече пари в общия бюджет на 28-те държави членки в ЕС. Интересно е, че всички държави, от които Брюксел иска повече пари, са с малки или силно закъсали икономики, които и сега изнемогват с членския внос.
Какво още казват параметрите на проектобюджета, огласен вчера. Тенденцията на нарастване се запазва. При близо 2 млрд. лева ръст на приходите в хазната към момента за следващата година в бюджета е заложена по-висока летва - 2,8 млрд. лв. и ръст на БВП от 2,3%. В номинално изражение планираните приходи се очаква да достигнат 32,766 млрд. лв., при заложени за тази година 30,348 млрд. лв. Подобно увеличение на приходите е реалистично заради повишението на някои акцизни ставки. От началото на 2016 г. се предвижда да се повиши акцизът за цигарите и за някои горива за бита. Растат обаче и разходите - 34,586 млрд. лв., при 32,837 млрд. лв. за тази година. Така дефицитът за 2016 г. се очертава в размер на 1,82 млрд. лв. (2%). За сравнение, заложеният дефицит за 2015-а е в размер на 2,49 млрд. лв. или 3% от БВП. Сиреч, ново затягане на коланите ще е налице с 1% от БВП.
Вече имаме 7 години на бюджетен дефицит, в прогнозите на МФ през 2016-2017 г. дефицитът постепенно ще се намалява. През 2015 г. е одобрен нов държавен дълг от 8,1 млрд. лв. За 2016-а сумата на

новия дълг през 2016 г. ще е до 5,3 млрд. лв.

Като съотношение към БВП общо дърлгът ще бъде 29,1% за 2016 г., при 29,7 на сто за 2015 г., или 24,5 млрд. лв. При все че се постига леко намаление, по данни на Евростат страната ни е на първо място в класацията на държавите от ЕС с най-бързо увеличаващ се дълг. Задълженията на държавата ни са пораснали с над 8% през тази година. Същевременно критичните икономики на Гърция и Ирландия са успели за година да свият сериозно дълговете си - съответно с 9,7% и 12,5%.
Какви промени още да очакваме? Горанов направи заявка, че българските бюджети трябва да инвестират основно в две направления - в човешкия капитал, т.е. в образованието, и в инфраструктурата. Образованието е в катастрофа в момента и не просто пари, а сериозни пари могат да решат положението. Само че според новия училищен закон по всеки предмет ще се правят безброй учебници, държавата ще дава субсидии и на частните училища и пр.  
Спорна е нуждата от увеличаване на средствата за инфраструктура. Пътното строителство е секторът, който поглъща най-много евросредства. Парите от изтичащия програмен период обаче няма да са достатъчни за започнатите проекти и те трябва да бъдат завършени със средства от бюджета, предупреди регионалният министър Лиляна Павлова. Нова амбициозна стратегия предвижда 22 млрд. лева за развитие на пътната инфраструктура до 2020 г. На фона обаче на практическия колапс на икономиката ни, здравеопазването, науката, трудовия пазар и т.н., да се вдига бюджетът за инфраструктурата е цинично. 
Наскоро съдебната система обяви желание да получи значително увеличение на бюджета за следващата година. В това няма нищо лошо, ако наистина нещо се реформира и работата на съдебната система се подобрява качествено, но видими резултати за това няма. А връщането на доверието в българския съд би проличало от привличането на чужди инвеститори, които сега не желаят да влагат парите си в България заради липсата на правна сигурност. Наскоро бе отчетен

драстичен спад на преките чужди инвестиции

А в тригодишната прогноза е записано, че до 2017 г. те ще растат средно с 3% на година.
Според работодателите надценен е и ръстът на БВП. 50% от тях не предвиждат вложения на инвестиции, а вдигането на заплатите ще е средно с 3%. Работодателските организации препоръчват по-умерени прогнози за ръст на брутния продукт. МВФ прогнозира растеж до 1,9% през 2016 г., финансовото министерство - 1,7%, докато прогнозата на бизнеса е за ръст между 1,3 и 1,5%. Същите бяха опасенията на бизнеса и миналата година при представянето на проектобюджет 2015, в който на всяка втора страница за парите пишеше "Не се предвижда промяна..."
Една от заложените мерки за икономии беше 10% ограничение на разходите за заплати в публичния сектор. До момента обаче това не е реализирано в никое от по-големите министерства, на места се закриват единствено кухи щатове, т.е. незаети. Дори напротив -

откриват се нови държавни агенции

със съмнителна необходимост, които ще гълтат допълнителни разходи. Идеята на икономиите и съкращенията в държавната администрация беше да се подобри качеството на нейните услуги, както и да остават повече средства в критичните сектори, а не да се пренасочват в кухи дейности.
Работодателските организации не подкрепят и замисленото увеличаване на разходите за секторите "Вътрешен ред и сигурност" и "Отбрана". Според тях бюджетът трябва да бъде планиран така, че предвидените държавни разходи да бъдат финансирани единствено чрез приходите в него. Резерви могат да бъдат намерени в увеличаване на приходите чрез повишаване на събираемостта им и в оптимизиране на разходите и повишаване на ефективността им. Работодателите се опасяват да не се повторят миналогодишните събития - Бюджет 2015 беше набързо изготвен малко след избирането на правителството, с неясни мотиви и претупани дебати. "Дори да бъде спазен законовият срок за внасянето му и приемане от Народното събрание, общото впечатление ще бъде, че отново ще липсва прозрачност относно проведената бюджетна процедура поради кратките срокове, възпрепятстващи ефективното обществено обсъждане на параметрите", се казва в позиция на работодателите.
А може би планираните в проектобюджета параметри щяха да повлияят на изборните резултати? Ако бомбата с рекордния нов дълг миналата година беше дошла преди изборите, дали резултатите на урните щяха да бъдат същите?