Дипломат, общественик и дарител

На 4 октомври т.г. отбелязваме 160 години от рождението в Сливен на сънародника ни Стефан Панаретов. При опит да си отговорим обобщено с какво е заслужил вниманието и по-точно признанието, за да присъства в пантеона на българската възрожденска интелигенция, в това число и в средата на дейците в българската печатна възрожденска книжнина, лаконичното определение е, че е знатен български дипломат, общественик и дарител. Основанието за такава конкретизация е на базата на безспорната многопосочна негова изява при утвърждаването на българщината при изключително трудна обществено-политическа, историческа, национална и международна обстановка. В условията, когато родината е под турско робство, при атмосфера на засилен възрожденски период, съпътстван с Априлското въстание от 1876 г., Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., следосвобожденска България и последвалите съществени исторически събития, като Сръбско-българската война от 1885 г., Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война 1915-1918 г.
На фона на посочените върхови моменти в това историческо време съдбата отрежда на Стефан Панаретов да бъде не само обикновен свидетел, но и съпричастен в решаването на един или друг проблем с активна позиция

в името на майка България

Не, това не е приповдигнато възприемане и насилствено внушаване на патриотично отношение към дадена личност. В случая към Стефан Панаретов. Такава възхвала ни диктува неговата "скромна" биография.
Стефан Панаретов е роден преди 160 г. в свещеническо семейство. Син е на Панарет Хилендарски. И понеже за случая важи поговорката, че кръвта вода не става, струва си да припомним визитката на бащата, като генетична и национална закваска на сина Стефан...
Няма данни за рождената дата на Панарет Хилендарски със светското име Парашкев Хаджиилиев, роден също в Сливен, където започва обучението си, а след това и в гръцкото училище в Куручешме - Цариград. С това си образование става учител в Осман Пазар (Омуртаг), Балчик (1848-1853), Сливен (1853-1861). Облича расото на свещеник и става уредник на българската черква "Св. Стефан" в Цариград (1862-1867). Замонашва се и Иларион Макариополски го ръкополага в архимандритски сан. Удостоен е за председател на Варненската българска община. През 1867-1870 г. оглавява борбата срещу гръцкия владика в града. Впоследствие е архиерейски наместник в Кюстендил, Добруджа (1867-1870) и в Силистра (1875-1878), където в годината на Освобождението - 1878-а - умира.
Надявам се, че съвременните представители на Българската православна църква в този град и район ще отдадат съответната почит с подходящи за тях ритуали по повод 135 години от кончината му, както и по повод Освобождението на България от петвековното турско робство.
Смятам за потребно направеното отклонение за бащата на Стефан Панаретов, защото ще видим наследствеността при

отстояване на националната кауза

"Когато бях на 7 години - разказва в животописните си бележки Стефан Панаретов - отидох в Цариград при баща си, който няколко месеца преди мен беше отишел да служи като ефемерий при българската черква на Фенер. В българското училище при тая черква следвах до 1867 г. и имах за учители покойниците Ив. Найденов и дякон Григорий (по-сетне Доростоло-Червенски митрополит)... В 1867 г. постъпих като ученик в Роберт колеж, гдето и свърших науките си в 1871 г. заедно с Константин Стоилов, Иван П. Славейков, Иван С. Гешов и Христо Тъпчилещов, от които се състоеше целият клас." От по-нататъшното животоописание става известно, че тогавашният директор на Роберт колеж поканил да останат в училището Стоилов като секретар на директора д-р Уошбърн, а той, Стефан Панаретов, като подучител на Петко В. Горбанов като главен учител. Между другото, пет-шест месеца подир назначенията им Стоилов се принудил да напусне службата си поради смъртта на баща му и се връща в Пловдив, а през 1872 г. Горбанов също се оттегля от Роберт колеж и отива да учителства в Пловдив, и Панаретов остава "като главен учител по български език, която длъжност изпълнявах до 1914 г., когато българското правителство ми направи честта да ме покани да дойда в Америка като негов представител". "Моята учителска дейност в Роберт колеж, следователно (не без основание подчертава Панаретов) е била упражнена в разстояние на 43 години, и аз съм имал удоволствието да взема скромно участие във възпитанието и образованието на всички Роберт колежки български възпитаници през това време, които почти всичките са били известни обществено-политически дейци в своето отечество."
Поради обстоятелството на живота му като учител в Цариград, възможностите му за участие в обществено-политическата дейност, подчинена на националната кауза, са ограничени - и все пак. По препоръка на екзарх Антим I през август 1876 г. пътува до Англия, където участва в акцията за запознаване на европейската общественост с турските зверства по време на Априлското въстание. В такъв дух са и публикациите му във в. "Зорница" (1876-1878), както и тези във вестниците "Македония" и "Напредък" преди това. След Освобождението активно се включва в движението против решенията в Берлинския договор от 1878 г. В първите години на възраждащата се българска държава той благородно вплита умствения си капитал, по същество, като

един от строителите на съвременната ни държава

И важното е, че културното общество забелязва и оценява по достойнство неговата всеотдайност, и не е случайно, че през 1884 г. е в семейството на дописните, и почти веднага и в редовните членове на Българското книжовно дружество (днешната БАН).
Между впрочем, през 1883 г. става кавалер на учредения през ноември 1881 г. български царски орден "Св. Александър" - IV степен. Едно високо признание към дългогодишния му преподавателски труд по български език, продължено с нова оценка на възможностите му да отстоява интересите на Отечеството с назначаването му през 1914 г. за пръв български пълномощен министър във Вашингтон. Начало на пряка дипломатическа дейност до 1925 г., която между другото използва да прави срещи и изнася сказки сред американската общественост, в това число и в тамошните университети, като ги запознава с образа на България и българския национален въпрос. Тъкмо като утвърдил се дипломат, и то не в коя да е държава, Стефан Панаретов участва в българската делегация при подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г. След 2 години, през 1921 г., е български делегат на събранието на зараждащата се по идея на президента на Съединените щати Томас Уилсън международна институция - сдружение от държави - Общество на народите (ОН), днешната световна организация ООН. Всъщност, ако в днешно време може да говорим за някакви градивни отношения със САЩ, следва да ги търсим във времето, когато Стефан Панаретов представлява българската дипломация в далечната Америка.
Към не толкова много казаното за Стефан Панаретов, като прибавим и пакета от дарения на акции, пари, бонове (облигации) и др., адресирани за стипендии във ВУЗ и средни училища, в това число и 2 500 000 лв. за БАН, не без основание може да приобщим към определението му като дипломат още дарител, страстен народен будител и публицист, като цяло последователен строител на съвременна България.
Панаретов умира на 19.Х.1931 г. във Вашингтон. Знае ли се неговото лобно място от съвременните дипломати в САЩ и отдава ли се почит към неговите живот и дело в името на майка България?